С раница без граница

Ивайловградски крепости

Публикувано на 11 април, 2018
Бях хвърлил око на района около Ивайловград от преди много време. От векове насам това е било гранична зона, пазена от важни крепости. Очаквахме да попаднем на находки от всички епохи. Само на 30 км от там се намира Одрин - столицата на Одриското царство - град, преживял над 15 големи битки и обсади. Константинопол - "непревземаемият град" - столицата на източната Римска империя, също се намирала сравнително близо по географските стандарти.
Същият този граничен статус гарантираше и друго. До скоро достъпът до набелязаните обекти е бил труден. Някои от тях са били зад граничен кльон. Щяхме да видим диви девствени места, почти недокоснати от боклуците и унищожението на съвременните цивилизации. Големите градове, от които идвахме оставаха далече зад нас... "Далече" е другата причина, поради която дълго време отлагах Ивайловградския регион. Тук трябваше да се дойде за повече време, каквото се отвори по Великденските празници. Но с празници или без, ние пак го направихме бързо - на две на три :)
Съдържание
  1. Крепост Родостица
  2. Вила Армира
  3. Крепост Лютица
  4. Църква "Св. Димитър", с. Сив Кладенец
  5. Крепост Констанция - Симеоновград

Крепост Родостица нагоре

Родостица се намира на 3 км по права линия от село Хухла. Оградена е от тройния чатал на вливането на реките Балък дере, Керечница и гигантската Арда. Тук е мястото, където може да се види река Арда в грандиозното си най-долно течение за Българската територия. От Ивайловград имаше богат избор от черни полски пътища, които можеха да ни отведат до Родостица. На висок баир над северната част на града видяхме бял параклис, който използвахме за отправна точка. От тук посоката която трябваше да държим беше север-североизток. От тук ни чакаше към 3 км равен път. Минахме кален дол с поилка за добитък. Минахме 625 декарова млада градина с евро-бадеми. В далечината се мяркаха няколко язовирчета, за които се оказа че всъщност са река Арда - по гръцка територия. Накрая нашият път направи остър завой над долината на реката. Тук някъде през клони и храсти започнахме да виждаме нашата цел на склона отвъд долината на река Керечница. Нашият път получи остро разклонение наляво и назад, което слизаше стръмно надолу към сборната точка на трите реки. Трябваше да пресечем Керечница, която река се оказа скромно ромолящо поточе. На поляната при пресичането ни очакваше истинска изненада - табела за крепостта! :) До тук, естествено, не бяхме срещнали нито стрелка, нито маркировка... От поточето нагоре продължаваше стръмна тясна пътека. Паметна плоча на загинал граничар. Вече виждахме разпиляни купчини камъни изпод храсталака на гъстия тунел през който вървяхме. Тук-таме зееха изкопите на археологически сондажи. Рязко излязохме на открито място и млъкнахме пред грандиозността на гледката... Крепостта е строена около IV в. Охранявала е важният път край река Арда, който е бил входът към българските Родопи. Самата река в онези времена е била плавателна и вероятно долу при сбора на трите реки е имало малко пристанище. Но Родостица е имала повече от просто охранителни функции. Тя е била буфер между България и Византия и за кратко създадената от кръстоносците Латинска империя... Културният пласт е запазен на дълбочина от 2.20 м и обхваща периода IV-XIII в. В най-високата част на хълма - това което е разкопано - е открита голяма обществена сграда с фрагменти от мраморни колони. Намерен е некропол с богати погребения. Крепостните стени са дебели до 2 м и на места са запазени до 6 м височина. Размерите на крепостта са около 250 м на 120 м. В древните летописи крепостта се споменава във връзка с пленяването на император Балдуин от цар Калоян. Според тях след тези събития Калоян за кратко се е установил в този замък. Крепостта е изоставена в първата половина на XII в. Съвременните разкопки на Родостица започват през 2004 г. Много интересно място, където лесно може да се прекара много време... Но нас ни чакаха 3 км обратен път и още много точки от списъка, които трябваше да бъдат отметнати :)

Вила Армира нагоре

Много има писано за вила Армира - един от 100-те национални туристически обекта... Открита през 1964 г. при строежа на заплануван язовир. Масивен комплекс от жилищни и стопански постройки, заемащ над 2 декара площ. Вътрешен двор с колонада и басейн. Вилата е разкошно имение - демонстрация на пищност и великолепие... Намерени са фини мозайки с най-различни сцени от лова, ежедневието и митологията. Мраморни колони, корнизи и дори облицовки, които са рядко срещани извън централните региони на Римската империя... По всичко личи че вилата е била дом на семейство с особен статут. Отоплението се е осъществявало чрез хипокауст - подово отопление от топъл въздух циркулиращ в междина между стаята и земята под нея. Край близкото село Свирачи се намира антична могила, която вероятно е ползвана като фамилен некропол за собствениците на вила Армира. Особеното при този обект е че мозайките и декоративните елементи са толкова добре съхранени, че е възможна почти пълната реставрация на интериора. Уникално място. Посетителят тук стъпва в машина на времето и се озова две хиляди години назад в миналото...

Крепост Лютица нагоре

Денят преваляше, а нас ни чакаше гвоздеят на програмата - средновековната крепост Лютица. Отправната точка беше Лъджа - квартал на Ивайловград. Надявахме се пътят да позволи да продължим нататък до някъде с колата, понеже пред нас стоеше стабилно разстояние с двуцифрено число километри... Но без проблеми стигнахме до Лъджанския манастир. Той не е работещ и няма какво да се види през високите манастирски стени. Край него има чешма и поляни, където щяхме да нощуваме тази нощ. Пътят беше черен, но перфектен и нямахме проблеми да продължим с колата още след манастира. Всъщност не го знаехме още, но пътят до горе до самата крепост е идеален. И много посещаван в тези почивни дни. Докато катерехме пеша ни задминаваха внушителна бройка коли, а някои бяха паркирали дори във вътрешния двор на крепостта... Ние се спешихме на Атеренския мост. Мостът е средновековен, едносводест, пресичащ Атеренска река. Нагоре ни чакаха 5 км по този път, което глътна доста време. Изкачването е малко - не повече от 350 метра за целия път от моста до върха. А крепостта наистина е изградена на най-високия баир наоколо. Размерите са внушителни. Стените са над 600 м дълги и на места са запазени до над 10 м височина! Общата заградена площ е над 26 декара. По протежението на стените се виждат 12 кули. Основният материал за градежа е бил мрамор, което дава второто име на крепостта - "Мраморният град". Основният градеж е античен и датира около IV-VI в. Крепостта е построена около IX в. От тогава на сетне Лютица е била разрушавана многократно. Градежът, който се вижда в сегашният му вид съществува от около XII в. Във вътрешността на крепостта са разкрити две църкви, донжонът - кулата на владетеля, воден резервоар, некропол с останки от множество погребения и други... Извън стените са намерени останки от голям външен град. Лютица е била център на епископия и архиепископия, изиграл важна роля в Българската история. Очертава се в близко бъдеще Лютица да стане фокална точка на туризма в региона. Пътят не случайно е стегнат, изградени са и доста дренажи. Според кратък разговор с местните, те очакват скоро до горе да се опъне асфалт и да се построят кръчми. Ако решите да изпреварите тълпите, помнете че няма нужда да вкарвате колата си ЧАК в самата крепост :) Удобно място за паркиране има до един мохабетчийски фургон по-надолу. До него има знаме и кафява табела с оставащото разстояние - 1 км до крепостта. Там може да разгледате и обезлюденото село Рогозино, през което минава пътя.

Църква "Св. Димитър", с. Сив Кладенец нагоре

Оставащите минути дневна светлина ни хванаха в блуждаене като мухи без глави по околните села :) Граничен регион, от който всеки бяга. Пустеещите къщи в село Одринци бяха населявани от човешките зомбита на немска религиозна секта... В село Сив Кладенец попаднахме на полу-разрушената църква "Св. Димитър". Руините са почистени от група ентусиасти миналата година. Има планове за скорощна реставрация в неопределен период в бъдещето... Върнахме се обратно до Лъджанския манастир, където на челници разпънахме лагера и се заехме скоростно да печем вечеря. Когато чухме този вой :) В началото ми звучеше като пияни ученици, които вият зорлен по гората :) Един глас, почти човешки, дрезгаво-тинейджърски. Абе, направо аматьорски - аз мога да вия по-добре :) Към него се включиха още няколко в същата тоналност. Помислихме че това е групата, която беше заседнала на мохабетчийския фургон под крепостта. Но скоро друга подобна група им отговори... от другаде :) Три секунди деляха момента "а, това са ония" от момента "ибаси, какво има там?!" :) Интересна нощ беше, в която малко се спа :) Излезе и сериозен вятър. Ако не бях заковал добре 9-те квадратни метра платно над главата ми, силата упражнявана от поривите сигурно щеше да го изтръгне. Няколко пъти капна слаб дъжд през ноща. Един път чухме пак виещата бригада. Видяхме малки светещи очички от нещо с големината на джобен пинчер. Сутринта времето беше "интересно". Бурният вятър беше докарал съмнителни облаци в доста разцветки на сивото. Прогнозите за дъжд бяха за друга част от България, но синоптиците можеше да са сбъркали. Имахме още няколко обекта в списъка посока към Крумовград, но решихме да ги изрежем и да задействаме прибиране по обратния маршрут. За да не сме пълен валат този ден, посетихме една почти градска крепост по пътя.

Крепост Констанция - Симеоновград нагоре

Късноантичен и средновековен град Констанция се намира източно от Симеоновград - на извисяващ се хълм над полетата край река Марица. Може да се стигне по няколко широки полски пътя, но най-удобно е може би от градския стадион по дигата на реката. Тук е бил един от най-големите и стари градове в Северна Тракия, съществувал IV-XII в. Крепостната стена е широка 2-3 м, запазена от части до 3-4 м над земята. Намерени са няколко издадени напред големи кули. По използваните строителни материали се различват три строителни периода - ранновизантийски, ранносредновековен и византийски. Констанция е бил голям и добре населен град, заобиколен от многобройни обработваеми полета и земеделски култури. Легендите разказват че тук е била резиденцията на последните римски императори. В подземията те криели своите богатства. Намерен е таен тунел за бягство в северната част на крепостта. Оставихме си някои места за второ четене в бъдещето. Интересни са граничните райони, но тяхната отдалеченост е както предимство, така и недостатък - два дни не стигат :) Целият регион е като попаднал под защитно поле, където времето не разрушава толкова силно. Но може би това е на път да се промени, понеже скоро все пак чакаме кебапчийниците на Лютица :)