Кипиловско кале
От Сливен хванахме прохода Вратник за Елена. След Стара Река отбихме за Кипилово. Преди самото село хванахме едно необозначено разклонение в дясно. Пътят до някъде беше асфалтов, а след това - чакълест, но лесно проходим. Първата маркировка, която видяхме беше ръждясала тенекия, върху която със син спрей беше надраскано "кале". След това имаше няколко дървени летвички с червен надпис "кале". Част от пътеката е маркирана със свежа синя туристическа маркировка, която не е ясно от къде идва и къде отива. Сложил съм GPS координати най-накрая в този пътепис. С колата може да се стигне на 500 метра от обекта. Ние слязохме малко по-рано, за да се поразходим. Декември месец беше започнал с лек снеговалеж, който вкъщи беше незначителен, но от тази страна на Балкана беше друга работа :) Чудех се ще видим ли кале изпод това бяло одеало :)
След 15 минути започнахме да се натъкваме на признаци на древно човешко присъствие. Тук изсечена каменна ниша. Там редица от камъни споена с бетон.
Леко драпане нагоре и стигнахме до първата по-широка стена.
Строено около V-VI век от византийцките, калето е било част от охраната на границата от варварските племена от север. Сещате ли се с кои "варварски племена" са имали вземане-даване византийците по онова време? :)
Преживяло безброй нашествия, сменило собствениците си многократно, крепостта е била активна чак до турските нашествия от края на XIV век.
Територията на Кипиловско кале не е била гъсто застроена. Мяркаха се самостоятелни купчинки подредени камъни. Повъртяхме се около интересно изглеждащо скално плато, което ми навяваше мисли за тракийските слънчеви светилища. Но интересното започна малко по на запад.
Пред нас внезапно изникна цял град. Падна ми ченето и си настъпах езика.
Различаваха се отделни сгради, които се извисяваха доста над човешки ръст.
В строежа на стените се редуваха редове камъни и редове тухли. Драперии от лиани тайнствено бяха обвили сътвореното от човешка ръка. Усещаше се вековността на мястото.
Каменни стъпала изравняваха отделните нива на терена. Проходите между сградите не бяха широки. Намирахме се до североизточната порта. Тук всичко беше градено с мисъл за защита и укрепление. Казват че портите били две - външна и вътрешна, разположени под ъгъл, така че трудно да се атакуват с таран от една позиция. Проходчетата между тях - тесни и малки, заобиколени от кули и бойници. Определено не бих искал да съм в първата редица бойци опитващи се да нахлуят тук :)
Стените бяха запазени в такава височина, че в тях все още се виждаха сводовете на вратите. В техните конструкции се забелязваха дълбоки дупки, където влизаха залостващите греди. Запазени са три от входовете на крепостта.
Плътно застроената част от калето не беше голяма. Опасваше я стена с височина от може би над 10 метра. Дебелината ѝ определено беше над 2 метра. В нея на няколко места се виждаха кули. Срутвания бяха образували малки коминчета.
Кипиловското кале определено е едно от най-непокътнатите които съм виждал. Имах чувството че това е съвременен град, в който внезапно е поникнала гора.
По стената се забелязват няколко кули, като най-голямата от тях е тази, охраняваща главния вход от северозапад. Огромните сводови арки приличаха на запазените в Хисаря.
Виждаше се тонове разпилян керамичен материал от фрагменти на съдове. Тук са намерени две златни монети с образите на император Константин и неговата майка Елена. Не знам за други находки. Май до сега не съм виждал това кале да се споменава в някой музей.
В стената на трудно достъпни места се виждаха няколко потерни - малки проходчета, през които обитателите могат да излязат незабелязано. При обсада защитниците са можели да се измъкнат по терлици на вън и да ударят нападателя където най-малко очаква и най-много го боли.
В източната част видяхме огромно водохранилище, дълбоко може би над 10 метра. Връз него беше преметната греда с набити пирони.
Нашата разходка беше към края си, но продължавахме на всяка крачка да се спъваме в останки от стаи и стени. Квадратна кула в южната част:
Тук човек лесно може да си представи как са изглеждали древните градове. Докато обикаляхме се чувствах все едно съм попаднал в декор на средновековен филм. Кипиловско кале е истинско съкровище и трябва да се обяви за паметник от национално значение. Тук не говорим за кале от типа "два камъка на кръст", а за комплекс в който едва ли не може да се живее на готово след едно леко пролетно почистване.
GPS координати:
42.9008647, 26.216795 - отбивката от асфалтовия път преди с. Кипилово
42.8638959, 26.2417752 - синя маркировка нагоре - може да се тръгне от тук нагоре
42.860497, 26.2441506 - ако се продължи с колата, тук трябва да се свие на дясно
42.8666189, 26.245383 - последната точка, до която може да се стигне с кола
42.8689668, 26.2450887 - първия вход на крепостта
42.8695309, 26.2438227 - най-застроената част
Забележка за координатите: GPS приемникът като всеки друг измервателен уред има грешка, която за цивилните приемници е от порядъка на 5+ метра. В условията на гори и дерета тази грешка става още по-голяма. Не гарантирам за точността на координатите, но пък ако ви помогнат, няма да откажа почерпка :)Архив
- 2024
+ 2023
+ 2022
+ 2021
+ 2020
+ 2019
+ 2018
+ 2017
+ 2016
+ 2015
+ 2014
+ 2013
+ 2012
+ 2011
+ 2008