Бели Искър
Екопътеката е изградена сравнително скоро. В интернет пишат 2003-та година, но съоръженията ми изглеждаха много по-нови. Основите на мостовете бяха прясно варосани, а дървените трупи миришеха на свежа смола :)
По дължината на пътеката има десетина големи моста, прехвърлени на високо над буйните води на Бели Искър. Тук-таме се минава покрай още толкова по-малки, вече полу-срутени мини-мостчета. Те бяха следа от някаква по-стара версия на пътеката. Имах чувството че ако бях дошъл тук преди 5 години, щях да намеря съвсем друго нещо...
Самата пътека започва на около 3-4 км след село Бели Искър. Първата следа от нея е удобно за паркиране уширение на пътя с няколко информационни табели и също така - първия мост :) Два бързи каяка минаха покрай нас докато успеем да слезем от колите.
Дължината на пътеката е към 3 км, като почти през цялото време тя се движи съвсем близо до асфалта. Има доста удобни за пикник места, до които може направо да се стигне с колата. Предполагам че събота и неделя тук ще е фраш от софиянци, на които разстоянието им е все едно като в задния двор :)
Пътеката завършва с примка, която минава през панорамна площадка - единствената височинка по маршрута. Останалата му част е плоска като тепсия и въобще не усетихме навъртяния километраж :)
Цялата дължина по GPS излезе около 7-8 км, които взехме за точно 3 часа.
Бели Искър е една от пътеките в България, които ти пълнят душата на максимум :) Още от първия момент вадиш фотоапарата и знаеш че скоро няма да го прибереш обратно :)
Харесвам боровите гори. Те са чисти, без храсталаци и драки и излъчват една ширина и простор дори и в най-тъмните си кътчета.
Защо реката се казва "Бели" Искър? Всеки може да си отговори веднага след като погледне разпенените води в краката си :)
Много мохабетчийници като тази видяхме. Някои дори и с... рампи за инвалиден достъп! Без майтап :)
По-малки мостчета прехвърляха малки сухи притоци. Имах чувството че виждаме Бели Искър далече от най-буйната си форма :)
При нас 13-тото число от месеца започна да показва малките си зъбки - прогнозата за времето. Уж минималните шансове за валежи даваха до 1мм воден стълб, което се равнява на лека роса. Но небето се смръщи, над долината на реката плъзнаха ниски облаци и изведнъж се оказахме в нещо като пералня с центрофуга :)
Заслонът в края на пътеката дойде точно на време :) "Тук сега точно да си на завет и да те перат гръмотевици" - кой си го пожела това?! :D Поизчакахме да утихне, ометохме солидно количество сладки неща и хванахме напред.
Малшанс! :) Заваля ни отново, и... абе, тоя дъжд защо боли?! :D Шибаха ни ситни зрънца град :)
Дъждът беше напоителен :)
Скоро излязохме на асфалта. От тук трябваше да решим дали да се прибираме, или да продължим нагоре към панорамната площадка. Ами... и без това вече бяхме мокри... :)
Площадката беше на не повече от 10 минути път. Или поне толкова ми се сториха докато се уча как се дишат дъждовни пръски :)
Планината се смили над нас и спря пороя за пет секунди, колкото да се насладим на гледката. От тук надолу следваше леко стръмно със стъпала. Баси луксозната пътека - имаше си циментови стъпала :)
Добре се изкъпахме по време на обратния път. Чакаха ни 2-3 км по асфалтовото шосе, а дъждът въобще не мислеше да спира. Накрая нямах милиметър сухо място по себе си, а всичката техника замина директно в кофата с ориза вкъщи да се суши :)
Но водните перипетии са част от позитивните преживявания. Който не обича да се мокри, не ходи по реките :) Районът е супер фотогеничен, пътеката е супер направена и ни чака някой път да се върнем със супер барбекютата :)Архив
- 2023
+ 2022
+ 2021
+ 2020
+ 2019
+ 2018
+ 2017
+ 2016
+ 2015
+ 2014
+ 2013
+ 2012
+ 2011
+ 2008