Последен ден от нашата Великденска екскурзия. Времето рязко се намръщи и прогнозите не бяха добри. Трябваше да пропуснем някои от планираните дейности за деня, а други заменихме с трети.
В Луковит спахме в хотел "Амигос". Стаята ми миришеше на застоял въздух. Второто легло препречваше коридора към банята. На рецепцията объркаха Цвета с 12-годишна и за малко да спи без пари. Чудното в случая е, дали щяха да се обадят на полицията, ако наистина беше 12-годишна :)
Започваше равномерен ръмеж, а облакът отгоре ни беше безкраен и сив. Очакваше ни мокър ден.
Паркирахме на пещерния дом до Карлуково. Тук ми се искаше да видя скалния манастир. Но дъжда беше разкалял стръмните пътеки и камъните бяха хлъзгави. Оставих пречукването за другия път :)
До Проходна трябваше да слезем в горичката и да я прекосим. Работа за 15 минути, която не беше много комфортна с мокрия, търкащ се в нас гъсталак.
Вътре вече бяхме на завет и сухо. Чудно че тавана не капеше. Историята казва че ако минеш между капките от тавана можеш да се считаш за безгрешник :) Но сега беше сухо. Нямаше никой наоколо.
Въздушни маси влизаха през единия вход, завихряха се и излизаха през другия. Релефът на пещерата образуваше естествен музикален инструмент, на който вятърът изпълняваше духова музика. Движехме се между фееричните звуци като от църковен хор.
Излязохме горе и дъжда се върна. На асфалта беше цъфнала интересна колибка - информационен център :)
Имаше какво още да се прави наоколо, но не и в такова време. Преорганизирахме плана за деня и извадихме един от резервните обекти.
Съевата дупка се намира съвсем близо до края на магистрала Хемус. За мен е една от най-богатите на образувания пещери.
Докато стигнем до там времето окончателно се развали:
Сталагмити като копия, сталактони като къщи... Тук природата беше творила с голям размах. Осветлението беше подходящо - без излишен кич.
Скални медузи, драперии, слонски уши...
Интересното тук е че преди няколко хиляди години е имало голямо земетресение. В една от залите всички образувания лежат изпочупени на земята. Огромни сталактони, нахвърляни като мостове...
Видяхме и прилепчета. Едно семейство се беше сгушило като грозд на тавана.
Така приключи Великденската екскурзия. Видяхме много неща. Пещери, скални образувания, водопади, крепости и манастири. Празно нямаше :) Малко се наложи да претупаме последния ден, но дъжда и мъглата ни напомниха че е време да се прибираме. Оползотворихме почивката :)