С раница без граница

Ситово

Публикувано на 1 април, 2019
30-те километра от Пловдив до Ситово са достатъчни на човек да се откъсне от цивилизацията. Близките до Пловдив села - почти превърнали се в квартали на града, останаха далеч зад нас, докато навлизахме дълбоко в дивите Родопи. Разбитият асфалт ни беше изкачил поне 1000 метра над града, водейки ни в земя на траки, мечки и извънземни :)
Бяхме набелязали няколко точки около Ситово - достатъчно да ни уплътнят целия ден:
Съдържание
  1. Крайпътният водопад
  2. Ситовският надпис
  3. Щуда Града
  4. Аязмото

Крайпътният водопад нагоре

Много хора не знаят че на броени метри от пътя се излива един от най-красивите водопади в Родопите :) Друг въпрос беше колко беше фотогеничен точно по обяд с прежурящо слънце, светещо право в очите ни :) Водопадът се намира точно под моста на разклона между Ситово и Лилково. Паркира се на удобно уширение. От пътя се слиза до реката по един 45-градусов наклон, който изглежда много по-плашещ от колкото е всъщност :) Реката беше издълбала тясно каньонче обрасло с мъх и здравец. Хрупкавият зелен цвят тепърва беше започнал да излиза тук тази година. При тази надморска височина пролетта не бързаше да идва :) Водопадът ни подейства освежаващо, зареждащо и събуждащо :) Малко енергия нямаше да ни е излишна за следващта ни цел намираща се само километър по-нататък:

Ситовският надпис нагоре

На шосето има обикновена табела за надписа, където лесно може да се остави колата. От там нагоре започват стръмни каменни стъпала с паянтов дървен парапет. Скоро тези екстри изчезнаха, но наклонът си остана :) До надписа се стига бързо - хвърлят се само 1-2 кила пот. Ситовският надпис е открит 1928 г. Изпълнен е върху заравнена лента в камъка под закътана стряха, пазеща го от природните явления и ерозията. Писмеността е неизвестна и надписът не е разчетен до сега. Хипотезите за произход включват цивилизациите на траки, келти, готи, сармати, алани и славяни... В нета могат да се намерят повече хипотези за произход във форума на БГ МАМА от колкото в квалитетни източници :) Там имаме намесени извънземни, врати между измеренията, тъмни и светли енергии, Ванга, торсионни полета отварящи тайни пирамиди и каквото още се сетите :)

Щуда Града нагоре

Това е една дестинация, която отдавна ми беше в главата. Но поради дългия и разбит път все се отлагаше и отлагаше... Оставихме колата към края на Ситово. От там хванахме в дясно по един път тръгващ успоредно обратно на селото. Наклонът нагоре беше съвсем лек. Пролетта тук беше почти изпълнен проект с остатъчни снежни преспи, колкото да ни вкарат лека интрига :) Долу в нашата низина температурите отдавна минаваха 20-те градуса и се притеснявах че сме изпуснали минзухарите. Неоснователно! :) Лилавите пламъчета бяха превзели всяка поляна! :) Пътеката нагоре е добре маркирана. Има няколко разклонения, но всяко от тях има стрелка "Щут". Разстоянието не е голямо. След 1.5 км широкият път прави почти обратен завой, където са пръснати доста боклуци. Там маршрутът се откланя в дясно и преминава в пътека. Но стоп! :) Точно на този завой има още нещо интересно, което лесно може да бъде пропуснато. Бегла оградка съгледана през дърветата ни отведе до руините на параклиса Св. Спас. Макар и отдавна разрушен, някой все още се грижи за това място. Използвахме равните камъни като възможност да хапнем - беше точно обяд. Вкарахме необходимите калории от сладки вещества, след което изпълнихме малко упражнение по гъзене: Пътят ни премина в пътека, която започна леко да се спуска надолу. Следваха 100 метра спускане през борова гора и интересни каменни формации. Минахме през тесен проход, който възприехме като портата на крепостта: Малко по-нататък се натъкнахме на руини. Дали това бяха останките от тракийското укрепено селище тук или нещо от по-нова епоха? Стени бяха запазени с височина до метър и нещо. Между камъните нямаше спойка. Честно казано тези стени ми изглеждаха прекалено хвърчащи за предполагаемата им многовековна възраст. Не видях дупки от разкопки или иманяри. Гората се отвори и взехме малко въздух изпод синьото небе. Пред нас стърчеше масивно каменно плато, до което водеше дървена стълба. Сипей от правоъгълни камъни напомняше за стените, които са се издигали тук преди векове. Горе беше широко! Баирът на който се намирахме беше заобиколен от две страни от Лилковската река и от Ситовската река. В дясно беше Ситовския надпис, а право напред зад следващото високо плато беше водопадчето, което посетихме по-рано. Склоновете бяха почти отвесни - мястото не е за хора със сърдечни проблеми :) Намерих тесен процеп, който водеше още по-нагоре! На третия етаж на платото намерихме доста строителен материал. Не разбирам как тази хвърчаща зидария се е запазила през цялото време. Предполагам че някой в скоро време е възстановявал стените, понеже горе се бяха пръкнали не един, а цели два параклиса на три метра разстояние :) Интересно изветрен камък върху следващото плато: Рошавите баири към Лилково: Колоните от камък, в които хората виждат интересни фигури: Насладихме се на мястото и хванахме обратния път. Имахме още нещо запланувано за деня:

Аязмото нагоре

От центъра на селото започваха дървени стрелкички за аязмото. Стръмните улички нагоре бяха и заледени :) Пролет, къде си... От стрелка на стрелка и се озовахме в подножието на стръмна поляна. Тук оставихме доста въздух :) Триста почивки по-късно стигнахме до аязмото. Наляхме си вода. Възползвахме се от пейките за почивка. Врътнахме се обратно към селото и така приключихме днешния ден. Бях идвал насам, но пак намерих нови интересни места :) Надишахме се на чист въздух и отворихме чакрите с аромата на борови иглички. До нови срещи! :)