Лястовичи вир

Публикувано на 15 май, 2017

Подобни: водопад Лястовичи вир пътепис Родопи туризъм фото

Мина време от предния ни - неуспешен опит за намирането на дивия водопад Лястовичи вир. Време беше да го вземем на поправителна сесия :)
Имайки предвид опитът от предния път, едно ми беше ясно - щеше да пада мокрене и газене в реката :) Който ме познава, би погледнал съмнително. Въобще не обичам да са ми мокри краката. Но, взех си три ката дрехи за преобличане и си рекох че ако сега не си убия обувките, няма кога да е :) И айде. Дестинацията беше Асеновград - Червен - язовир Сушица - Конната база "Wild City". Колони паркирали коли опасваха язовира - риби се ловяха, та чак пушек се вдигаше. Този път стигнахме почти до конната база с колата - пътят е черен, но равен. От там хванахме директно надолу до реката и тръгнахме по нея.

Предния път имаше сняг, скриващ пътеката и това доведе до няколко обърквания. Все още маркировка нямаше, но за нас посоката беше ясна - все нагоре по реката, до където стигнем :) Друга разлика от предния път беше че сега имаше доста повече вода. Камъните по бродовете бяха заляти. Това място примерно (снимката е от преди), беше изцяло под вода:

Дебитът беше сериозен и течението на места беше толкова силно, че заплашваше да отнесе щеката, която ползвах за трети крак. Ходехме по ръба на реката, по почти отвесни скални ръбове. И за да е пълна картинката - огромните листа на речната растителност криеха камъните, по които стъпвахме. Напредвахме бавно. Разстояние от около 2 км сме го изминали за час. След всяка снимка, фотото беше прибирано в чантата и ципът - закопчаван :)

Въпреки всичките 5-6 пресичания, не успях да се намокря доволно. Обувките ми - многократно изстрадали опитите ми да ги унищожа, все още не се предадоха. Исках да ги утрепя най-после... как може да стане... Я, какъв хубав сипей има нагоре! Дали можем да се качим?! :) Животински пътечки тръгват от реката нагоре по склоновете на дерето. Изглеждат почти като да са човешки, и почти като да са проходими. Наклоните са от поне 50% и ходенето по тях е невъзможно. "Качването" представлява по-скоро набиране на ръце по клони и корени. Издрапах една такава и се озовах точно на мястото, където предния път се отказахме. Упс! Слизането надолу естествено беше поне 100 пъти по-забавно :) Пътеписите които бях чел описваха паднало дърво, от което трябва да се хване пътека нагоре. Но паднали дървета - бол, лъжливи псевдо-пътечки - също. Задраскахме тази опция и си бичихме напред по реката, до където можахме. Съвсем малко преди водопада стигнахме до една клисура с отвесни скали, през която не можеше да се продължи:

Водата долу беше дълбока - може би поне метър, а може би и повече. Върнахме се леко назад, да проверим за други подходи. Сега, значи - правилният път нагоре е следният. След като стигнете до това място, трябва да се върнете леко назад. Има паднало дърво, покрай него тръгва лек улей нагоре. Пада се от лявата страна ако идвате срещу течението. Улеят преминава в горска магистрала и за нула време сте на водопада. Ние не го видяхме :) Хванахме нагоре по нещо което приличаше на стъпки... в почти отвесната стена на дерето :) Ако онези пътеки ми се сториха кофти, тази щеше да иска слизане в стил 5х5 (2 ръце, 2 крака и 1 гъз)! :) Издрапахме до напречна широка и удобна пътека, която направо си беше магистрала на фона на това. След няколко метра минахме през останки от бивак и вече чувахме бученето на водопада. Оформени с дъски стъпала слизаха надолу до основата му.

По пътеписите казват че слизането било стръмно... след неуспешните пътеки по които драпахме преди малко, това накрая беше разходка в парка :) А водопадът беше сериозен! Височина - може би 10-15 метра. Дебитът - страхотен! Водата не падаше от горе, тя се изстрелваше.