С раница без граница

Горни Воден - Лясково

Публикувано на 3 февруари, 2019
Предназначението на тази разходка беше да разкара следпразничната атрофия и да ни стартира за новата 2019-та година :) Дължина отиване и връщане - около 10 км, към 300 метра денивелация - нищо работа, която нормално се взима за 2-3 часа. Но първият опит за минаването му - преди 2 седмици, се провали от останалия януарски сняг. Бялото одеало дебело около педя доста ни затрудни. Ходенето беше мъчно с боксуване и на места слизане на 4 крака :) След като началният километър ни отне мъчен половин час решихме да прекратим, за да не трябва да ни търсят после :)
Вчера тръгнах на поправителна сесия. Бях си казал че видя ли и пръст сняг ще бия отбой. Скоро се беше изсипал стабилен сняг с червени кодове и лавинни опасности във високата планина. Но последните няколко дни бяха топли и се оказа че на нивото на моите 600-900 м. н. в. не беше останала и снежинка :) Маршрутът имаше няколко опорни точки. Двата крайни ориентира бяха двата кръста - този над Горноводенският манастир и този над Лясково. Но като за начало исках да видя останките на едно кале, намиращо се до асфалта преди манастира. В днешни времена там се издига параклиса "Св. Димитър" - заграден и заключен. Ако човек не знае какво да търси, няколкото изкопа в страни от параклиса въобще няма да му направят впечатление. Това са основите на римската (по-късно - средновековна) крепост Воден. Мястото е класическо за строеж на крепост - хълм с естествена защита от стръмни и голи склонове, широка гледка поставяща на тепсия десетки километри площ. От тук се виждаха Асеновград, Пловдив, Пловдивското поле и гърлото на пътя за Смолян, който е бил важен проход за Бяло море през средновековието. Крепостта тук е била голяма, с 4 последователно разположени кули. В изкопите се виждат солидни зидове надолу. За съжаление над земята почти нищо не е останало - крепостта се е превърнала в донор за строежа на оградата на параклиса... Километър по-нагоре по къдравия път стигнахме до манастира "Св. св. Кирик и Юлита". Горноводенският манастир има динамична история на опожарявания и възстановявания, и още по-интересна история в наше време. Опожарен 1924 г., унищожен от земетресение 1928г., дом на богословско училище през 1920-1930 г, концентрационен лагер 1944 г., дом за душевно болни по-късно... Реставриран от Съюза на архитектите през 1983-1987 г, използван като почивна и творческа база на съюза... До 2010 г. е работел като тризвезден хотел. В църквата има някои наистина стари стенописи, които за съжаление са изпонадраскани от неанонимни пишлемета, държащи да се увековечат в историята... В двора на манастира има мини-зоопарк с няколко пауна и други пернати. От тук нагоре нашият път започваше от голямата поляна няколкостотин метра по-назад (GPS координати има накрая на пътеписа). Тръгнахме по напречен черен път и почти веднага се отклонихме по малка пътека. Тя се движеше почти успоредно на асфалтовия път, но беше по-високо от него. Маркировката беше трудна. Туристическа такава няма. Има светлоотразителни маркери от ултрамаратонските трасета Орехово ултра и Персенк ултра. Къде изпопадала, къде изпочупена, но това беше трасето, което трябваше да следим чак до Лясково. Пътеката започна да взима височина. Катерихме се по стъпаловидно израснали коренища и скали. При първата проба на този маршрут миналата седмица, тук сериозно се изпотихме и този терен покрит със сняг и лед ни отказа :) Но сега всичко беше песен. Бях в гората, но до мен все още достигаха звуците на бетона. Чуваха се звуците от натоварения път между Пловдив и Асеновград. Летището беше наблизо. Тук-таме до мен достигаше ниското боботене на форсирани самолетни двигатели. Но лека-полека с изкачването горският пояс успяваше да ме изолира и чуруликането на горските птички взе превес. Пътеката по която вървях няколко пъти смени облика си. На няколко пъти се превръщаше в път, постлан с каменни плочи. Интересно, какви ли бяха тези останки? Части от този път се губеха и бяха старателно маркирани с червени хиксове. Минах покрай голяма скала, в която беше издълбан барелеф на ловното дружество. Скоро стигнах до параклиса "Св. св. Кирик и Юлита". На мястото всъщност има чешма и два параклиса - нов и стар - и двата в окаяно състояние... Покривът на новия е полуразрушен, вътре капе вода и влизат птици... Оставихме по нещо в касичката за реставрация... Но старата сграда е още по-зле. Стените са поддали и покривът ги е последвал. Интересната кръсто-куполна конструкция е на път да се превърне в купчина камъни. От чешмата тук се отклонихме за първия ориентир по нашия маршрут - кръста над манастира. Той се намираше съвсем близко - на не повече от 5 минути ходене. От тук малко по-нагоре намерих още по-панорамно място. Ето на това казвам пейка с гледка :) Поглед към "Св. Димитър" с калето (долу), Горни Воден, Долни Воден, КЦМ и летище Пловдив: Върнах се до чешмата с полуразрушените параклиси и пак поех нагоре. От снега беше останала лека калчица, от която усещах как от стъпка на стъпка ставах по-висок :) Пътеката свърши в един по-широк черен път. Той изви няколко пъти и след по-малко от 100 метра трябваше пак да го сменя с нова пътека. Тук можеше да стане объркване. Отразителната маркировката на маратонците е малка по размер и с не открояващ се цвят. Има няколко разклонения, които могат да се объркат. Километър-два вървях през предимно букова гора. На няколко пъти излизах на малки каменливи полянки. През рехавите храсталаци се виждаха откъслечни покриви може би от Руенски къщи. Срещах и хора. Топлото време беше раздвижило доста крака :) Горе-долу час след като тръгнах от Горноводенския манастир стигнах до село Лясково. В ляво от него виждах моя втори ориентир - кръста. Слязох на асфалтовия път, смених няколко черни пътя и стигнах до него. На север се виждаше скален венец с нещо като пещера: Поглед на запад към Лясково: Поглед на изток към Анатемата и Св. Илия. Тук по по-високите части се намират концлагерите "Св. Никола" и "Гонда Вода". Минах да разгледам Лясково. Младежи щъкаха по улиците - доста оживено село ми се стори. Може би за това помагат няколкото хотела и къщи за гости. За съжаление няколко стени бяха ошарени с графити. Къщите бяха смесица от стара архитектура и последен вик на модата. Редуваха се изоставени дворове и подкастрени морави със системи за капково напояване. Уличните песове тук бяха маркови хъскита :) Завих да се прибирам по същия път. Исках да хвана маратонската маркировка от няколкостотин метра по-нататък. Мисията невъзможна! Ходех през каменлив храсталяк точно над селските къщи, от където "би трябвало" да минава трасето. За няколкостотин метра видях може би един-единствен отражателен стикер - хванат с телбод за игличките на една ниска елхичка. Тези момчета, ако могат да се ориентират по това без GPS - шапка им свалям :) Скоро бях обратно в гората по вече познатата ми пътека. Потънал в мисли почти се спънах в тези красавици :) Кога пък се появиха тези кокичета?! Почти бях сигурен че на идване ги нямаше :) Възможно ли е да бяха покарали за два часа? :) Хубава раздвижване се получи. От тези 10 км по-стръмната част се взима още в началото на маршрута. От параклисите "Св. св. Кирик и Юлита" нагоре има толкова равни участъци че могат и да се тичат :) Общата денивелация е около 300 м и цялата обиколка ми отне към 3 часа. GPS координати: 42.0013461, 24.8441105 - горноводенски манастир 42.0012083, 24.8479945 - стартова точка 41.9994242, 24.8426011 - барелеф "Станимашко ловно дружество" 41.9991978, 24.8452067 - кръст 41.9981998, 24.8436249 - параклис "Св. св. Кирик и Юлита" 41.9978231, 24.8336736 - стрелка "Лясково" 41.9948425, 24.8256351 - излаз на пътеката в селото 41.9895901, 24.829889 - кръст Забележка за координатите: GPS приемникът като всеки друг измервателен уред има грешка, която за цивилните приемници е от порядъка на 5+ метра. В условията на гори и дерета тази грешка става още по-голяма. Не гарантирам за точността на координатите, но пък ако ви помогнат, няма да откажа почерпка :)