Панагюрските крепости
Рудник Цар Асен нагоре
Това беше единственият обект за деня, до който имахме ясен път по картата. Път, но то какъв... Отклонихме се на Левски и още там се изправихме пред разбит асфалт. Но след като минахме моста на река Луда Яна, пейзажът от "страшен" се превърна в "лунен". Остатъците от шосе бяха унищожени от тежката техника, минавала от тук и последвалите десетилетия на неподдържане.
Размерите на дупката бяха внушителни. Виждал съм много снимки от тук, но нищо не пресъздава мащаба на милионите кубически метри земна маса извадени от тук. Точките които се виждаха на отсрещния бряг бяха дървета.
Цялата извадена земна маса е струпана във формата на внушителен баир, непосредствено до кратера. Отгоре сигурно се разкрива интересна гледка на цялата околия.
До село Елшица, което е наблизо има подобен изчерпан рудник, който ще видим някой друг път.
Крепост Красен нагоре
Открихме културната програма за деня с черешката на тортата - крепостта Красен край Панагюрище. Много неизвестни имаше в този маршрут. Имах приблизително GPS координатите и бях чел няколко противоречащи си пътеписа. Картите показваха няколко пътя, по които с известно лутане успяхме да се ориентираме. През целия път не видях нито една табела или маркировка, което е престъпно на фона на грандиозността, с която ни посрещна тази крепост на върха. Препоръчвам ви този маршрут, с който се надявам да ви спестя малко объркване: Идвайки от магистралата по главния път за Панагюрище подминавате входа на село Бъта. След 0.5 км в дясно има малко асфалтово отклонение. Там е удобно да оставите колата, ако не ви е жал за гуми и окачване. Продължавате напред, а асфалта съвсем скоро изчезва. След 500 метра широкия полу-асфалтов път започва да завива на ляво, но направо продължава черен път. За да си спестите ненужна обиколка, и няколко объркващи разклона - продължавате направо. Скоро след едно надолнище се излиза на бетонен мост върху река Луда Яна. Под моста има интересни рисунки, които ще видите когато го пресечете :)
"Луд умора няма"
"Мъжете знаят защо жените обичат морето - там има лежане, а не копане" :)
Имало някакъв местен герой на изобразителното изкуство. Мостът на входа на село Бъта също е интересно нашарен. А чувам че имало още някаква стена в самото село с още по-грандиозен проект :)
Но ние продължаваме напред. На ляво по черен път след като пресякохме моста. Минаваме край изкуствено квадратно езеро, рибарник може би. Пътят се вие, но общо взето следва речното русло.
По някое време може да се забележи каменен зид на отсрещния баир, където е нашата дестинация. Да не се бърка с антените на GSM операторите и кръста към Панагюрище - те остават надалече.
Скоро се пресича една вада - приток на Луда Яна, и веднага след това се следи за пътека в дясно. Пред нас има малко възвишение, което трябва да се заобиколи от ляво, където се озовавате в дерето между два баира. Левият връх е този с крепостта и скоро след няколко каменни пирамидки ще попаднете на ясна пътека нагоре. Внимавайте за тръни и драки - тук аз дадох кръвно жертвоприношение... :)
Скоро стигнахме до първият обект - дълбоко каменно водохранилище.
Крепост Красен е бил един от най-значимите градове в региона през византийската и средновековната епоха. За това говори сложната система от укрепления от стени и кули задграждащи централна част и предградия. Много са останките от гъсто жилищно застрояване, две църкви и некрополи.
Красен е една от последните крепости паднали под турско робство. Намерени са следи от ожесточена съпротива - многобройни пробиви и разрушения в стените, дебели пластове пепел, останали след пожари...
Мога да похваля археолозите, извършили колосален труд по запазването и разкриването на това място.
Крепостта Красен е едно от местата, стигането до които предизвиква чувство на особено задоволство и наслада. Историята, панорамните гледки, които те заобикалят... Уникално е.
Градището - с. Баня нагоре
Село Баня е известно с минералните си извори. Басейни, хотели, балнео-санаториуми - има си всичко. Има онзи характерен чар на изоставените соц-курорти. Обрасли бетонни корита на плитки езерца. Изоставени плувни басейни. Стара архитектура на луксозни за времето си сгради. Хареса ми. Нашата отправна точка беше парклисът "Св. Троица" в подножието на връх Градището. Защо върхът се казва така - на бас, че можете да познаете :)
Много китен район, богат на пътечки, чешмички, закътани местенца за пикник... Всички съоръжения са нови и миришат на лак.
Съвсем наблизо се намираше аязмо с лековита вода. Интересно направено - вкопано в земята, облицовано и измазано с бял камък.
От тук нагоре към крепостта има много пътища и пътеки. Намирането не е трудно - докато се следва изкачването, пътят е правилен :)
Банското градище е част от една по-голяма система от укрепления в региона. Трите крепости - Красен, Койчево кале и тази - се намират на по 5-6 км една от друга. Разбираем е интереса към този регион - античните и средновековни селища са били разположени покрай брега на реката и около минералните извори.
Укреплението е използвано в два исторически периода и се виждат следи от две опожарявания. Едното около V-VI век, а другото около XII век, може би свързано с Третия кръстоносен поход.
Крепостта определено е заемала повече площ, от колкото се вижда в момента. Случайни копки наляво и надясно разкриват фрагменти от стени дълбоко в почвата.
Стрелчанското кале нагоре
Още един не маркиран и трудно-намираем обект. Спряхме на шосето край тракийската гробница Жаба могила. Пресякохме ЖП линията и минахме покрай едно много приветливо лозе :)
Могилата се вижда съвсем наблизо. Входът ѝ - от другата страна. Но попаднахме на разочарование - от октомври до март обектът е затворен...
На оградата на лозето видяхме стрелка за "крепостта". И това е горе-долу единственият знак за съществуването на този обект. Иначе попаднахме на огромни информационни табели и зелена маркировка - туристически и вело маршрут от Панагюрище до местността Липите, или нещо такова. На едно място имаше група беседки изтипосани по средата на къра. След 200 метра имаше още беседки зарязани в подобна местност... Чардаци за увивни растения, без самите растения. Честно казано - не виждам кой ще ги ползва тези съоръжения. Туризмът в България прилича на една златна кокошка, която редовно се коли по най-касапски начин. Пръснати пари и средства за километричен вело маршрут с изградени "места за почивка" без грам сянка или вода.. И в същото време - нито една табелка или споменаване на Стрелчанското кале, което може да се превърне в основен туристически обект тук.
Съжалявах че си забравих щеките, понеже ни чакаха около 2 км тромбоване по кърски чакълест път. Първите беседки са построени на кръстопът, от където трябваше да хванем на юг край реката. Около 600 метра след този кръстопът следват втори беседки, от където се забелязват два пътя. Единият се вие нагоре и трябва да се изостави и да се продължи по долния, който слиза към реката. Следва брод, чийто преминаване си беше по-скоро психическо усилие :)
Веднъж озовали се от другия бряг на реката, целта беше на баира отгоре ни. Сега, отново - пиша упътвания :)
Почти веднага след като преминете брода ще се озовете на черен път следващ реката. От тук хванете на дясно и следете за полегата поляна от ляво, през която можете да започнете изкачване нагоре. От там правите постепенно завой все на ляво докато попаднете на по-утъпкана пътечка. Цялата дължина е около 500 метра. Пред вас ще се открие доста висока запазена стена.
За съжаление малко е останало от Стрелчанското кале. Но останки от зидове и глинени съдове могат да бъдат намерени из доста широка площ.
Един профил на лъвска глава :)
Археологът който си водехме с нас беше впечатлен от запазените лицеви части по крепостната стена.
Интересно кале, подходящо за завършек на днешния ден. Часът беше около 4 следобяд. Дали заради късият зимен ден, дали заради черните облаци които се трупаха отгоре ни - взе да притъмнява :) Нас ни очакваха още 2км тромбоване по кърския път, с което щяхме да закрием разходката.
Архив
- 2023
+ 2022
+ 2021
+ 2020
+ 2019
+ 2018
+ 2017
+ 2016
+ 2015
+ 2014
+ 2013
+ 2012
+ 2011
+ 2008