Бузовград

Районът на Бузовград е богат на интересни местенца, които сме посещавали доста пъти. По някаква причина сега за първи път пиша за тях :) Тракийски мегалит, гробница, каменни фалоси, късноантични крепост и християнски храмове, панорамни гледки към Розовата долина и Балкана... Има какво да се види.
Пътеките от самото село нагоре са добре маркирани и посещавани от масовка туристи. Няма как да се загубите или объркате. Допълнително към туристическата маркировка на няколко места са сложени карти на цялата местност, а по обектите има обяснителни табели. На няколко места има пейки и беседки. Добре са направени тези маршрути. Единствения недостатък е липсата на вода. Паркирахме някъде из селото и хванахме нагоре. В началото пътеката е леко стръмна, но средния ѝ наклон не надвишава 10%. Отне ни половин час спокойно ходене с почивки да стигнем до мегалита. Мегалитът представлява скална група, в която е изсечен отвор, през който може да се наблюдава залеза на слънцето. Той се състои от два хоризонтални покривни камъни поставени върху два вертикални. Съоръжението напомня долмен, с разликата че покривните камъни не са плоски. Има теории че мегалитът е бил част от култов светилищен комплекс, чиито три части са разположени под формата на триъгълник из цялата Казанлъшка долина. Според други теории заради широката панорама, мястото е било използвано като военна наблюдателница. А гледка определено имаше: Язовир Копринка на запад: Дали камъните са поставени от човешка ръка? Нататък видяхме още скални групи нахвърляни по подобен начин. Може би вулканични изригвания или ледници преди милиони години са причината за интересните струпвания. Но мегалитът определено носи белези от човешка обработка: В близост до мегалита се намират още няколко каменни формации - "трона", "жертвеника" и "Бащин камък", който наподобява фалос с тестиси. Времето беше интересно. На няколко пъти се опитва да завали, но леките пръски не успяха да ни сплашат. Пчеличките също не се плашеха - вършиха си неуморно работата: Решихме да не се връщаме назад и да затворим кръговия маршрут през Калето и Черковището. Върнахме се обратно до голямата поляна с беседките и хванахме на югоизток. След броени метри излязохме на друга поляна. Коловата маркировка беше подкрепена от стрелки за посоките и карта. Нашата пътека се отделяше от черния път за Средногорово и влизаше право в гората. Наближавахме калето, когато стигнахме интересно разклонение. "Площадка за делтапланери", която беше съвсем на близо, представляваше стръмна поляна, с хубава гледка: По пътя попаднахме на няколко мини-мегалитчета :) Скоро стигнахме крепостта. Подстъпа към нея беше стръмен: Построена е около VI век за да охранява средногорските проходи и да наблюдава казанлъшкото поле. През Второто Българско Царство е била преустроена като част от защитата на Крънската област. Имала е таен коридор, отвеждащ до водоизточник. В района са открити монети от времето на Константин Велики и части от ранно-византийска керамика. От крепостните стени не е останало много, но си личат останките от наблюдателна кула. Пътеката минаваща през калето е стръмна, но хората поддържащи я, са направили лек обход отстрани. От тук нататък се движехме все по надолнище, на места - доста стръмно. Времето продължаваше да се държи на кантар. Облаците пълзяха ниско над билото на Балкана. Стигнахме до Чероковищата - комплекс християнски храмове с базиликален план. Обслужвали са близките селца и гарнизона на крепостта. Интересно че предния път като идвах тук черковищата представляваха две дупки. Явно от тогава са разкрили доста повече и са построили този навес. Продължихме надолу с идеята да врътнем през покрайнините на селото и обратно към мястото, където оставихме колата. Скоро стигнахме до следващия обект по маршрута - тракийската гробница. За съжаление гробницата беше заключена без никаква идея как може да се влезе в нея. Вероятно е обект на археологически проучвания и не е отворена за посещения. Продължихме по равното и скоро се прибрахме обратно в началната точка. Хубава разходка се получи. Кръгчето се прави за 2-3 часа спокоен ход, с леко стръмни на места изкачвания или спускания. Хубаво е че маршрутът се поддържа. Маркировките се подновяват и се разкриват нови части от старите обекти. Районът дава възможности за историко-археологически туризъм, или за кулинарен такъв :) Следващия път ще дойдем с хапка-пийка :)