Оперно на Енина
Публикувано на 30 декември, 2018
Маршрутите около Енина са доста и на пръв поглед са добре маркирани. Още от центъра имаше жълта маркировка за крепост Чиличето - интересна дестинация, но за друг път. Тази марка, която ни трябваше беше зелена, която по-късно щеше да се смени с друга жълта. Паркирахме до старата часовникова кула. За съжаление часовникът не работи и тук времето е застинало на 12:30.
Хванахме по улиците и почти веднага взехме стълбичките нагоре покрай паметника на отец Онуфрий.
Пет стъпала по-нагоре сменихме с първата горска пътека. Тя качи едно малко баирче, където изненадани попаднахме на... класна стая :)
Около нея имаше атракционен парк за малките, включително стена за катерене, дървени вишки, люлки и други. Чудесна идея! :)
Нашата пътека взе да се издига над селото. Денят беше сравнително топъл, с лека мъглица по ниските части. С излизането нагоре получихме дори още повече слънце. А зимното слънце беше ниско и палеше с лъчи мъглата в селото надолу.
Движехме се по ерозирал черен път, който тук-таме преминаваше в пътека. Забелязваха се следи от широки гуми... според мен - самоубийствени с този наклон и сипей :)
В един широк кръстопът, където се пресичаха няколко пътеки (мисля че местността се казва Кръста?), сменихме нашата зелена с нова жълта маркировка.
Единствената калчица, която прекосихме беше лека и се беше образувала в дерето, където имаше една чешма. "Чешма" е леко силно наименование за една пластмасова тръба набита в кофа, но пак е нещо :)
Скоро кривнахме от жълтата пътека, за да стигнем до Кайзеровия заслон. Странно име за самия заслон ("Кайзеров" - царски), с оглед на тенекиите от които беше изграден :) В това име или има по-засукана история, или просто създателите му са имали иронично чувство за хумор :)
До него имаше могилка с хубав изглед към селото. В момента то беше удавено в мъгла, огрята от ниското слънце и се виждаше типична зимна чорба.
Газ нагоре. Бързо стигнахме до следващото интересно място - Оазиса. Отново иронично име, понеже наоколо никаква вода не се виждаше :)
5 минути по-нагоре стигнахме до нашия финал - Операта.
Доста по-царско място от Кайзеровия заслон. Стабилна конструкция и дори... изрисувана стена! :) Делчо - Даскала е свършил страхотна работа с този шедьовър!
Очаквахме че тук ще пеем, но открихме че Операта носи име на съвсем друга... "Опера" :)
Разписахме се в тетрадката редом с някои доста оригинални творби.
Над нас зад един баир беше скрит ветрогенераторния комплекс на Атовото падало.
Помотахме се, починахме и хванахме да се връщаме. И тази разходка трябваше да влезе в категорията "леки - предиобедни". Решихме да не следваме същия маршрут, а да хванем една "пряка" пътека, която да ни изведе направо долу до реката. Пътеката имаше интересна маркировка с обозначение "НЕ Е туристически маршрут" :)
Надолу определено си беше толкова стръмно, колкото се очакваше. Но не беше чак толкова зле, че да не се насладим на гледките към ждрелото на реката.
И за малко да пропуснем тази мохабетчийница, скрита леко в страни:
Качихме съвсем лежерно 3.5 км с 350 м денивелация за 1 час и 30 минути. Слязохме по пряката пътека до асфалта за 40 минути, 1.5 км. Табелите за "Бузлуджа - 3 часа" бяха съблазнителни. Предиобедната разходка имаше потенциал да се превърне в целодневна. Но това ще стане някой друг път :)
GPS координати:
42.679456, 25.4077587 - м. Кръста
42.6825655, 25.4123747 - чешма
42.6825517, 25.4150891 - Кайзеров заслон
42.6839142, 25.4143247 - пейки Оазиса
42.6850026, 25.4159005 - заслон Операта (с чешма)
Забележка за координатите: GPS приемникът като всеки друг измервателен уред има грешка, която за цивилните приемници е от порядъка на 5+ метра. В условията на гори и дерета тази грешка става още по-голяма. Не гарантирам за точността на координатите, но пък ако ви помогнат, няма да откажа почерпка :)Архив
- 2024
+ 2023
+ 2022
+ 2021
+ 2020
+ 2019
+ 2018
+ 2017
+ 2016
+ 2015
+ 2014
+ 2013
+ 2012
+ 2011
+ 2008