С раница без граница

Дряновска екопътека, Дряновски манастир и пещера Бачо Киро

Публикувано на 28 юни, 2017
Предстояха 4 дни в преследване на тайните на Търновския край. Чакаха ни 1200 км асфалт и много потни бири. Но първо трябваше да стигнем до там, а по пътя имах набелязани не по-малко интересни обекти.
Беше зноен юнски ден. Слънцето палеше пожари и ми беше ясно че днес трябваше да прекараме деня в кръчма, а не навън. Обедната светлина контраст на сенките бяха унищожителни и снимки нямаше да се получат, но какво да се прави... :) Съвсем близо един до друг се намират три интересни обекта:
Съдържание
  1. Дряновска екопътека
  2. Пещерата Бачо Киро
  3. Дряновски манастир

Дряновска екопътека нагоре

View Larger Map Оставихме колата на сянка преди моста за Дряновския манастир и хванахме пеша към пещерата. Ходи се по сенчеста алея покрай широката Дряновска река. Имаше няколко разклонения за дискотека и атракционна въжена площадка, но нашата цел беше само напред. Скоро стигнахме мостчето преди пещерата: Покрай Бачо Киро тръгват стръмни стъпала. Изглеждаха страшно, но табелите обещаваха големи награди :) През пролуки в растителността съзряхме същото водопадче с дървеното мостче отгоре. Колко ли височина бяхме взели?! :D Стълбите излязоха на напречна пътека. Тръгнахме на ляво към пейките и крепостта Боруна. Следвахме зелената маркировка за Боженци. На няколко пъти имахме тесни площадки, от които се виждаха Дряновските скали: Крепостта Боруна (още известна като Стринава) е играла важна отбранителна роля за Второто Българско царство. Разкрити са част от крепостни стени, водохранилище и жилищни помещения. Крепостта е построена доста по-рано, може би по времето на император Юстиниан. Ако се отплеснете по зелената пътека може съвсем спокойно да извървите 15 км до Боженците :) Ние се върнахме малко преди крепостта, където имаше късо отклонение до така наречените "пейки на любовта". Хубава панорамна площадка, където сигурно е заченато не едно дете :) Дряновския манастир беше в краката ни: Върнахме се до началните стъпала по пътеката и пробвахме на другата страна - към каньона. Но скоро стигнахме реката, където се клатеше една паянтова стълба и си рекохме стига толкова :) Жегата вече беше влязла в костите ни и ни мореше сериозно.

Пещерата Бачо Киро нагоре

Спасение от летния зной! :) Постоянната температура от 13 градуса ми дойде като манна небесна! :) Бачо Киро е първата благоустроена пещера в страната - отворена е за посещения през 1937 г. Пещерата има два туристически маршрута - къс, в който влизаш самосиндикално (след като си платиш входната такса) и дълъг - за който трябва да се събере група. Късият е прав и ясен, но дългият е завит и подобен на лабиринт - за това там се ходи само с екскурзовод. Пещерата е образувана от водата на река Андъка, която е изпилила повечето от стените на пещерата. Но въпреки това има галерии богати на образувания - сталактити, сталагмити, сталактони, драперии. Въображението намира всякакви форми в скалите - риби, хора, приказни създания... :) Една от атракциите е "Чистилището" - тесен проход между две скали, които по предание можели да бъдат преминати само от праведни хора. Е, ние пък за малко да се очистим на хлъзгавия под там :D Грешници сме :D Дългия маршрут започва с кована решетка по средата на късия. Влизаме и водача брои хората. Колкото влезят, толкова трябва да излезят :) Би било интересно ако втората бройка е по-голяма... На места галериите са били разширявани, за да са достъпни за туристите. След един такъв коридор стигнахме до трона на Хадес: Вървяхме по Картофената пътека, пуснахме се по Мечата пързалка, говорихме на Пещерното ухо, пяхме в Концертната зала... Английски изследователи са намерили скелет на пещерна мечка. Сега този скелет е изложен в музей в Лондон... Самотният сталактон, чийто брат-близнак е бил повреден по време на благоустрояването на пещерата: Красива пещера е Бачо Киро! Въобще не ми се излизаше на жегата навън :)

Дряновски манастир нагоре

Легендата твърди че манастирът е създаден по времето на цар Калоян след пренасяне на мощите на св. Михаил Войн от Потука в Търновград. Процесията е спряла за нощувка до Дряновска река и по християнските закони мястото става свещено и там се издига манастир. Там горе на високото бяхме преди малко :) Това е наблюдателната площадка от пейките на любовта. Манастирът играе основна роля в подготовката на Априлското въстание в Първи търновски окръг. Тук са струпани запаси от храни и оръжие. На 29 април 1876 г. в Дряновския манастир влиза четата на поп Харитон – първият бунтовнически отряд в Търновски окръг и България. Обградени от турците водят 9-дневна битка и повечето загиват за свободата на България. Разрушеният и опожарен манастир е възстановен частично и на 3 април 1877 г. главният му храм е тържествено осветен. Игуменът Пахомий Стоянов отслужва първата панихида за загиналите четници. Храмът е без стенописи, с пробит от турски куршум потир и дупки от турските шрапнели в зидовете, съзнателно оставени от строителите, за да не се забрави миналото и българското страдание. Благодарните потомци вдигат паметник – костница през 1897 г. на загиналите въстаници. Дряновския край има какво да предложи. Минахме го на бързо и стигнахме до къмпинга на Къпиновския манастир, който щеше да бъде нашата база за следващите няколко дни. За нас интересното тепърва почваше :)