Самуиловата крепост

Публикувано на 7 юни, 2019
Гергьовденският ни план включваше главно бърза обиколка по водопадите на Беласица. Пътят ни за македонските водопади минаваше през Петрич и ГКПП Златарево, на един хвърлей от Самуиловата крепост :)
Веднага след село Струмешница имаше останки от ресторант и широк паркинг, където оставихме колата. Попаднахме на голяма информационна табела. От тук минахме по калдаръма на пешеходната алея край река Струмешница. Няколко вековни издигаха разклонени снаги... Навяваха мисли за прохлада и сянка. Но нямаше да имаме нужда от нея - часът беше толкова ранен, че и слънцето все още се чудеше дали да изгрява :) Алеята се превърна в широк железен мост, които ни изведе пред билетната каса. За малко да изпреварим касаджиите :) Наистина беше рано, крепостта още не беше отключила :) Интересна подробност тук бяха асансьорите за инвалиди. Цялото място е достъпно за трудно подвижни хора. Край всяка стълба - ако ще и от две стъпала да беше, имаше асаньор. От тук започваше Национален парк-музей "Самуилова крепост". Главната алея беше опъната напред към странна каменна статуя. Преди да стигнем до нея минахме край възстановки на няколко землянки. Крепостта е била изградена върху основите на тракийско и ранно-българско славянско селище. Мястото е стратегическо - куполовидният баир Куфалница е заобиколен от няколко страни от водите на река Струмешница. Още повече - реката образува тясна долина - Ключката клисура, широка не повече от 8 км. Самуиловата крепост е построена около 1009-1013 г. и е била командния пункт на система от фортификационни съоръжения (дема) препречващи цялата долина от склоновете на Беласица на юг, до склоновете на Огражден на север. За Самуиловата крепост се учи още в училище. Свързва се с един от най-грозните моменти в нашата история - битката при село Ключ. Териториалните спорове между България и Византия продължавали с десетилетия, но от 1001 г. нататък Византия започнала да взима превес. През лятото на 1014 г. войските на император Василий II са спрени пред фортификациите на Ключката клисура. Но сражението завършва с разгром на българската армия. Поражението е тежко. Броят на загиналите сам по себе си е голям, но по-шокиращо е какво се случва с оцелелите... Император Василий II заповядва ослепяването на 15 000 военнопленика и е наречен "Българоубиец". На всеки 100 души оставя по 1 с по едно око, който да заведе останалите вкъщи... Странната каменна структура пред нас се оказа музей. Макетите на крепостта и селището бяха интересни, но аз нямах търпение да ги видя в действителност. Навън имаше няколко алеи. Някои от тях заобикаляха полегато целия баир, но ние си харесахме една пряка. Тя ни отведе право през поредица от концентрично разположени три защитни вала и два рова. Внушително защитно съоръжение. На върха на хълма имаше площад с останките от няколко постройки. От едната му страна голям купол предпазваше останките от най-голямата землянка тук. Направи ми впечатление колко са разчитали на землянки тук. Не знам дали са намерени останки от масивни сгради. Землянки и дървени палисади - мястото носеше един дух по-скоро на временно укрепление от колкото на стратегически команден пост. Това ми чувство беше затвърдено от вида на най-високата кула - каменна основа с дървена конструкция във височина. Националният парк-музей "Самуилова крепост" (какво гръмко име?) е открит на 23 октомври 1982 г. Усеща се стремежа на соц архитектурата към използването на неприлични количества бетон. Но въпреки тъмната си история, мястото е свежо, поддържа се и има какво да се види. За любителите на печати - това също така е и обект от "100-те национални туристически обекта" :)