Крепостта Кривус
Строена през 10-ти век, тя е защитавала района около река Арда и Източните Родопи. Литературните източници разказват че крепостта е заемала голяма площ. И наистина - из околните поляни се виждат останки от зидове. Което може би означава че запазената "крепост" е само една от наблюдателните кули на съоръжението. До Кривус се стига лесно. От Кърджали хващате пътя за Ардино и при село Кобиляне се отклонявате надясно. Минавате махалите Хромино, Богатица, Млечино, Ослец и Горно Прахово и по сносен асфалтов път стигате до село Башево. Пътьом се изкъртвате от снимане - фотогеничните гънки от родопски поляни се нижат една зад друга... Ние хванахме сиво облачно време със слаба мараня, която размиваше далечните гледки.
В село Башево можете да оставите колата до джамията на центъра и да хванете по скромните табелки с червена маркировка за Кривус. Селото има какво да предложи за любителите на исторически къщи и селска идилия.
Съвсем скоро пътеката се отклонява от асфалта и тръгваме по полето.
Маршрутът започва със стабилно слизане. Не обичам такива, понеже на връщане щеше да ни очаква изкачване :) Но пък пред нас много бързо се разкри гледката на полегатите поляни, обграждащи крепостта.
Тук е лесно да вземеш второто баирче за целта, която търсим. Но се оказа че пътеката го подсича отляво и то няма нужда да се изкачва. Стигнете ли до широка поляна с поилки за добитък, направени от тракторни гуми - търсете пътеката в ляво. Няма лошо да се качите и до баирчето. Ще видите няколко древни зида от предполагаемия град, възникнал около крепостта. Но после ви чака слизане надолу през трънаци и стръмни камънаци.
Скоро се вижда заветната цел.
Пътеката прави няколко S-образни завоя по камъните. От тук се появява най-внушителната гледка. Река Арда мие основите на баира на крепостта далече надолу. А нашето слизане скоро се превръща в изкачване. След няколко минути крепостните стени се извисяват над нас.
Крепостта Кривус има неголям вътрешен двор. Различават се квадратните очертания на 2-3 помещения.
Имало е реставрация тук, но е извършена много леко и ненатрапващо се.
Тишина и спокойствие обвиват мястото в днешни дни. Дори родопските говеда са толкова далече, че не се чуват.
На тръгване слънцето взе да се показва, а ниските облаци бягаха на пластове хвърляйки сянка един върху друг.
Мястото е добро, ако търсите нещо непознато, което обикновено не присъства в пътеводителите. Няма тълпи от туристи, няма боклуци. Можете да избягате от претъпканите маршрути и преживяването е лично.Архив
- 2024
+ 2023
+ 2022
+ 2021
+ 2020
+ 2019
+ 2018
+ 2017
+ 2016
+ 2015
+ 2014
+ 2013
+ 2012
+ 2011
+ 2008