С раница без граница

Крушунските водопади

Публикувано на 17 май, 2019
По принцип имам алергия към тълпи, масовки и опашки за билетчета. Поради тази причина упорито избягвам да посещавам няколко конкретни "социализирани" туристически обекта в нашата страна :) Крушунските водопади беше един от тях. Но великденската ни разходка се завъртя покрай тях и нямаше как да не се отбием. Но - обрат! Взе че ми хареса! :)
След неочаквания офроуд на Хоталич леко бяхме позакъсали с времето, а и с настроението. За това когато очакваният "лек" 50-километров междуселски път се оказа 50-километра лунен пейзаж, съвсем се оцъклихме :) Дупките тук имаха собствени дупки във вътрешността си, а от най-отвътре се подаваха китайски очи от към другия край на земята! :) И за да е пълна мизерията - насрещния трафик си беше съществен фактор в този слалом :) Тук някъде ни се обадиха от мястото, където щяхме да нощуваме тази вечер. Станало фал с тока при тях и трябвало да ни откажат резервацията. Трябваше пътьом да намерим друго място... И така се наложи да водим борба на два фронта :) От една страна - дупките на пътя, а от друга - дупките в телефонния обхват и интернета, докато звъним от хотел на хотел на всичко в околност 50 км :) Така това пътуване ни се стори безкрайно, но всъщност към обяд успяхме да кацнем на паркинга на водопадите :) Очаквах тълпи - не останах разочарован :) Посрещнаха ни безплатен и платен паркинг, 7 кебапчийници отвън, 3 кебапчийници отвътре, минерален плаж, 12 сергии за магнити, хотел, дискотека, кафе и 2 кенефа! :) Какво е "отвън" ли? Ами, обектът е заграден и се плаща входна такса :) За какво се събират тези пари и какво получава посетителя срещу тях... можем само да гадаем. Парк "Маарата" е забележителност с площ 5.7 хектара. В площа му се намира най-голямата в страната водна травертинова каскада. Тук има два туристически маршрута. Червената маркировка ще ви заведе покрай водопад "Синия вир" до наблюдателната площадка в основата на величественият Водопад, който няма нужда от друго име :) Синята маркировка ще ви дръпне нагоре към две пещери-извори, които дават началото на няколко от потоците по каскадата. В края на тази пътека се намира "Тайнственият водопад". Не е като да нямаше народ :) Но в този почивен ден - национален празник, очаквах повече. Приятели, които са идвали преди казваха че тълпите в обикновените летни уикенди са доста по-внушителни. "Чакай само да се изсипят по 2-3 автобуса на куп". През опашките за селфита съзряхме тюркоазените басейнчета, образувани в подножието на ниските стъпаловидни тераси. Дантелени водни пръски се стелеха по меките и светли скали. Многоетажни торти от вода - феерия от бяло, синьо и зелено, превзеха целия ми хоризонт. Ходехме по долната пътека и минавахме водопад след водопад. Имаше пейки. Имаше беседки и места за почивка. Разхождахме се във вътрешността на зелен диамант. Това е място, което може да те промени с докосването си. Тук човек идва заради рекламата, а остава заради насладата. Виждах същите чувства в очите на гъмжилото от хора около мен :) Имахме още една пътека! До тук червената маркировка ни беше отнела съвсем малко време. Надали бяхме изминали повече от километър. Горната пътека - синята, щеше да е малко по-дълга и започна с хубаво изкачване. Качихме се до разклонение с малко по-широк черен път - наляво за паркинга и надясно за пещерите. След по-малко от 5 минути стигнахме първата. Широк скален венец се беше надвесил над нас. На места се виждаха наковани клинове за катерене. От широкото песъчливо дъното под ниския свод радостно бълбукаше прясна водица, пробила си път от земните недра. От тук започваше единият от потоците по каскадата надолу. Трудно е да се каже коя пещера как се казва. Карти и табели са объркани - в един момент пещерата се казва "Маарата", в друг момент се оказва просто "Пещера Водопада" или "Пещерата". В района съществуват още пещери, включително и "Урушката Маара", която въобще не спомага за изясняването на имената :) Пътечката продължи по тясна тераса, подпряна със стар зелен парапет. Някои места бяха затворени с табели "Опасен участък". Очаквах да се открие гледка към водопадите отгоре, но такава нямаше. Тук вече в теснотията тълпата се усещаше. По-динамичен нагорно-надолен терен в комбинация с малки деца и кучета... преминаването по пътеката се осъществяваше чрез поредица от изчаквания. Но скоро стигнахме "Тайнствения водопад" на края. Бихме си по едно бързо селфи, колкото да се каже че сме го видели и бегом на обратно че и други чакаха :) Крушунските водопади беше едно от местата, които нарочно избягвах да посетя. Предубеждението ми беше напълно разпарчатосано :) Районът е красив и зареждащ, гледките са уникални, а разходката е съвсем лека. Само... отидете през седмицата, а не през уикенда :) И минете по главния път, а не по най-прекия от където ви прекара Google Maps :)