Рилските езера
Но планината винаги намира с какво да ме залъже и да ме придума да се върна пак. Първият път стигнах само до Бъбрека, когато майската снежна покривка нагоре по склона ме отказа. Не съжалявам - още помня как летях обратно надолу по гъз-шейна :) Наваксах някакви изпуснати детски моменти :) Вторият път атмосферните условия пак се изправиха срещу нас. Часове киснене в хижата на лифта, чакане да се отвори пролука в есенните облаци... След това вечната борба - хлъзгавият скреж срещу маратонките... Имаше емоция :) За това когато синоптиците дадоха поредните прогнози, далече от "идеалното" въобще не се учудих :) За щастие това въобще не попречи на ентусиазма на групата. Аз ги подготвях за песимистична развръзка и ги обработвах с обещания че ще ни вали поне 5-6 пъти :) Нямаше отказали се :)
За учудване взехме лифта почти без да се измокрим. Е, смених едни гащи така профилактично.. Гъзът ми лъсна пред камерата на лифта, за която чак по-късно се сетих... :) Слънцето дори се показа през облаците, за да ми се смее :)
Прогнозите не успяха да спрат тълпата, от която бяхме част. Хора се изливаха навсякъде. Знаех че юли и август не е препоръчително да се посещава района... Сега видях с очите си защо. От тук нататък постоянно бяхме част от голямото стадо. Ходихме си по краката. Попадахме в задръствания. Чакахме ред на опашки за селфита :)
Облачната феерия се сменяше за секунди. Нямаше две гледки еднакви една с друга. Скоро видяхме първото езеро - Долното.
Залповият огън на стотици фотоапарати и телефони не спираше. Милиони кадри се изщракваха в минута. Колко ленти бяха превъртяни тук... :)
Огледалото на Бъбрека беше момент за почивка и съзерцание.
От тук нагоре не бях стигал. Чакаше ни изкачване към Окото и Сълзата. Наклонът не беше труден, а и темпото се ограничаваше от група лелки пред нас. Бяха тръгнали по балетни пантофки, а устите им работеха по-усилено от краката... :)
Окото ме изненада с един откъснал се син айсберг:
Покрай нас облаците се сгъстяваха. Разбрахме че сме на Сълзата, чак когато стъпихме в нея :) От панорамния Езерен връх пред нас се разкри удивителна композиция на нюанси на сивия и белия цвят :)
Изчакахме половин час с надеждата да се проясни малко времето. Хапнахме. Няколко пъти. Облакът отказваше да се премести от главите ни. По едно време чак ни хвана шубето да не завали. Това дето се чу гръмотевица ли беше? Айде надолу! :)
Вече бяхме под Бъбрека, когато мъглата горе се вдигна, за да ни дразни. Това горе можеше да сме ние :) Няма как, май ще трябва четвърти път да се връщам...
Слизането може да се извърши по няколко пътеки. Лесната е тази по която дойдохме - горната пътека, минаваща през Бъбрека. "Интересната" е тази пътека, която минава покрай долните езера - Близнака и Трилистника. Ако под "интересно" разбирате безкрайни криви морени, лепкава кал и разревани детенца :)
Бяхме много щастливи когато се озовахме на финалната права пред хотела :)
Наредихме се на 200-метровата опашка за лифта, а покрай нас доста хора тръгнаха да слизат пеша. Браво!, мислех си аз, но се оказа че слизат само до спирката на джиповете.
Положението с джиповете е зле... Лифтът ни връткаше тихо и унасящо. А под нас рязко горските звуци бяха сменени с непрестанен рев на форсирани двигатели, чукане и скърцане от изнасилени ръжди и буксуване на гуми... Приятният аромат на борова смола беше унищожен от вонята на черни сажди и изгоряло масло. Много неприятно качване и слизане с лифта. А само си представям какво им е на хората в джиповете. Да ги тръскат като чували с картофи по изронените и ерозирали кални коловози нагоре... Защо си го причиняват това? Нямам обяснение.
Тази вечер хванахме хубав залез:
А на другата сутрин като част от задължителната програма в района, посетихме два водопада :)
Водопадът Горица се намира на 10 минути от Сапарева Баня. Част е от 7-те Овчарски водопада. Разходката до него е много лека и приятна. Дъждовното лято го беше заредило на максимум.
На обяд хапнахме до Костенският водопад. За първи път го виждах толкова пълноводен. Бушуващата река тресеше скалите като минаващ влак.
Хубава разходка се получи. Планината се фръцна и пак успя да скрие от мен някои красоти :) Дали ще се върна за 4-ти път - само времето ще покаже. Но няма да е по юнско, юлско или августовско време :)Архив
- 2023
+ 2022
+ 2021
+ 2020
+ 2019
+ 2018
+ 2017
+ 2016
+ 2015
+ 2014
+ 2013
+ 2012
+ 2011
+ 2008