Село Равнината - връх "Св. Тодор"
Някои сайтове говорят за "екопътека" с дължина 5200 метра без ясна начална точка. Картата, която видяхме разпечатана край пътя също не беше от най-прецизните, но даваше известна идея: Заинтригува ме обещаната ферма за щрауси :) Но ще разваля очакването още от сега - не успяхме да я намерим :) Изходната точка ни беше село Равнината, чието име въобще не му прилягаше - наоколо нямаше и метър равно място :) Самото село беше учудващо жизнено, особено като за петък. По улиците щъкаха хора малки и големи, къде по разходки, къде по работа. Къщите - големи и поддържани. Въпреки отдалечеността си от главни населени места, Равнината въобще не прилича на призрачните села, на които сме попадали из целите Родопи. Лесно попаднахме на червената маркировка за върха. 200 метра преди финала минахме покрай беседка. От тук нагоре пътеката беше обрасла в шубраци, но все пак се минаваше. Върхът беше целия в гора и нямаше почти никаква гледка, но останки от кула имаше :) Кулата е кръгла с диаметър около 5-10 метра. Видяхме доста запазени основи. Предполага се че е служила като наблюдателен пост на крепост Козник, която отстои само на 7км по права линия. От височината на която се е издигала кулата, вероятно е имало доста хубава видимост във всички посоки. Разходката до тук ни дойде леко къса, за това когато видяхме друга маркировка "за водоема" директно се подкарахме в тази посока :) Излязохме на поляна с хубава гледка и масичка за пикници. Докато се усетим и - тупур-тупур - покрай нас пробягаха три сърнички :) Наблизо имаше паметник на загиналите помаци в Балканската война. Въпросният "водоем" се оказа един каптаж :) Следобедът беше спокоен в околностите на село Равнината... Родопските селца носят един особено фотогеничен чар. И така завърши тази айляшка разходка в околностите на Рудозем :)
Архив
- 2024
+ 2023
+ 2022
+ 2021
+ 2020
+ 2019
+ 2018
+ 2017
+ 2016
+ 2015
+ 2014
+ 2013
+ 2012
+ 2011
+ 2008