Изворът на река Арда
Така и най-после дойде време да се отправим към изворите на река Арда :) Арда е най-голямата река в Родопите и една от най-големите в южна България. Водите ѝ минават през 3 язовира, образуват безброй меандри и каньони и мият основите на няколко впечатляващи каменни моста. Река Арда е била важна за региона още от дълбока древност. Бреговете ѝ са били предпочитано място за създаване на селища. На всяко баирче покрай реката е имало крепости и наблюдателници, много от които са запазени и то днешно време: Кошница, Кривус, Патмос, Голобрад, Вишеград и Монек, Ефраим, Родостица и др. Виждал съм как Арда пресича гръцката граница пълноводна като Нил :) За мен щеше да е много ценно да видя от къде почва цялата тази стихия. Посещението на изворът ѝ - 240 км по-нагоре по течението, щеше да има почти поклоннически характер за мен :) Хванахме пътя за село Горна Арда. Още преди влизането в селото видяхме купчина стрелки. Къщи за гости и синьо-зелена туристическа маркировка на ляво. Карахме километър и половина през Билянска махала докато стигнахме края на асфалта. От тук GPS-а даваше към 2.5 км път с 250 м денивелация. Нима ни очакваше приятна разходка из пролетната гора? Не точно :)
Първото нагорнище ни изкара всичкия въздух :) Доста снимки се направиха в обратната посока - на север се виждаше Пампорово и връх Снежанка, покрити със сняг.
Минахме покрай мохабетчийниците в местността Дядова ряка. Колко ли чевермета са видели накацалите по склоновете бунгала... :)
При нас за сега времето беше сухо. Съвсем скоро наближаваше астрономическата пролет и едно синьо пламъче вече нямаше търпение да се събуди :)
Нагоре в гората сухото рязко свърши и се озовахме до глезени в сняг. Беше един такъв граничен сняг - рохък, аха-аха да се изпари. Някой го оприличи на снегообразна кал, и с основание - няколко пръста под бялата коричка нагазвахме в дълбока и неприятна смес от вода, киша и кал :)
И тук някъде в снегообразната кал изгубихме групата :) Мокрите чорапи и усещането за стъпване в аквариум вместо в обувка наистина могат да ти скапят настроението :) Теренът определено си беше за гети или гумени ботуши, но къде ти такива неща при нас - бяхме тръгнали в пролетно време :)
Кофти участъкът всъщност не беше голям - няколко поляни. След това влязохме в сенчестата гора, където снегът все още беше скован. Дълбок - щеката се забиваше почти до дръжката. Но скован и плътен и се ходеше лесно. Последните бедствени положения в Родопите тук бяха докарали комбинация от мокър сняг и силен вятър, която беше съборила доста дървета. Ходенето беше трудно - постоянно прескачахме и заобикаляхме паднали борове, някои от които бяха по-големи и от нас :)
Пътеката почти не се виждаше. Следвахме я почти само по GPS поради препятствията и рехавата маркировка. Но редките табелки ни увещаваха че сме на прав път :)
Дълбочината на снега все още беше около метър. Вървеше се нормално почти без затъвания, но все пак доза внимание нямаше да е излишна. Пътеката представляваше това :)
А мостчетата по нея представляваха това :)
Вече имахме чувството че оставащите метри въобще не намаляват, когато най-после излязохме на последната поляна. В далечината виждахме беседки и мохабетчийници. Ура! :)
Река Арда - тук в тази полянка по-скоро "рекичка" от колкото "река" - разсичаше първият каньон по пътя си :)
Няколко дървени мостчета прехвърляха реката, но видът им не вдъхваше особено доверие.
Иска ми се да се върна обратно тук лятно време.
Просто се шматкахме когато в основата на голямо дърво се натъкнахме на истинския извор :) Водата наистина излизаше със свежо бълбукане изпод пясъчника. Няколко метра по-надолу имаше чешма, от където можеше удобно да се пие.
Пазачите на извора бяха дървените хора :)
А съвсем на близо видяхме и друга местна атракция - гроба на... магарето... на Настрадин Ходжа... :)
Чувствах се доволен. До сега този извор за мен беше като липсващо ъгълче от личният ми пъзел наречен "река Арда" :) Все още имаше доста парчета за откриване. Крепости, тракийски скални ниши, невероятно био-разнообразие, интересни хора и взимащи дъха гледки. Но за всичко си има време, и всяка книга трябва да бъде започната от първата си страница :)
Архив
- 2024
+ 2023
+ 2022
+ 2021
+ 2020
+ 2019
+ 2018
+ 2017
+ 2016
+ 2015
+ 2014
+ 2013
+ 2012
+ 2011
+ 2008