Тракийско светилище Карабурун
Пътешествието започва от пътя Ардино - Баните. Добре асфалтиран малък проход, след поредица от няколко обратни завоя следват табелите за границата между области Кърджали и Смолян. Тук има и стара избеляла информационна табела за маршрута именуван гръмко "По стъпките на тракийските богове". Оставихме колата и тръгнахме по ясния черен път. Още веднага чухме детски смях и си помислих - семейство на пикник? Не - цигански катун.
Почудихме се дали да продължим... бяхме оставили колата на Мартин само метри по-назад. Но описанията които намерихме в интернет гласяха че ни чака лека разходка за 10-15 минути, та си рекохме - какво толкова.
Не познахме :)
До циганския катун има кръстопът - два ясни широки дърварски пътя, заобикалящи баира от двете страни, и тясна пътечка цепеща директно нагоре по склона. Има и една килната табелка за "тракийско светилище" със стрелка сочеща в неопределена посока. Според картата - трябваше ни връх Градище, който не беше точно този срещу нас, а следващия. Подкарахме го нагоре по стръмната "пряка" пътечка. Не се водете по нашия акъл :) Правилния път от тук е десния, както разбрахме на връщане.
View Larger Map
Но ние мачкахме здраво нагоре по почти отвесната пътека. Нямаше нищо общо с "леката разходка", която обещаваха пътеписите. Мартин право думаше че според неговата карта пътеката ни е останала много в дясно, но кво пък - докато вървяхме нагоре все се приближавахме към целта :) Острия наклон ми цедеше силите и като гледам GPS следата в последствие - имало е склонове от по 30-40%...
Минахме широко сечище - гора, вероятно осакатена от циганите долу. Тук някъде стигнах купола на възвишението и попаднах на стара горска маркировка, водеща към следващия баир - връх Градище.
Скоро пътеката се вля в друга - правилната, където имаше нова стрелка "тракийско светилище" и... очертание от стъпка, поставено на пиедестал :)
Поне вече бяхме на прав път и съвсем скоро излязохме до върха.
Тук са откраднати някакви европейски пари. През 2004-та е изграден лесен достъп до светилището и няколко информационни табели. Сега - 12 години по-късно, всичко е изоставено. Дървените огради са се разпаднали, набитите прагове по стръмните участъци са изгнили, информационните табели са се разпаднали, а на пейките - да те е страх да седнеш.
Преди години тук е имало готина кръгова панорама, с означени обектите попадащи във видимостта. Сега има прокъсан балатум, в който едвам се различават някакви надписи.
Иначе гледката беше добра. Едно време, ако тази борова гора не я е имало, сигурно е била уникална.
Не видяхме останки от римската крепост, или нещо свързано с траките. Поляната беше скалиста, но нищо обработвано от човешка ръка. Тук-таме се виждаха дълбоки иманярски изкопи... и толкова. Върнахме се по правилната пътека. Някой интересно е решил да я маркира с очертания от стъпки на пиедестали, вместо с някой от установените формати на туристическа маркировка. И то тези стъпки не са по цялата дължина, а само по последния километър... Абе, слаба работа.
Взе да става объркана работата, та да напиша едни конкретни инструкции, ако сте решили да правите разходка до Карабурун: спирате на табелите за област Кърджали/Смолян. От поляната с циганския катун хващате по широкия път от дясно. От него след 15 минути хващате първото разклонение в ляво, което е малко по-занемарен черен път. Стигате до няколко постройки с ниви и веднага до тях започва "маркираната" тясна пътека, която нататък е вече ясна.
Общото разстояние е около 2 км със стотина метра денивелация. Лека разходка, ако сте решили да колекционирате съмнителни тракийски светилища ;)Архив
- 2024
+ 2023
+ 2022
+ 2021
+ 2020
+ 2019
+ 2018
+ 2017
+ 2016
+ 2015
+ 2014
+ 2013
+ 2012
+ 2011
+ 2008