Калоянов връх и кале
От Марково хванах по асфалтовия път за Гълъбово. Подминах острите завои около Манчова поляна. Целият баир от ляво чакаше моята атака :) Пътеката до горе си е направо широк черен път, който съвсем ясно се отделя от асфалта. Удобно е за отбиване, но се оказа че на същото мнение бяха и много други хора... Следващата удобна спирка е разклона за почивна база "Иглика" - 250 метра по-нататък по пътя. Дори тук на широкия площад трудно намерих място за паркиране... Усещаше се че днешният ден беше първият от много време насам с пролетни температури! :) От тук се върнах до началото на черния път и хванах нагоре. Началото е стръмно. GPS-ът измери наклони от по 20%! Последваха почивки, издъхвания и самозадаване на въпроси от типа "кому е нужно да си причиняваме това" :D Поне мартенското слънце все още не беше набрало изгарящата си сила, а и се движех на границата на подредена сенчеста борова горичка.
Скоро пътят направи остър завой на ляво и горичката остана зад мен. Теренът премина в полянест храсталак, който преобладаваше от тук нататък. След стотина метра пътя изви рязко на дясно. Тук някъде по реброто напред трябваше да се отклоня за Калояновското кале. Но ме обзе друго желание.
С тази стръмна атака скоро щях да изляза на върха. Малко по малко като че ли започваше да се появява някаква гледка. Склонът на север към Пловдив беше остър и открит - надявах се да получа хубава панорама. А нагоре ме чакаха още стотина метра денивелация, които предпочитах да ги взема сега докато са ми свежи силите. Газ нагоре :)
Очакваната гледка започна да се открива с всяка стъпка напред.
Надморската височина от близо 500 метра над града разкриваше огромна площ пред мен. Села, тепета, панелки... назад бегло се виждаше Средна Гора и естествено зад нея - снежния гребен на Стара Планина!
Но можех да стигна и по-високо :)
Тук-таме имаше равни полянки със стари огнища. Имаше джипове, кифли, батки, пикници... Напред в далечината крачеше друга двойка. Натоварена беше тази пътека днес :)
Около мен поляните започваха да се отрупват с минзухари.
За първи път тази година видях и кокичета! :)
До същинския Калоянов връх не можах да стигна. Пътят свършваше с иззидано барбекю и нататък пейзажът беше превзет от гъсто израстнали храстоподобни мини-дръвчета. Но пък от тази точка каква панорама се откриваше... :)
Тук извадих малката оптична базука и отстрелях 107 кадъра. Малко некадърно се сглобиха в тази панорама:
Plovdiv from Kalyoanov peak
По-късно като разглеждах по-подробно панорамата и видях че съм хванал кацащ самолет! :) Като се има предвид натовареността на Летище Пловдив, шансът е подобен на този да хвана бяла лястовица :) Можете ли да го видите тук? (Подсказка: цък)
Но моята цел въобще не беше изпълнена. Имах крепост за търсене на обратно.
Това беше реброто, където се падаха координатите на картата. Изгледът е от пътя на връщане. Целта беше някъде около отчетливата средна гърбица. Типично място за такива съоръжения.
Хванах надясно като следвах едва-отчетлива пътечка през гората. Вероятно иманярска пътека - занемарена преди доста време. Но не е като да не се забелязваха следи от тази човешка напаст...
Гората тук беше рехава - дори и пътеката да изчезнеше, нямаше да имам проблеми с храсталак напред. А скоро излязох в подножието на последната гърбица. Виждаха се следи от човешка дейност:
Цялото малко баирче беше осеяно с разрушени стени. Няма много запазено тук. Между паветата отдавна бяха израстнали храсталаци и шипки. Из между пръстите на драките се подаваха и няколко тънки дръвчета.
Минута за реклама - панталонът ми - уж туристически, но през последните няколко години ежедневен - видял какво ли не, прегазил какво ли не... Победи и тук в моето минаване в стил "бременен хипопотам през блато с водни лилии" :)
Виждаха се няколко зида, но покрити с много плътен слой растителност. Керамиката изобилстваше:
Няколко дълбоки иманярски изкопа в които може да се погребе и слон:
Не намерих нещо, което да си заслужава повече оставане. А и бях започнал леко да се обезводнявам - тръгнах за бърза разходка без вода. Така че рекох си да дам газ на обратно. Избрах си една по-равна полянка назад от където пуснах летящата камера за няколко кадъра от по-различен ъгъл. Учудващо, но от въздуха се видяха няколко интересни неща!
Тези останки (?) се намираха по-далече зад върха на гърбицата с калето. Разстоянието не беше голямо - към 200 метра от мен. Но обезводняването предизвикваше отчетливо нежелание да бия още половин километър през клатещи се павета и драки... Може би следващия път ще го видя от близо :)
Не е много пътя до тези обекти. Цялата разходка ми отне към 2 часа. Страшните наклони не са продължителни, а гледките които дават определено си струва малко издъхване :)Архив
- 2023
+ 2022
+ 2021
+ 2020
+ 2019
+ 2018
+ 2017
+ 2016
+ 2015
+ 2014
+ 2013
+ 2012
+ 2011
+ 2008