С раница без граница

Сливен - Халката

Публикувано на 14 април, 2019
Имах голямо желание да пообиколя балкана над Сливен. Но някак си все не ми се пада по път... За това когато след посещението на крепост Туида останаха час-два свободни, веднага извадих от ръкава най-близкия жокер! :) Нашата цел за финала на следобеда щеше да е Халката - скално образувание, намиращо се съвсем наблизко.
Изходната точка - долна лифтова станция. Настроението - перфектно. Времето - още повече :) Първи топли пролетни дни, отрупали със цвят всяко дръвче. И изкарали всеки човек от вкъщи навън! Паркиралите коли се разпростираха на стотици метри надолу по пътя преди лифтовата станция :) Чудесно, така трябва, вече предусещах как щяхме да си ходим по краката нагоре :) Пътечката започна точно зад лифта. Нямаше как да се объркаме - просто трябваше да следваме гъмжилото от хора :) Качваха се семейства с деца, хора разхождаха кучета, група приятелки разпънаха одеалце и започнаха винен пикник, абе въобще идилията беше пълна :) Нашата "еко пътека" започваше със сводесто мостче над дълбокия 3 сантиметра ручей :) Авторите на пътеката са обичали мостчетата :) Така надкрачихме още доста ручеи широки по една педя :) Мостове, парапети, пейки... 6 точки на изпълнението за мерак и желание :) От тук нагоре пътеката придоби леко стръмен характер, но това не трябваше да ни плаши. Общата дължина до нашата дестинация беше по-малко от километър със стотина метра денивелация. Маркировка бол, но то нямаше и къде да се объркаме. Отзад и отпред ни подпираха други природолюбители, а в ляво и в дясно имахме само гъсти храсталаци :) Тук-таме ниската храстоподобна гора оредяваше и се откриваше малко въздух. По околните разчленени чукари се забелязваха каменни лица. Единственият разклон до тук - този за Голямата чаталка. Записвам си идея за бъдеща разходка :) Пред нас имаше още малко стръмнота подкрепена със стълби и парапетче, а халката вече се виждаше през рехавата горичка. Горе излязохме на широко и ни се откри гледка към цял Сливен: Но за седяща почивка нямаше място - всеки камък наоколо беше зает :) Халката е към 8 метра висока и през нея спокойно може да премине изправен човек. Има няколко легенди за нея. Според една от тях, ако момък и девойка се хванат за ръце и преминат през халката, остават влюбени за цял живот. Друга легенда пък казва че е грешка, ако човек мине сам през халката - магия ще промени пола или образа му :) От тук нататък продължаваше пътека нагоре към Карандила. Някъде там имаше връзка с друга интересна пътека тръгваща отдолу - хайдушката пътека :) По хайдушката пътека се провежда ежегодно състезание за най-бързо изкачване, като рекордът е 23 минути и 53 секунди. Не е зле, като се има предвид положителната денивелация от 600 метра :) Тук някъде горе се намират водопадът и пещерата с името Футула. Още интересни местенца, които трябва да се видят някои ден. А, между другото - Халката е част от "100-те национални туристически обекта" - печат има долу в лифтовата станция :) До нови срещи!