Търново - манастири

Публикувано на 30 юни, 2017
Търновския край е впечатляващ с десетките си манастири - центрове на култура и българщина от средновековно време насам. Повечето от тях са играли ключови роли във въстанията против турското робство. Приютявали са хайдути, били са домакини на завери и комитети.
Съдържание
  1. Къпиновски манастир
  2. Плаковски манастир
  3. Килифаревски манастир
  4. Петропавловски манастир
  5. Манастир "Св. Троица"
  6. Преображенски манастир

Къпиновски манастир нагоре

Къпиновският манастир е основан през 1272 г. по времето на цар Константин I Асен Тих. През турското робство манастирът е бил опустошаван неколкократно. През 1794 г. Софроний Врачански става игумен и донася препис на "История Славянобългарска". Къпиновският манастир е бил важно духовно и културно място. Към него е действало килийно училище. В него са намирали подслон четите на капитан Дядо Никола, хаджи Ставри Койнов, Филип Тотю, както и Васил Левски, Ангел Кънчев и Матей Преображенски – Миткалото. В днешно време манастирът е китно местенце със сенчести чардаци и майсторско изписани стени. Няколко семейства малки котенца си играеха в двора под зоркия надзор на дъртите котки :) Манастирът се намира на метри от къмпинг комплекса и може би е част от него. Доста е... "отворен към живота" :D За първи път в манастир виждам покана да се тагнеш във фейсбук. Няма проблем със снимките. Единствената забрана е да не влизате в манастира по бански :) По бирената ми класация тук давам 5 от 5 бири!

Плаковски манастир нагоре

Съвсем наблизо се намира и Плаковския манастир. Основан е по времето на Второто българско царство. При завладяването на България от османските нашественици е разрушен. През 1450 г. е възстановен, а през вековете на робството неколкократно е опожаряван и разграбван. Камбанарията и чешмата под нея са изградени от Колю Фичето. Църква "Свети Илия" е изградена в атонски тип, който е характерен за периода на Втората българска държава. Доста слънчев манастир, което се усещаше по палещите лъчи на слънцето...

Килифаревски манастир нагоре

Когато османското нашествие достига Търново, манастирът е укрепен със стени и бойни кули. Лично цар Иван Александър дарява средства за главната кула и за нова църква. При падането на Търново манастирът е разрушен от османските турци. Колю Фичето е творил и тук по църквата "Св. Димитър". Тревненски майстори са работили по резбата на иконостаса. Интересно че преди като съм идвал тук имаше дървено мостче отзад над реката, водещо към гората. Сега не се виждаше такова.

Петропавловски манастир нагоре

Хванахме голям фолклорен събор на поляните пред манастира. Пътят беше отцепен на километър със засилено полицейско присъствие. Десетки автобуси бяха спрели покрай двете сцени, където яко се тормозеха гласове и музикални инструменти :) Първата ни спирка беше стартовата площадка на делтапланерите с гледка към Лесово надолу. Сегашната камбанария е построена около 1980 г. след като земетресение катурва старата камбанария. Параклисът с безбройните листчета, мушнати във фугите между тухлите: Манастирът е преживял няколко въстания: Марино въстание - 25 април 1700 г - 1500 четници са се отправили от тук към балкана. Постигнали са успех срещу първата потеря, но след това въстанието било жестоко потушено. Въстание на капитан дядо Никола - 28 юли 1856 г - чета от 13 души са изръшкали от тук до Габрово и Шипка. Но всичко свършва в Трявна, където Никола Филиповски е убит в махала Дончовци. Хаджи Ставрева буна - 15 юли 1862 г - със съдействието на монасите игумена Йосиф повежда 70 човека към Къпиновския манастир. Поради липса на подкрепа там те се разпръскват. Мнозина от въстанниците биват съдени и избити. Игуменът - заточен в Диарбекир. В дъното на манастира има още една гледка надолу към Лясковец. Съборът беше докарал много хора тук и си беше малка лудница. По-късно на тръгване чухме по радиото следващия план за същото място - мотосъбор след 1 седмица. Тук не им е скучно :D

Манастир "Св. Троица" нагоре

До тук води 5 км разбит и тесен път от Велико Търново. Манастирът е бил съграден върху древна крепост, удобно място за наблюдение към пътя. Престолът в църквата е стар езически жертвеник пренесен от стария римски град Никополис ад Иструм. Върху него има надпис, който гласи: "На Зевс Олимпийски, Хера и Атина, за победата и дългоденствието на императора Цезар Т. Елий Андриан Антонин...". В основите на една от църковните колони, където са окачени камбаните, е положен римски пограничен камък донесен от село Хотница. Той е поставен на границата между римските привинции Тракия и Мизия при император Адриан (117-138) със следния надпис: "По нареждане на божествения император цезар Адриан, син на божествения Траян, победителя на партите, внук на божествения Нерва, август, баща на отечеството, върховен жрец с трибунска власт за 20-ти път, консул за 3-ти път, [...] Руфин постави границите между мизите и траките".

Преображенски манастир нагоре

От другата страна на главния път се намира Преображенския манастир. Той е най-големият от манастирите, разположени около Велико Търново и четвърти по големина в България. Забележителен е стенописът "Колелото на живота", изписан на външната южна олтарна стена, която третира в религиозно-философски аспект естественото развитие на човешкия живот. Този стенопис е по-познат на българите като гърба на старата столевка :) През Средновековието Преображенският манастир е бил разположен на около 400 – 500 метра южно от сегашното си местонахождение. Първоначалното място на манастира е изоставено след разрушаването му по време на завладяването на Търново в края на 14 в. След падането на България под османско робство манастирът е неколкократно опожаряван и плячкосван от османците, а впоследствие е разрушен напълно. На сегашното си място Преображенският манастир е възстановен през 1825 г. от рилския монах отец Зотик, който през 20-те и 30-те години е игумен на манастира. Колю Фичето започва да строи църквата на манастира, но поради участието си във Велчовата Завера майсторът е обесен от турците. Още по времето на отец Зотик Преображенският манастир се превърнал в едно от главните културни и революционни средища в Търновско. От Велчовата завера през 1835 г. до Априлското въстание през 1876 г., е подслон за много революционни дейци – Филип Тотю, Ангел Кънчев, поп Харитон Халачев и др. В манастира се замонашва сподвижникът на Васил Левски – отец Матей Преображенски, а и самият Дякон неведнъж е намирал убежище в манастира. Преображенската света обител е играла важна роля в борбата на българския народ за църковна и национална независимост. През годините на Руско-турската освободителна война манастирът е превърнат в болница. За благодарност след Освобождението руските воини подаряват на манастира камбаните, полилеите и богослужебни книги за църквата. Интересни манастири има по Търновския край. Много история е концентрирана по тези места. Разстоянията не са големи и успяхме да направим доста наситена разходка по тях.