Остров Капри
Публикувано на 11 август, 2019
Какво си представяте когато чуете "остров Капри в Италия"? Слънце, плаж, чадърчета, почивка? Ако си мислите за такива неща, успяхте да познаете само едно - слънцето! :)
Плаж няма, поне в този смисъл на думата който ние познаваме - широка пясъчна ивица, осеяни с чадъри, деца и бащи вдигащи кални замъци и т.н. Ако някой от местните в Капри ви препоръча "супер як плаж", не му вярвайте, а очаквайте стръмна скала, с няколко стъпала стигащи до дълбоката синя вода :)
Относно почивката - хора, островът е вертикален! :) Има може би 3 улици за леки и неангажиращи разходки, всичко останало е драпане нагоре-надолу :) Когато пристигате на острова, кракът ви стъпва на кота нула на пристанището Marina Grande. От там до центъра на град Capri може да ви отведе такси или въжено влакче - фуникулер. Изкачват се 150 метра височина. От тук тепърва трябваше да поемем към нашата вила взимайки още 100 метра денивелация - този път пеша. Това го взимахме по 2-3 пъти на ден. Островът е за отпускари-алпинисти :)
На остров Капри почти няма транспорт. Уличките в град Capri са тясни - не можеш да протегнеш ръце на страни без лактите да опрат в стени или къщи :) В широките участъци двама души могат да ходят рамо до рамо. Наклоните на места изискват стълби и парапети.
Когато трябва да се возят товари по тези тесняци, местните ползват мини-електрокарчета като това ферари :)
По-надолу по острова може да се намери и една от малкото асфалтирани улици. Тя свързва двете пристанища и градчето от другата страна на острова - Anacapri. Все пак като казвам "улици", не си представяйте булеварди :) Разминаването става само на определени по-широки места и то с прибиране на огледалата :) Карат се скутерчета, мини колички, а автобусите им и те са все едно смалени на 75% от нормалния си размер.
На остров Капри има няколко "автогари". Двете основни са в Capri и Anacapri, а от там тръгват автобуси за двете пристанища - Marina Grande и Marina Piccolo. Има още няколко интересни дестинации, до които може да се стигне от Anacapri - Faro (Фарът с главно Ф) и Grotta Azzurra. По маршрутите на автобусчетата има доста спирки и може да ги хванете от всякъде (цената на билета е €2), но силно ви препоръчвам да идете до първата им спирка, ако е наблизо. Дори и там ще чакате на опашка за качване, а може да се окаже че вашия ред ще дойде чак за втория или третия автобус...
Преживяването в такъв автобус може да ви отвори чакрите за чувствата на рибите натъпкани в консерва :) Не разчитайте да можете да видите нещо различно от гърбове и гъзове, но ако успеете да седнете на една от 10-те седалки, ще се счупите да снимате пейзажи навън...
Островът не изглежда голям - размерите му са 7х3км. Ако са ви здрави краката, може да обиколите голяма част от него пеша. Дори стръмното, виещо се върху виадукти шосе свързващо Capri и Anacapri има пешеходна алтернатива - финикийската стълба - Scala Fenicia. 920 стъпала свързват пристанището Marina Grande с Anacapri, разположен 250 метра по-нагоре :) До преди 50 години шосе не е имало и жените от Anacapri са изминавали този маршрут всеки ден за да донесат вода от единствения питеен извор в другата част на острова...
Периферията на острова обримчват и много туристически маршрути. По западното крайбрежие има останки от 3 средновековни форта. Ако поемете по тези маршрути, си вземете достатъчно вода и сянка, понеже лесно може да се окажете далече от всякаква цивилизация.
Римляните са оставили доста градежи, които също са оцелели до днешно време. На острова е имало 12 аристократични вили. Най-прочутата от тях е вилата на Юпитер - Villa Jovis - от където император Тиберий управлявал Рим през последните 10 години от живота си.
Villa Jovis се намира в източния край на острова, естествено - на най-високото място :) Ако тръгвате от центъра на Capri, вържете си здраво гащите - очакват ви 150 метра денивелация :) Поне уличките са богато надписани и за всеки обект има стрелки и карти, така че няма начин да се загубите.
Точно преди Villa Jovis се намира малък парк Parco Astarita, който лесно можеше да пропуснем, ако не беше възрастният италианец, подканящ ни да го разгледаме :) Този парк излезе едно от скритите бижута на острова :)
Алеи застлани с борови иглички, въздух обвит в аромата на смола, и тази гледка:
Parco Astarita има три панорамни тераси, всяка от които предлага по нещо различно от предната.
Villa Jovis е дворец построен за император Тиберий през 27 г. От тук той е управлявал Римската империя до смъртта си през 37 г. Причината поради която напуска Рим е политическата атмосфера по онова време и страхът за живота му. Вилата се намира на най-високия и непристъпен баир на остров Капри, а допълнително покоите на Тиберий се намирали в най-закътаното и пазено място в самата вила.
Южно от вилата седят прави останките от наблюдателна кула, където чрез димни или светлинни сигнали са се свързвали с континенталната част на Италия.
Вилата е имала големи водни цистерни, част от които са запазени и интересна система за улавяне на дъждовната вода.
Ако все още имате време и здрави колене, може да комбинирате с посещение на друга от римските вили - Villa Lysis, която се намира наблизо.
Ние имахме желание да направим хубава кръгова обиколка през панорамната пътечка Via Pizzolungo, която обикаля югоизточния бряг на острова. Но това ни беше първи ден и не се съобразихме с две важни неща :) Терена на острова - непрекъснатото изкачване и слизане, където човек се движи повече във вертикална посока от колкото в хоризонтална - и жегата, която изпиваше силите ни. Августовското слънце биеше силно по главите ни, искайки много вода и шапки. По улиците тук-таме рядко се срещаха чешми. Повече карахме на водата, която взимахме на излизане от нашата вила, или купувахме от някой супермаркет.
Все пак стигнахме до началото на пътечката - Arco Naturale - скален свод, останки от срутила се пещера, подобен на нашите Чудни мостове :)
Организирахме си разходките така че около обед се прибирахме за почивка и излизахме за втори път чак привечер. Сиестата беше силна и при местното население. По обед почти нищо не работи. Човек трудно може да си намери място за обяд, което не е сандвичи или сладолед. Като говорим за храна... свиквайте да живеете на пица, паста, спагети и риба - това е менюто на 90% от ресторантите :)
Цените... за нашите стандарти те се движат от "скъпо" до "ужасно скъпо" :) Обикновено пред всеки ресторант има изкарано меню за да може човек да си направи сметката, но препоръчвам ви да си направите списък с "одобрени" ресторанти предварително :) Рядко може да се намери нещо в едноцифрените евра. Най-евтините места предлагат пици - €10-25, спагети - €15-25, риби - започват от €25, бира/вино (каничка 0.5Л) - €6-10, десерти - €10. На повечето места ви посрещат с хляб и вода, които после си влизат в сметката. Съвсем нормално за едно ядене се оставят между €20 и €50 без оливане и прекаляване.
Една от главните туристически атракции на острова е лазурната пещера - Grotta Azzurra. Имахме план да я включим във втория ден, когато щяхме да правим обиколка с лодка, но нашата хазяйка ни препоръча друго. Билетът за пещерата струва €14 и на опашката за вход може да се чака час или два, докато самото влизане в пещерата (с малка лодка) минава за няколко минути. Но след работно време тълпите изчезват и наоколо може да се плува спокойно. Е... плуване в самата пещера не е препоръчително и дори е забранено - вълните могат да блъснат плувеца в острите скали, и за това се полагат солени глоби. Но това не спира никого.
Два автобуса по-късно (вече съчувствахме на цацата в консервите) бяхме на паркинга на Grotta Azzurra. От тук надолу водеха тесни стъпала, атракцион сами по себе си :)
Такива тесни стъпала водещи до водата имаше на много места из острова. Някои бяха част от крайбрежните заведения, някои слизаха от частни вили, други просто някоя пътека свършваше в морето.
Grotta Azzurra е била известна още от дълбоки антични времена. По времето на император Тиберий, пещерата е била личният му плувен басейн и също така храм на морските богове. Три каменни статуи на боговете Нептун и Тритон са извадени от дъното на пещерата. Намерени са седем фундамента, което говори че четири от статуите все още лежат някъде там.
За другия ден бяхме запланували разходка с лодка. Тук отново има доста опции и човек добре трябва да си напише домашното и да направи предварително резервация. Обиколката на острова отнема около 2 часа чисто плавателно време. От тук нататък може да се добави още време за гмуркане и плуване в прозрачните сини води на десетките заливи. Ако ще спирате на Grotta Azzurra може да добавите още 1-2 часа само за чакане на опашката за вход...
Нашият лодкар Даниеле насочи лодката в посоката срещу часовниковата стрелка. Видяхме от близо още няколко от онези "тайни" излази до морето :)
Завихме покрай фара Punta Carena в югозападния край на острова. Това е втория най-ярък фар в Италия след Генуа.
Ако питате местните кой е любимия им плаж, повечето ще ви кажат "този под фара". Макар "плаж" да е силно казано - тук имаше каменист залив с няколко площадки, където бяха опънати десетки хавлии.
Дойдохме тук на следващия ден да пробваме плажа. Блъсканицата беше голяма. Единствената сянка се намираше под един голям камък, сякаш оставен само за нас. Скалите наоколо бяха доста остри (дадохме кръвно жертвоприношение) и се радвах че влизам във водата със сандалите :)
Продължихме с лодката по крайбрежната ивица на Капри. Спирахме няколко пъти да плуваме в кристално сините води. За първи път плувах без усещането за дъно :) Но водата беше толкова солена, че човек трудно може да потъне. И толкова солена, че влиза в очите като нажежени ножове :) Въпреки увещанията на нашия лодкар че никакви медузи няма тук, успя да ме ужили сигурно единствената медуза в Италия :)
Лодкарят ни прекара през арката на скалите Faraglioni. И тук чакахме на опашка от лодки, абе въобще стълпотворението във водата хич не беше по-малко от това на сушата :)
Стълбовидните или конусообразни скали с естствен произход срещащи се по крайбрежията се наричат "кекури". Ерозиралите от вълните каменни форми са между 82 и 109 метра високи. Особен вид син гущер е ендемичен за най-външния кекур.
Южното крайбрежие на острова е особено богато на водни пещери. Е, не са толкова дълбоки като Grotta Azzurra и всъщност по-скоро приличат на вдълбани заливи от колкото на пещери :) Grotta Verde - зелената пещера, grotta bianca - бялата пещера, кораловата пещера и други. Лодките се състезаваха коя може да влезе по-навътре без да се разбие :)
Учудващо но по тези високи и гостоприемни скали почти нямаше птици. За целия престой на Капри да сме видели общо 5 чайки и това беше. Тук-таме по скалите имаше малки статуйки. Една Дева Мария, едно момченце, поздравяващо корабите в пристанището. Сталагмит във формата Дева Мария в една от крайбрежните пещери... Вкаменената подводница:
И така направихме пълен кръг около острова. Целия път, плюс няколко спирки за плуване и навиране по крайбрежните пещери, ни отне към 3 часа и половина. Свършихме навреме за обедната сиеста :)
Надвечер се пуснах на лежерна небрежна разходка където ми видят очите. Нощен пейзаж от панорамната алея Via Tragara:
Как ще познаете доброто джелато? По опашката пред него :)
Нощен пейзаж от терасата на Piazetta:
До сега не бях виждал залез над морето :)
Но да се върнем на Piazetta-та, т.е. галено казано "площадчето":
Това е централното място на Capri. Съвсем наблизо до автогарата свършва асфалтираната улица на острова. От площадчето тръгват много миниатюрни проходчета, даващи началото на лабиринт от тесни улички. Тези проходчета бяха като гардероба за Нарния - не можеш да повярваш какво те чака от другата страна на дупката :)
Ако уцелите Нарнията за улица Via Camerelle, ще попаднете на модната уличка на Capri, пълна с обувки, парцалки, парфюми и други странни неща. Имаше роклите по €2300, намалени на 2000 :)
Съвсем наблизо се намираха две други интересни места. Градините на Август:
Градините са само това, което се вижда на снимката :) Можете да ги видите безплатно от терасите нагоре. Или да си платите билет от €1 в работно време, за разходка от 2 минути с барабар всичките селфита.
Тази градина е построена в началото на 20-ти век от немския индустриален магнат Фредерих Алфред Круп с намерението да са част от бъдещата му вила на острова. На близо се намира и една от малкото статуи на Ленин в Италия.
Круп е изградил и китна спираловидна алея от тук надолу към малкото пристанище Marina Piccolo, където е бил закотвен неговият кораб. За съжаление алеята е затворена след 1976 поради опасност от падащи камъни.
Другата атракция наблизо беше стария манастир Certosa di San Giacomo. Манастирът е основан от монаси картезианци през 1363 г. В момента той е музей, библиотека, училище и изложбена зала. Входът е €5, ако вземете комбиниран билет от градините на Август и €7, ако вземете самостоятелен билет от тук.
Веднага след входа ни посрещна изложбената зала, където се помещават картини на Карл Вилхелм Дефенбах. Рисувал е в интересен стил, който би паснал доста добре на днешното време. Разпознахме пейзажи от някои части на Капри.
След изложбената зала минахме през монашеските помещения, където уж би трябвало да има музей... празни коридори и празни стаи. Всичко бяло и чисто, но... никакъв интериор. Нищо по стените, нито един предмет по земята. Помислих че всичко е разчистено за боядисване или реставрация, но сега като гледам стари снимки от интернет - винаги си е било така.
В църквата положението беше подобно, но тук-таме се виждаше някой стенопис:
Градините бяха обрасли и аудиогида беше беден. Ако има нещо, което не ми хареса в Капри, това беше този манастир. В България имаме сто пъти по-яки манастири :)
Следващата ни цел беше най-високата точка на острова - планината Monte Solaro - 589 м височина. До там имаше седалков лифт, който се хващаше от центъра на Anacapri. Взехме автобус до там и се насладихме на поредното консервно изживяване :) В Anacapri се разходихме по техните улички - толкова тесни колкото и в Capri. За наш ужас в тези проходи бяха пуснали гигантски организирани туристически групи, които просто ни поеха на някъде. Някак си успяхме да се откъснем и да намерим долната лифтова станция, която беше точно на площада.
Лифтът подобно на всяка друга форма на транспорт тук беше умален - седалките бяха само по една. Въжената линия минаваше точно върху градинките и къщите на хората :) На места - сантиметри над коловете на доматите :)
Пътуването трая около 15 минути, изкачи 290 м височина за 1200 м дължина. Еднопосочният билет струваше €9, а отиване и връщане - €12. Ако имате време, слизането отгоре отнема между половин и един час и е също доста панорамно.
Бяхме на върха на острова :) Гледките естествено бяха веднъж. Кръчмо-кафето на върха с гледка на север към Anacapri:
Доволните ни мутри на фона на скалите Fraglioni и залива на Marina Piccolo:
Изкарахме 3 пълни дни на остров Капри. Хората с които си говоря възкликват "ма какво правихте толкова много на този остров?!" Всъщност времето даже не ни стигна! :) Толкова още имаше да видим, да обходим, да почувстваме. Но за това се иска повече време и значително по-дълбоки джобове :)
Така че до нови срещи и ще се видим обратно в България! :)Архив
- 2023
+ 2022
+ 2021
+ 2020
+ 2019
+ 2018
+ 2017
+ 2016
+ 2015
+ 2014
+ 2013
+ 2012
+ 2011
+ 2008