Барселона - част втора
А яденето е важна част от едно пътуване. Ще ви потормозя с още малко лични впечатления :) Барселона е туристически град и естествено всеки иска да опита паеля и морски животинки. Тези неща се сервират почти навсякъде в масовите пешеходни части като La Rambla. Но веднъж излезете ли от супер-центъра и кухните на ресторантите почват да стават по-тясно специализирани. Италиански. Китайски. Корейски. Разнообразие все още има, но за да го намерите може да ви се наложи да походите повече :) Хубаво е да знаете какво ви се яде предварително и да направите резервация. Ресторантчетата обикновено са малки и претъпкани, сгушени в приземните етажи на жилищните сгради. Един минус спрямо това, което ние сме свикнали в България е че човек трудно може да седне на масичка навън на открито. Ако заведението има 50 места забити на вътре под земята, вън на тесния тротоар ще има максимум 2 маси. Вечерното работно време започва около 19:30 - 20:00. Може би поради жегата в по-малките часове преобладаваща през по-голямата част от годината. Изключение правят естествено капанчетата по La Rambla, които ми се струват отворени 24/7 и са на тротоара. Но те се намират в такава тълпа, където не бих препоръчал на никой да яде :) Табелите предупреждаващи за джебчии там също могат да ви откажат. Ако ви трябва място за хапване около центъра, мога с две ръце да препоръчам пазара La Boqueria, където разнообразието е толкова голямо че може да се намери и от пиле мляко :) Цените са различни. Вечеря на заведение обикновено ни излизаше около 50 евро за 3ма души. Обяд - между 20-30 евро общо. Много места предлагат фиксирана цена за обедно меню, което включва поне няколко различни избора на предястие, основно и десерт. Тези менюта вървяха около 10-15 евро на човек. Цените в супер маркетите са по-надолу. От големите вериги има Карфур и Лидл. В малките супер маркети не вярват в етикетите с цените и може да разберете кое колко струва чак на касата. Но спирам с това бърборене и преминавам към някои от местата, които посетихме :) Повече можете да видите в първата част
Montjuïc Castle нагоре
В южния край на Барселона се разстила полегата "планина" Montjuïc, на чийто "връх" се намира едноименния замък. Височината над морското равнище е едва 180 метра, но мястото е идеално за военно съоръжение, покриващо пристанището и голяма площ от прилежащата акватория. До замъка може да се стигне пеша, ако не ви плаши денивелацията. Или, слушайте сега офертата :) Хващате градски транспорт - метро - до спирка Paral-lel, от там нагоре продължавате с фуникулер - въжена линия, продължение на метрото, която ви издига до склона на планината, от където хващате кабинков лифт, който ви праща директно до входа на замъка :) Внимание - опашките за лифта могат да са километрични. И знам че ви се иска, но не - билета за лифта се купува отделно от билета за замъка...
Веднъж някак си стигнали до горе, почти се спънахме в най-големия топ, който съм виждал :) Трябваше да сложа човек до него за мащаб - това оръдие спокойно минаваше два човешки ръста височина :)
Гигантският крепостен ров в днешно време е превърнат в градинка, сякаш да не напомня за мрачната история на замъка през тъмните векове.
През XVIII век Montjuïc става символ на испанската победа над Каталуния... От тогава насам няколко пъти оръдията на замъка са бомбардирали града, напомняйки на хората кой е господаря... Замъкът е използван като политически затвор и място за мъчения в продължение на три века. Някои казват че Montjuïc е за Барселона това което е Бастилията за Париж...
От туристическа гледна точка не видях почти нищо тук. Широки плацове, които седяха празни. Просторни зали, в които тук-таме беше залепена по някоя снимка. Може би каталонците все още недолюбват замъка и се опитват да не го превърнат в поредната туристическа селфи-дестинация.
Ако не друго, тук поне имаше хубава гледка към града:
Не можах да се кача в най-високата наблюдателница. Посещенията там ставали с отделен билет и само веднъж на ден. Интересната история за нея е че испански астроном я е използвал през XVII век за да изчисли координатите на Барселона. Барселона и Париж лежат на един и същ меридиан, което улеснява измерванията между тях. Изчислил е точното разстояние между няколко града и е участвал в едно от изследванията които са дефинирали метърът като универсална единица за измерване на разстояния.
Catedral de la Santa Creu i Santa Eulàlia нагоре
В катедралата на Барселона ни посрещна скенер и проверка на раниците, по-стриктна от тази на летището.
Катедралата носи името на Дева Евлалия - местна светица, покровителка на Барселона.
Катедралата беше огромна. Имахме чувството че някой е преградил небето :)
Около нас в проходите бяха вградени няколко параклиса, всеки от които с големината на малка църква.
Криптата на Св. Евлалия:
В катедралата имаше градина с няколко фонтана и 13 бели гъски. Числото 13 символизира възрастта, на която е Св. Евлалия е била канонизирана за светец.
Aquarium Barcelona нагоре
Тук човек трябва да дойде с билет закупен онлайн. Иначе половината му живот може да мине на опашката за билети и другата половина - на опашката за входа :)
На входа ни посрещна галерия с 20 големи резервоара. Всеки от тях пресъздаващ живота в определен хабитат. Един за плитко и песъчливо дъно, един за плитко и каменисто, един за пещери и т.н.
Общо 35 резервоара са дом на 11 000 животни от общо 450 вида.
Една от големите атракции беше подводния тунел, където човек се чувства като ходещ по морското дъно, но сух :) Движеща се пътечка те води напред бавно като ескалатор, но хоризонтален.
Резервоар след резервоар минавахме покрай все причудливи животинки. Учудващо колко непознат е живота в океана, макар че се намира на една ръка разстояние от нас. Знаете ли че повече хора са пътували до луната от колкото до най-дълбоката част на океана?
Видяхме доста сладководни акули и някак си уцелихме часа за храненето на пингвините :)
Аквариумът имаше и няколко детски зони, готови да поемат цели автобуси от детски градини, които се изсипваха един подир друг на входа :)
Museu Marítim нагоре
Днешният Морски музей на Барселона се намира на мястото на корабостроителница действала от средновековни времена. Съвременни разкопки разкриват няколко сгради една върху друга, показващи разширения и премествания на корабостроителницата спрямо измененията на нивото на морето през вековете.
Макети показваха как е изглеждало мястото преди 800 години.
В музея може да се види почти цяла галера - без платната. Този вид кораби са имали до 260 гребци-роби и значителна военна част. Галерите са били основна бойна единица на ранните морски нации - гърци, римляни, финикийци, и са били актуални чак до появата на по-тежките кораби през XVII век.
Интересната експозиция включваше десетки модели на кораби и екипировка. Няколко кино-зали показваха кратки филмчета за живота по онова време.
Устройството на супер модерен за онова време сух док:
С билета от музея можете да стъпите и върху палубите на един реално действащ кораб в пристанището - 100-годишната шхуна Santa Eulalia.
Корабът е бил модернизиран няколко пъти през годините, което се вижда по оборудването му. Примерно, пазачът на корабчето си печеше омлет на съвременен газов котлон в кухнята... :)
Zoo de Barcelona нагоре
За тук определено ни трябваше карта. Площа на зоопарка има неправилна форма с няколко стеснения, свързващи отделните му части, които е лесно да се пропуснат. Ако се бяхме унесли в кривите алеи, можеше с лекота да пропуснем половината парк :)
Зоопаркът е разчупен на отделни зони. Имаше терариум със земноводни, имаше африканска савана, имаше делфинариум и много други.
Пуснати на свобода пауни кръстосваха навсякъде и явно се бяха сприятелили с всички животни :)
Колекцията от видове в зоопарка наброяваше над 400, но много силно бяха наблегнали на маймунските представители. Всяка втора клетка имаше подскачащи шебеци :) До преди няколко години зоопаркът е бил известен с това че е бил дом на единствената горила-албинос в света - Снежко. За съжаление Снежко е починал през 2003 г.
Освен животни, тук могат да се видят и интересни растителни видове. Всяко необичайно дърво и китка си имаха информационни табелки. На някои места имаше малки паметници с QR кодове за още информация.
Обиколката тук не е просто ходене между клетки. Доста от хабитатите са разчупени в трите измерения. В един момент гледахме лешоядите отпред, а след серия от рампи и стълби се озовахме отзад и после отгоре им.
След цялото това обикаляне човек огладнява. За това се грижеха няколкото будки за бърза храна в различните краища на парка. Имаше и зони за пикници. Чешмите с вода за пиене бяха в изобилие, както и из целия град.
Със зоопарка приключи нашето уплътняване на 4 дни в Барселона. Град на палми, папагали и туристически тълпи :)Архив
- 2024
+ 2023
+ 2022
+ 2021
+ 2020
+ 2019
+ 2018
+ 2017
+ 2016
+ 2015
+ 2014
+ 2013
+ 2012
+ 2011
+ 2008