Чудните форми на Скумсале
Публикувано на 14 декември, 2018
На територията между Стрелча и Копривщица са разположени много квадратни километри от древни мегалитни комплекси. Причудливи каменни форми - издялани от природата или човешка ръка, групирани в разпознаваеми формации. Скумсале, Кулата, Киселица, Исара са имената на някои от тях. В дъждовния неделен ден поех към Скумсале без никаква идея какво ще видя или да очаквам. Имах нужда от малко въздух, а теренът по картите се очертаваше лежерен с много места за почивка. Прогнозата беше за хубаво време, но тръгнах по дъжд. В Пловдив преобладаваше мокра мъгла, а по пътя ме запукаха яки капки. Карах бавно с надеждата времето да се изчисти. И прогнозите не излъгаха - към 10 часа съзрях първата срамежлива ивица синьо небе на хоризонта! :) Докато стигна на изходната точка в 11 часа, бях успял да избягам от дъжда и доволно потривах ръце пред фотогеничните облаци, лазещи над Средна Гора :) В края на този фотопис съм сложил GPS координати за ориентиране. Паркирах на едно уширение-кръстопът, където асфалтовия път се пресичаше от чакълест път водещ към два от интересните маршрути. В началото ме посрещнаха няколко табело-карти, които по-скоро предизвикваха учудване от колкото изясняване.
Къде съм аз? Какъв е мащаба на картата? Какви са тези гигантски беседки? Те ли са най-важното тук? Надморска височина "750 и 950 метра", т.е. пътеката се движи на две тераси ли? Маркировка има ли? Картографът тук май е виждал карта само в съня си.
Още една табела-загадка.
Пътят беше ясен, но не благодарение на картите - все нагоре по чакъла. И съвсем скоро попаднах на разклонение и този знак:
Изненада! Противно на стрелката, ако продължите на дясно, ще видите следваща подобна табела "Скумсале ->" :) Има някаква зелена маркировка, която не може да ви упъти (от къде идвате и на къде отивате? Питайте картографа), но може да ви каже "да, горе-долу в правилния район сте".
Но съвсем скоро забравих за път и стрелки когато съзрях първото каменно струпване. Зелената маркировка минава по стар горски път, очевидно - въобще без да се ангажира с туризъм и обиколка на интересните неща. Табели по различните скални формации няма. Човек тук сам си е екскурзовод и може да се подготви единствено от интернет, или по-добре - да развинти фантазията си. Всичките "имена" на скали които следват не са "официални" и са плод единствено на моето въображение :)
Започваме с един Хамбургер, точно до евро-пътя за милиони долари:
Беседка и масички за почивка. Като прибавим и прилежащото им огнище и мястото определено става мохабетчийско.
Още тук свих на дясно от пътя, привлечен от... познайте какво? Камъни :) Един "бащин камък", ха ха ха:
Всичките скални образувания са яко обрасли с храсталаци и шипки. Бих провел една "кулинарна" експедиция тук, с цел превръщането на всички тези съчки в горивен материал за барбекюто. Една гощавка с гъбки... като това плато с каменни гъби:
Масичка, на която да се хапне гощавката:
Някои хора отричат всяка връзка между култовете на древните хора и скалните форми в района. Може ли природата да създаде сама тези неща?
Естествено, че да! :) Природата е много добра да вае скала и земя, а ерозията е нейният главен склуптор.
Но геоложките периоди са измерими с милиони години, а не с просто някакви си хилядолетия. Възможно е древният човек тук да е виждал почти същия пейзаж какъвто е и за нас. Въображението е сила, и ако древният човек е тук е видял вкаменени животни, растения и духове, защо да не превърне цялото скално плато в храм на природата?
Змийската глава:
Гледах тези остри страни и равни ъгли. Противно на всеобщото схващане, правите ъгли са често срещани в природата. Атомите в сложните молекули са свързани под точно определени ъгли. Кристалната решетка на минералите - също. Начинът по който калта изсъхва в шестоъгълници. Базалтовите колони, образувани от изстиващата лава. Примерите са много.
През 2012 година в Скумсале е провеждано мащабно проучване. Намерени са множество артефакти с култово-обреден характер. Някои от камъните носят следи от инструментална обработка. Разпознати са тронове, жертвеници и разнообразни конфигурации. Без значение ерозията ли е главният склуптор тук - Скумсале е бил важен обект за древния човек.
Ръкавицата:
Районът буквално е много осран. Крави пасяха където си искат, снасяйки големи торти по пътеките на случайния турист. Не знам какво толкова хапваха сладко по тези всичките камъни. Имаше следи от няколко електро-пастира и противокравни заграждения, очевидно заложени в евро-програмата. "Следи"... Как няма да си паса кравите тука? Какви са тия траки и племена да си правят култовия комплекс тука в градината дето и баща ми и дядо ми са си пасли кравите, па аз ли няма да си ги паса?..
Гледах си в краката. Съзрях тези интересници, които не можах да идентифицирам:
И една каменна имитаторка:
Евро-ботушът е стъпил тук здраво изсипвайки беседки и маси с големия багер. Имаше и два еко-тоя, единият килнат, може би от крава. Интересно че не видях следи от сериозни гуляи. Или мястото се чисти редовно, или просто никой не идва.
Тук Голиат е ударил скалата и е отпечатал юмрука си:
И неочаквано в студения декемврийски ден, намерих сини минзухари:
Отрязаната скала, другата половина още се търси:
Един висок детски трон:
Най-южната точка, която стигнах - извисено плато с няколко формации, даващо хубава гледка към нивите на юг:
Един сталактон, крепящ сто тона скала:
Целувката:
Виещия вълк:
Високия долмен:
И изненада - табела! :) Тази се беше скрила... до главния път :) Кой ти ходи по главния път, той и без това до никъде не стига...
Полегнала тъща:
Скумсале обхваща сериозна площ. При достатъчно интерес, тук може да се прекара цял следобед. Но декемврийският ден беше къс, а на мен ми се искаше да хвърля един поглед и на другите мегалитни комплекси в съседство. Там очаквах да видя подобни изненадващи форми. Върнах се обратно до колата с надеждата да продължа към Киселицата и Исара в другата посока.
Но пътят беше препречен от дебели овчарски кучета, гледащи лошо. Ръмжахме си едни срещу друг в патова ситуация... Теглиха се майни. Не помогна. Овчар не се виждаше. Че от къв зор да си гледа стадата и кучетата? Нали целия балкан му е бащинийка. Неговата работа е да си пие ракията и да мрънка как тая държава няма да се оправи...
Отстъпих и драснах нагоре по асфалта с колата. От картата (не тази на табелата, а истинската) бях видял че по-нагоре ще стигна до мегалитния комплекс Кулата, където имаше още за разглеждане.
Паркирах на Нонина чешма, където мигновено бях наобиколен от армия котки и кучетата. Но този път кученцата бяха страхливи, явно котките ги биеха. Котките пък бяха мрънкащи и настъпателни.
"Кулата", естествено беше стабилно обрасла, но през зимния период всичко е проходимо. Ако не ти пука колко мръвка и кръв оставяш по шипките.
Интересни форми и изсичания се намираха из скалните гънки.
Долмени, под които някой беше оставил купички. Храна за кучетата и котките?
Като споменах котките, една от тях тръгна с мен надолу :) Без подканяне и без церемонии, пое да ми се вре из краката, пък дори и ми показваше пътя пред мен. Екскурзоводка, или ... екскурзокотка? :) Всъщност не знам тя след мен, или аз след нея, как се случи :) Заедно намерихме още интересни образувания.
Пътеката взе да слиза много надолу и после на връщане щеше да ме чака изкачване, което не ми се харесваше. Освен това очаквах някъде там да се появят и овчарските кучета, и вече мислех да се връщам, когато видях къде ме води моята екскурзокотка :)
По средата на къра ме гледаше висок менхир!
В сред скално поле със сравнително ниски образувания, гигантската каменна колона привличаше като магнит.
През целия ден се сблъсквах с красоти, но тази панорама направо ми взе дъха.
Нямаше как, трябваше да дам нещо на екскурзокотката. Имах само бисквитки "Хугаренас", които ме съмняваше да ги яде... Не ги яде ли? Ушите и плющяха :) Минутка за реклама на супер яките бисквитки, които ме заситиха за през целия ден :)
Моята разходка завърши обратно горе до заслон "Кулата". Не можах да разгледам всичко. Но от една страна се радвам, защото имах повод отново да се върна тук :) Скумсале беше място, за което тръгнах без никакви очаквания и след което се върнах духовно по-богат :)
GPS координати:
42.5587278, 24.3347824 - разклон на пътеката за Скумсале и Киселицата - удобно за паркиране
42.559896, 24.3303096 - Скумсале северни беседки
42.5555988, 24.3333602 - Скумсале южни беседки
42.5508111, 24.3347847 - археологически разкопки и сондажи
42.5494371, 24.3355187 - най-южната точка, до която стигнах
42.5662528, 24.347091 - Нонина чешма - удобно за паркиране от север
42.5662874, 24.3463232 - заслон "Кулата"
42.5655808, 24.3464466 - беседка и северен край на пътеката "Киселицата - Кулата"
42.5643252, 24.3462658 - менхир
Забележка за координатите: GPS приемникът като всеки друг измервателен уред има грешка, която за цивилните приемници е от порядъка на 5+ метра. В условията на гори и дерета тази грешка става още по-голяма. Не гарантирам за точността на координатите, но пък ако ви помогнат, няма да откажа почерпка 🙂Архив
- 2024
+ 2023
+ 2022
+ 2021
+ 2020
+ 2019
+ 2018
+ 2017
+ 2016
+ 2015
+ 2014
+ 2013
+ 2012
+ 2011
+ 2008