Великден ден 4 - Проходна и Съевата дупка

Последен ден от нашата Великденска екскурзия. Времето рязко се намръщи и прогнозите не бяха добри. Трябваше да пропуснем някои от планираните дейности за деня, а други заменихме с трети.
В Луковит спахме в хотел "Амигос". Стаята ми миришеше на застоял въздух. Второто легло препречваше коридора към банята. На рецепцията объркаха Цвета с 12-годишна и за малко да спи без пари. Чудното в случая е, дали щяха да се обадят на полицията, ако наистина беше 12-годишна :)
Съдържание
  1. Пещера Проходна
  2. Пещера Съевата дупка

Пещера Проходна нагоре

Започваше равномерен ръмеж, а облакът отгоре ни беше безкраен и сив. Очакваше ни мокър ден. Паркирахме на пещерния дом до Карлуково. Тук ми се искаше да видя скалния манастир. Но дъжда беше разкалял стръмните пътеки и камъните бяха хлъзгави. Оставих пречукването за другия път :) До Проходна трябваше да слезем в горичката и да я прекосим. Работа за 15 минути, която не беше много комфортна с мокрия, търкащ се в нас гъсталак. Вътре вече бяхме на завет и сухо. Чудно че тавана не капеше. Историята казва че ако минеш между капките от тавана можеш да се считаш за безгрешник :) Но сега беше сухо. Нямаше никой наоколо. Въздушни маси влизаха през единия вход, завихряха се и излизаха през другия. Релефът на пещерата образуваше естествен музикален инструмент, на който вятърът изпълняваше духова музика. Движехме се между фееричните звуци като от църковен хор. Излязохме горе и дъжда се върна. На асфалта беше цъфнала интересна колибка - информационен център :) Имаше какво още да се прави наоколо, но не и в такова време. Преорганизирахме плана за деня и извадихме един от резервните обекти.

Пещера Съевата дупка нагоре

Съевата дупка се намира съвсем близо до края на магистрала Хемус. За мен е една от най-богатите на образувания пещери. Докато стигнем до там времето окончателно се развали: Сталагмити като копия, сталактони като къщи... Тук природата беше творила с голям размах. Осветлението беше подходящо - без излишен кич. Скални медузи, драперии, слонски уши... Интересното тук е че преди няколко хиляди години е имало голямо земетресение. В една от залите всички образувания лежат изпочупени на земята. Огромни сталактони, нахвърляни като мостове... Видяхме и прилепчета. Едно семейство се беше сгушило като грозд на тавана. Така приключи Великденската екскурзия. Видяхме много неща. Пещери, скални образувания, водопади, крепости и манастири. Празно нямаше :) Малко се наложи да претупаме последния ден, но дъжда и мъглата ни напомниха че е време да се прибираме. Оползотворихме почивката :)