С раница без граница

Тъжа - х. Триглав

Публикувано на 24 февруари, 2019
Този уикенд щяхме да се опитаме да идем до хижа Триглав.
Защо "опитаме"? :) Прогнозите за времето бяха вълнуващи. Вятър по балкана 50-60 км/ч, температури от -10 до -15. Но тези прогнози толкова пъти се смениха в последните няколко дни, че спряхме да се стряскаме. Освен това пътят не беше дълъг и щяхме да се намираме в една от най-проходимите части на Централен Балкан. По средата на пътя имахме и междинна точка, където можехме да останем, ако положението стане зле - хижа Русалка. Потенциалът за бедствия беше нищожен, така че задействахме плана :) След цяла седмица пролетни температури в Пловдив, събота сутринта се събудих зарит в сняг :) Много коледно ми стана преди да се сетя че трябва да откопавам колата и някак си да излезя от унищожените ни от разкопки улици... А вън не спираше да вали! :) Срещата с Краси беше в Карлово. Той също бил попаднал в задръстване от снегорини в София и така всички леко позакъсняхме. Аз вече бях почнал да се притеснявам за пътя, но в момента в който излязохме от Пловдив и небето започна да се изчиства :) В Карлово слънцето вече надничаше иззад няколкото останали облака. А в Тъжа направо си прежуряше. Времето си беше за къс ръкав :) Закрачихме през нивите по туристическата маркировка. От тук нагоре започва Русалийският проход, който свързва селата Тъжа отсам балкана и Априлци от северната му страна. При хубаво време е проходим дори и за обикновени коли. Разстоянието не беше малко, но нашата пътека беше доста по-пряка. До Русалка имахме към 5 км, а до Триглав - 10 км. Нашата пътека няколко пъти пресичаше големия път. В началото взимаше някои стръмнини, които се бяха поразкаляли от слънцето. Имаше моменти с буксуване и опити за минаване на двойна предавка :) Времето все още беше тихо и топло - нищо общо с обещаните армагедони :) Напредвахме стабилно, и въпреки закъснелия старт правехме планове за обяд да сме на Русалка. Снегът беше пресен и девствен. Тук-таме се виждаха следи от дребни животинки. Ние правехме първите човешки стъпки по него - чувствах се като художник пред празно платно :) Пролетта почти беше дошла и тук през изминалата седмица. Няколко смачкани минзухара бяха прокарали по поляните. Дръвчета се разпукваха. С изкачването нагоре ушите ми регистрираха нов звук. Далечно и дълбоко боботене. Балканът беше запял песен, която не ми харесваше... :) Може би прогнозите все пак щяха да се сбъднат? На финалната права преди Русалка ни посрещна вятъра. До там ни оставаха броени минути, но трябваше моментално да спра и да се облека. С всичко :) Вятърът вдигна от 0 до 100 за 6 секунди :) Имах чувството че в хижата е поне хиляда градуса по-топло. Рязко целият се превърнах в апетит :) Едвам дочакахме хижарката да стопли боба. Лъжицата изстрелваше ценния обяд в устата ми със сто курса в минута :) След един боб, няколко варени яйца, шепа филе "Елена", половин пакет бисквити, сладко, чай и кафе най-после успях да отлепя очи от масата :) Имахме още към 5 км път. Времето навън щеше да е все така смарангясано. Но от тук нататък щеше да е почти равно, а пък и бяхме до горе пълни с хиляди топли калории :) Газ нататък. От тук нататък следвахме широкия път. Настилката му е чакълесто-каменна и не е много приятно да се ходи по нея. Но поне снежната покривка се увеличи с пръст-два, което омекотяваше стъпките напред. Бабската река течеше въпреки страшно отрицателните температури. Дъхът ми кондензираше по носа и мустака и усещах как се оформят висулки. При последното нагорнище преди хижа Триглав вятърът отново даде ряз и заплашваше да ни върне обратно чак до Русалка :) Но тази гледка ни даваше сили: Стигнахме! :) Веднага до входа ни посрещна 500-литровото Кюмбе, в което изгаряха тонове дърва :) Мозъкът ми се стопи и изтече през носа :) Уж взехме да разтоварваме багаж, но внезапно се оказа че всички сме се нокаутирали на масата :) Опитах се да пия вода - оказа се че шишето ми е замръзнало. Опитах се да го снимам - оказа се че и фотоапратът ми е замръзнал :) От кухнята излетяха животоспасяващи паници с леща :) Закачихме си по една системка с най-вкусната леща, която съм опитвал. Краси измъкна един тон бадеми и мезета, запариха се чайове, кафета... Местният черен таласъм веднага се примъкна, надявайки се нещо да падне :) Лека-полека животът възвръщаше своя цвят :) Хубава вечер изкарахме с голяма компания. Хижа Триглав е прилична. В обекта чалгата е строго забранена :) Банята и тоалетната са по-хубави от вкъщи :) Обхват на телефоните няма, но има интернет. Спалните помещения се намират в други сгради, които се топлят на кюмбета. Чистотата и отношението са на ниво. Сутринта започна в 7 :) Стегнахме се, бихме една обща снимка и газ на обратно. Вън беше -15 градуса :) Излизането беше шоково :) Свалих ръкавицата да ударя една снимка и след 3 секунди ми се прииска да си отрежа пръстите :) А пейзажът беше красив. Нощта беше променила снежния изглед на терена. Където нямаше сняг - вече имаше. Където имаше пък - беше се отвял :) Бурният вятър продължаваше да носи сняг, но слънцето вземаше превес. Вчера бях набелязал една гора от ледени шушулки. Стори ми се че днес е по-голяма. Направихме една бърза почивка за чай на Русалка, но днес слизахме без зор и почти не спирахме. От Русалка с нас тръгнаха три бели мечки :) Песовете по цял ден кръстосват хижите в Балкана, чувам че дори и слизат в околните села :) Долу в полето почти не беше останала следа от вчерашния сняг. Така завършихме първото организирано ходене за тази година. Прогнозите не бяха готини и до някъде успяха да се сбъднат. Но ако човек винаги чака хубавото време да съвпадне с почивните му дни, би ли отишъл въобще някъде? :)