Теренотерапия над Нареченски бани

Публикувано на 16 октомври, 2018
Скоро се очаровах от разходката от Нареченски бани до Зареница. Теренът предлагаше комбинация от изкъртваща (за мен) денивелация и панорамни гледки, които ме накараха да се върна в търсене на още :)
Тогава ми направи впечатление че по древните туристически табели пътеката към Зареница се споменава като "Пътека №5". Т.е. някъде тук трябваше да има още поне 4 подобни маршрута? Още долу на площада може да бъде намерена една поизбледняла табела от онова време. От подробната табличка с разстояния, денивелации и времена почти нищо не се четеше. В интернет почти не може да бъде намерена информация за тези маршрути. Няколко човека които преди десетки години са ходили на "теренотерапия" в Наречни бани предполагаха че вече всичко това ще е неоктриваемо и непроходимо. Обичам думички с много "не"-та в тях - някак си ме стимулират :) Една събота както ме беше стегнала шапката реших че имам нужда от спешно теренно лечение - една бърза разходка в посока Орехово. Оставих колата на площада. Можех да спестя още малко шосе, ако паркирах по-нагоре, но предусещайки очакващия ме склон, реших да позагрея малко преди това :) Пътеката наистина няма намиране. Без свястна карта (OSM или BGM), нямах шанс. Маркировката клонеше към нула, а където я имаше беше по-скоро объркваща. Нагоре има много пътечки и неведнъж трасирах връщания назад докато уцеля правилната. Хубавото нещо е че тук човек се чувства като откривател :) А то наистина има какво да се открие. Началото на пътеката се намира трудно. Хващате улица "Люти Дол", която е главната улица за излизане в посока голямата поляна с беседки и езеро. Точно след последните кооперации се намира кафене "Двата чучура". Спирате тук и правите един кръгом на пети :) Остро нагоре тръгва уличка, която е най-отличителна по табелата за хранителен магазин. Самият магазин се намира 30 метра по-нагоре. В дясно от магазина измежду купчина пристройки, дърварници, гаражи и курници тръгва малка пътечка. Веднага може да си кажете "това е"! :) И след само 5 крачки ще започнете да се съмнявате в преценката си :) Имах чувството че минавам през задния двор на всеки в селото. Провирах се между лехи с насаждения и отворени кошари. Почти веднага свих в ляво от основната пътека. И разбрах че съм на прав път. Пътека №4! След първите 100 метра пътеката се измъкна от курниците и битовият характер на разходката се превърна в горски. Наклонът си беше стръмен и съвсем скоро излязох над покривите на къщите. Октомврийската есен беше започнала да настъпва тук. Гората беше плътна и гледки за почивки в момента липсваха. Но се радвах на всяка от срещнатите редки табели и ги ползвах като повод за спирка :) Може би преди пътеката е минавала от другаде. Усещането за нещо не както трябва беше същото като по пътя за Зареница. Тук-таме се виждаха следи от древна маркировка, която беше по-скоро подвеждаща. Човек би си помислил че тук трябва да продължи направо, но всъщност пътеката правеше остър завой почти на обратно и нагоре: Скоро стигнах до първия и финален чекпойнт по моя маршрут. Излязох на една открита скала, където беше кацнал странен бетонен фундамент. Гледката надолу към Наречни бани: На отсрещния баир в леко занемарен вид беше почивната станция на министрите. Право над нея на остра скална стена беше кацнала клетка на GSM операторите и чудна беседка. Искам да намеря пътека на там! :) Върху северните ридове се виждаха първите следи от идващата есен. Мястото беше хубаво за почивка и припек под вече немощното слънце. И добър момент да пусна летящото око :) То видя къдравия път към Асеновград: Курортът от високо: Центъра: Беседката, която си бях харесал изглеждаше малко по-окаяно от близо: Тук завърши моята бърза разходка. Не можах да разчета колко още остава до Орехово - идиоти с пушки бяха надупчили всички табели... Радвам се че успях и до тук да стигна, като се има предвид хилядите разклонения на пътеката надолу :) Оказа се че все пак района предлага няколко известни маршрута за разходки. 2 намерихме, остават поне още 3 :)