С раница без граница

Великден ден 2 - в търсене на водопади

Публикувано на 23 април, 2017
Вторият ден от Великденската ни екскурзия ни чакаше по-пешеходно ориентирана програма с пещери, чудни мостове и водопади.
Съдържание
  1. Пещерата Леденика
  2. Божият мост
  3. Берковица - Хайдушки водопади
  4. Стакевци - водопад Бела вода

Пещерата Леденика нагоре

Денят започна на хижа Леденика. Тя разполага с хотелска и туристическа част и нощувките са на добра цена. Има ресторантче отвън, на което дебнат шепа охранени и доволни коткозаври: Закусихме яка баница с точени кори и се пуснахме в посока към пещерата. Тук на по-високото пролетта тепърва идваше: "Тематичният парк", който бяха започнали да строят по време на предното ми посещение от 2013-та сега беше завършен и предлагаше сума ти детски атракциони. Стена за катерене, алпийски тролей през поляната, охлювен амфитеатър... и за калпак - пещерата Леденика сега е дом на Мравката Миньор: Очаквахме да заварим тълпи от екзалтирани деца, но врачанския Дисниленд седеше пуст. Слава богу, тоновете пластмаса и гипсокартон не бяха успели да се намъкнат и в пещерата... Там за първи път видях колона пещерен лед: Тук зимата ще е особено интересно. Обикновено пещерите държат постоянна температура от рода на 5-15 градуса. Тук това не е така. Някъде по тавана имало цепнатина до повърхността, през която по-лекия топъл въздух напуска пещерата правейки място на по-тежкия студен въздух. Каня се някой ден да отделя повече време на врачанския балкан, но нашите разходки тук са все на юруш.

Божият мост нагоре

Врачанският карстов район е богат на пещери, подземни реки и комбинация от двете. Божият мост е останка от плитко заложена до повърхността пещера, издълбана от подземното течение на Лилячка река. Части от таванът ѝ са се срутили, отваряйки за света обширната зала. "Части" всъщност е меко казано - от пещерата е останала една арка с дължина около 125 метра. До Божия мост се стига бързо от Враца - по път 15 за Оряхово, първата отбивка в ляво за Чирен и после вече на отбивката за Лиляче има табели. Асфалтът е ужасно надупчен и ако не хванете да карате зад местен лоцман, който да ви преведе, дано да сте запасени се с резервни гуми, джанти и мостове... Първата асоциация която човек може да си направи е с чудните мостове в Родопите. Тези мащабите и грандиозност не се срещат често... Сводът има три естествени отвора като по стръмни пръстени стъпалца може да се слезе до най-широкия западен отвор. Тук отдолу към източния отвор води тясна пътечка. Денят беше почивен и хора щъкаха навсякъде. Още горе на стъпалата имаше малко огнище, което вече беше запушено от цвъртящи мръвки. Но малко хора знаеха че маршрутът продължава. Пътечката започваше горе върху моста и се виеше покрай каньона на Лилячка река. Тук имаше беседки със страшни гледки, които седяха празни :)

Берковица - Хайдушки водопади нагоре

Голямото разочарование за деня, предизвикано от недобре написано домашно и слаби интернет източници. Оставихме колата на излизане от града до водохранилището на някакъв завод. Подлъгахме се по няколкото други оставени коли и лошото състояние на асфалтовия път напред. Според интернет източниците ни очакваше малко ходене. Нямах точни координати и пътека в OSM. Повървяхме си доста. Вече си мислехме че сме объркали пътя, когато видяхме първата табелка за Хайдушките водопади. Добре, трябва да са някъде наоколо... Подминахме една чешма, подминахме бунгала и почивни станции. Ходехме вече час, без никаква следа от водопади. Рекичката и нейните притоци шумяха, ту в ляво, ту в дясно от нас. Проверявах всяко по-шумно бучене, но нищо, което да прилича на водопад. Поляните покрай реката имаха следи от сериозни пикници. Предполагам че са любимо място на берковчани. Но никакви водопади. Вече имахме сериозни съмнения за изхода от това начинание. Асфалтовият път даваше доста черни разклонения, а вече нямахме нито табели, нито маркировка, нито посока. Освен това състоянието му беше значително по-добро от това където оставихме колата, което леко дразнеше :) Едно семейство на пикник ме упъти че, да - наистина това бил пътя, но градусът на пикника беше прекалено висок за уточняване на разстояние или време :) Тук-таме попадахме на табелки, но не и тези които ни трябват: След още доста ходене пресрещнах друго семейство, което се връщаше от водопадите. "А на близо са!" Супер! "Още към час-два и си там" Аааааа! Интернет координатите бяха много сериозно грешни :( Скоро попаднахме на това: Това вече напълно ни отказа. До тук бяхме изгубили адски много време. Нямахме цял ден, който да прекараме тук. Двата часа които бяхме изгубили до момента заплашваха да се превърнат в осем. Асфалтовият път беше скучен за ходене и нищо интересно не се случваше по него. Взехме тежкото решение да прекратим и поехме обратно с бърза крачка. В случая сгрешихме с оставянето на колата на берковишкия завод. Трябваше с нея да продължим нататък - няколко пъти ни разминаваха коли, явно ходили към водопадите... Сега като се прибрах отворих отново картата. Оказа се че имам правилните координати, но просто са били толкова на юг, че са ми излизали от полезрението. Разстоянието от колата беше около 6 км. Липсата на табели и информация също допринесе за несигурността, която ни върна. Черна точка за Берковица.

Стакевци - водопад Бела вода нагоре

И тук за малко да повторим Хайдушките водопади. Сериозно разминаване между интернет указанията и действителността. Карахме по черен път извън селото и оставихме колата когато видяхме информационна табела с пейки. От тук водопадът би трябвало да е на 500 метра, и цялото разстояние от селото би трябвало да се взима за 30 минути общо (от които бяхме дръпнали поне 20 с колата). Не :) Точно до мястото където оставихме с колата имаше интересен каменен кръст. От там нататък продължаваше широк и равен черен път. Имаше следи от някакво строителство - циментови тръби бяха нахвърляни край пътя и тежка техника беше минавала от тук. От един чичка разбрахме че напред се строи малък ВЕЦ. Пътя за водопада? "Това е!" А далече ли е? "Не знам, никога не съм ходил" :D Вървяхме вече час без следа. Табели - никакви, маркировки - никакви. Точно си мислехме да теглим майните на интернетските сайтове и да се връщаме, когато ни пресрещна връщаща се кола с възрастно семейство. Ходили били до някакъв водопад, ама не знаели дали е точно този :D След още 15 минути най-после видяхме табелка за водопада. Слиза се по стръмна пътека в дола почти до основата на Белата вода: Разстоянието от водопада до табелите, където оставихме колата е към 2км, а от водопада до селото - към 5км. Не е фрапиращо, но отново се ходи по скучен и прашен черен път. Грешка беше че оставихме колата, с нея можехме да стигнем лесно точно до самия водопад. Местоположението на Белата вода: View Larger Map Така завършихме втория ден от нашата Великденска екскурзия. Тези места определено имат нужда от по-ясни указания. За съжаление в България туризмът е занемарено занимание, което рядко излиза от най-популярните маршрути на Централния Балкан и Рила... Доста места просто са неоткриваеми, ако не познаваш правилния човек, който да те заведе. Вече съм свикнал винаги да търся допълнителни източници и да засичам кръстосани координати и все пак понякога се получават фалове. Вечерта нощувахме в комплекс "Здравец" в Чифлиците. Прилични бунгала и сносен ресторант. Хапнахме чудесно агнешко чеверме, което отми горчивия вкус на прах от устата :)