Медово - Вкаменената сватба и Чона кале

Публикувано на 20 януари, 2019

Подобни: кале пътепис Средна Гора тракийско светилище туризъм фото

В България има няколко вкаменени сватби и една от тях се намира до чирпанското село Медово. Бях намерил противоречиви координати и се приготвих за голямо лутане. На практика се оказа че пътеката се намира доста лесно и не е дълга - разходката е не повече от половин час. Освен ако не решите да идете и до Чона кале - античната крепост на съседния баир. Тогава Господ да ви е на помощ :)
До Медово може да стигнете по много маршрути - от Раковски и Брезово, от Чирпан и Братя Даскалови, ако ще дори и от старозагорските села. От там трябва да хванете пътя за Славянин и по средата ще се натъкнете на това удобно за спиране разклонение (GPS координати съм оставил накрая на пътеписа): Може и да продължите с колата, всъщност ако сте с по-високо возило - можете с него да стигнете почти до самата сватба. Но в името на разходката, аз слязох тук и продължих пеша. Пресякох малко поточе, от което януарската зима не бързаше да си тръгне. Една изненада тук бяха двойка златотърсачи, които преситваха водата на поточето :) Ей, такова нещо не бях виждал извън индианските филми! :) След малко излязох на широка поляна с два мохабетчийски навеса - може би Янкова поляна. Хубаво местенце, но не видях вода. До тук може да се стигне и с леко превозно средство, но ако решите да продължите с него и нататък, ще ви трябва малко повече височина. И карта, понеже следват няколко не маркирани разклона. Моята цел се извисяваше на хоризонта пред мен от както бях тръгнал и това леко ме обърка да следвам най-директния път. Грешка, която ме забави малко :) Разстоянието не е голямо. От асфалтовото разклонение до Сватбата се стига за половин час пеша. Следвайте пътеката от пластмасови бутилки и кенчета, окичени по дърветата. Накрая на бутилките ме посрещна задължителната 50-годишна табела за природна забележителност от старозагорския "Горско-стопански комбинат" :) От тук започна леко изкачване отдясно по периферията на баира. Скоро стигнах до едно клошарско дърво: Това за мен е една отвратителна и грозна традиция. Обхватът на клошарстването въобще не се ограничаваше до това дърво. Анцузи, мръсни тениски и скъсани гащи бяха разхвърляни по храстите и дори по пътеката. От тук нагоре някой шегобиец беше сложил маркировка право нагоре вертикално по скалата. Да бе :) Пътеката услужливо и полегато заобикаля скалния масив от изток. В скалните форми виждах гущери, вълци и динозаври, но никакъв помен от сватбари :) Още няколко стъпки и бях най-горе. Вкаменената сватба определено има вулканичен произход. Видях поне една скална арка, типична за тръби от течаща лава. Подобни съм виждал в Исландия - Dimmuborgir и в България - крепоста Маласар. По скалата се виждаха опушвания. Откритият огън е един от често срещаните елементи по тракийските светилища. В по-късни християнски времена той е бил заменен от свещи. Друг ритуал, който се практикува тук е провирането през скалната арка и оставянето на дарове в нея - в модерно време - стотинки. Символизмът е свързан с раждането и фертилността, подобно на провиралото в Лиляч. За мен следващата дестинация тук беше Чона кале - античната крепост намираща се 60 метра по-нагоре на съседния хълм. Към нея хванах бегла пътека, която почти се губеше. Всъщност, "пътека" е много оптимистично определение :) Ако "пътека" е липсата на туфа трева между две други туфи. Или три смачкани стръкчета из цялата поляна. Докато се движех на открито беше как да е. Но в гората си беше храсталак пълен с шипки. Въобще не гледах GPS-а. Правилната посока беше все нагоре. Цялото ми внимание беше отделено върху непосредствените няколко метра. Следене за тръни и опит за избиране на маршрут с по-малко тръни. Гората беше като излязла от приказка на ужасите на Братя Грим. Току се не минаваше време и нещо ме хващаше за ръкава. Когато усетиш нещо да те задържа, имаш две възможности. Ако драката е млада, просто настъпваш напред и се откачаш. Но ако е дърта, корава и злобна, там ще оставиш или ръкав или кожа. В такъв момент много внимателно спирах и давах заден ход. Целта не беше тръните да излезят по входните отвърстия - нямаше шанс :) Целта беше да огранича загубите :) По GPS виждам че тези 800 метра са ми отнели половин час. Но най-после бях горе на Чона кале. Различаваше се насип върху нещо като външна стена. Тук-таме някой изкоп. Що-годе правоъгълни срутвания там където е имало сгради. Бегли останки от керамика и керемиди. Зидовете бяха груби и тези които видях не използваха спойка. Гората се беше превърнала в част от калето, преплитайки корени с основите на стени и сгради. Такава гледка винаги ме кара да се замисля как биха изглеждали нашите съвременни градове ако бъдат изоставени за хиляда години. Обратното слизане до Сватбата не беше по-лесно :) Качванията винаги са ясни - вървиш на горе и в общия случай - стигаш :) Но надолу имаш различни пътечки и по-богат избор. Обратният път не изглежда по същия начин и може да се забиеш в по-голям буланак от колкото преди. Така че след още половин час успешно намерих моята прекрасна пътека от вид "три смачкани стръка трева" и се прибрах :) Пролетта се опитваше да дойде. Нежните минзухари устремено пробиваха дори и камък в търсене на светлината. По същия начин и ние пробиваме бетона на сивото ежедневие всеки в търсене на нещо за себе си... GPS координати: 42.4129159, 25.1977705 - отбивка от главния път 42.4103043, 25.2016255 - Янкова поляна 42.4068857, 25.204317 - разклон с табела 42.4085299, 25.2096641 - табела природна забележителност 42.4117698, 25.213784 - Чона кале Забележка за координатите: GPS приемникът като всеки друг измервателен уред има грешка, която за цивилните приемници е от порядъка на 5+ метра. В условията на гори и дерета тази грешка става още по-голяма. Не гарантирам за точността на координатите, но пък ако ви помогнат, няма да откажа почерпка :)