Стара Загора - Дъбрава през връх Купеларица

Публикувано на 15 септември, 2019

Подобни: Дъбрава пътепис Средна Гора Стара Загора туризъм фото

Стара Загора не е от най-планинските градове :) Въпреки това в околностите му могат да се намерят няколко маршрута подходящи за любителите на вертикалните пространства и природата :)
Така с баща ми решихме да мръднем до Дъбрава - близко планинско село, от скоро - квартал на града. До там има много пътеки, повечето от които - добре познати. За това решихме да променим леко обичайния маршрут с тръгване по поречието на река Бедечка, да се врътнем около езерото Загорка и от там да забием нагоре през връх Купеларица. Очакваха ни 18 км с 400+ и 400- денивелация. Тръгнахме по джунглеста пътечка от към източния бряг на река Бедечка. Тук-таме рибари си бяха направили интересни кътчета: Наоколо има още интересни обекти, които заслужават собствен пост. Вековен чинар, изоставена атракционна железница, скрит водопад, и естествено - самото езеро Загорка - любимо място за отдих и почивка на старозагорци. Години наред езерото беше домакин на световни първенства по корабомоделизъм - традиция, която за съжаление напоследък се губи... Въпреки последните няколко слънчеви летни, па макар и септемврийски дни, тази сутрин излязохме с леки облачета над нас. Времето беше с нас и поне ни спести анти-слънчевите мазила за следващите много километри :) От паркинга на хотела влязохме в гората по свежа зелена маркировка. Това беше пътеката за Змеево и Ягода, която щяхме да следваме за малко. Минахме метално мостче и чешма. Врътнахме покрай бившия ресторант Лешника - по настоящо му - руини и излязохме на главния път за Казанлък. Върнахме се малко назад с намерението да хванем някаква случайна пътека покрай Дома на инвалида. Там започва да се появява доста сериозен жилищен квартал. До скоро мястото беше само бахчи и тук-таме някой фургон с куче, а сега се спъвахме в замъци и палати с басейни и огради по-високи от мен... Много от тях се строяха дори в момента и работата се движеше с пълна пара. Южният боров склон на Средна Гора е привлекателен, па макар и да се намира в края на града. Провирайки се между имения и вили, пресякохме едно дере по останките от древен мост. Едно от имената на местността е "Римския мост", може би кръстена на това? Надолу се виждаше ясно изразен свод, но за съжаление нямаше хубава гледна точка. Стигнахме до асфалтовия път водещ към генералската чешма и изоставената детска градина. Ако тръгнехме по него, пак щяхме да стигнем до Дъбрава - по добре познатата пътека. Но днес пътят ни щеше да мине от там чак на връщане. За сега ни трябваше първата проходима просека, която успеехме да намерим на нагоре в дясно. Докато се оглеждахме за пътя попаднахме на тази катеричка :) Взехме да вдигаме височина. Туристическа маркировка няма - това са пътеки на дървосекачи, ловджии и ненормалници с колелета :) 5-те километра, които бяхме взели до тук бяха просто за събуждане, тъй като тепърва ни очакваше 400 метра положителна денивелация :) Почивките - много! Гледките - ъъъ, не чак толкова :) Гората беше рехава и храстовидна, но все пак тук-таме се отваряше пролука назад. Гледка към Хрищени: Нашата пътечка катереше ясно изразена нагоре през рехавата горичка. Скоро пътечката хвана да се движи под далекопровод за високо напрежение. Вече бяхме изплезили езиците и тук ни се стори че започва някакво равно и дори може би - надолнище? Но не - нашият маршрут се отделяше от тази благинка и продължаваше отново стръмно нагоре :) Може би бяхме взели вече половината, но този баир заплашваше да ни стопи лагерите :) След цяла вечност (15 минути) излязохме на нещо, което вече минаваше за равно :) Черен път, широк като магистрала. Тук някъде пресякохме трасе за спускане с велосипеди: Слава богу - вече са сложили табела :) От тук съм слизал преди години и много съжалявах :) Тази пътека подчертано не става за пешеходци :) Рампи за скокове над отвесни дупки, завои с виражи, бабуни... много интересно трасе, но да не го взимаш на два крака :) Минахме покрай изоставен и полу-разрушен навес: И скоро бяхме на връх Купеларица (627 м), от където започваше и въпросното вело-трасе. Самият връх е сравнително равна поляна с гледка към хълмистия хоризонт на Средна Гора в посока юг и запад. Гледката на юг: Тръгнахме да слизаме към Дъбрава и скоро се откри и много хубава панорама към Стара Загора. Брей, че далече и високо се бяхме качили! :) Тук някъде на една петолъчка от черни пътища-магистрали леко объркахме пътя и се озовахме в задъдена улица с някаква ловджийска хранилка. Е, върнахме се обратно до петолъчката и поехме по най-очевидния избор - надолу. В селото влязохме от към останките на голямо соц здание. Интересен бетонен фриз красеше  покривния корниз. Поехме по уличките на селцето. Почти беше станало обяд и се гласихме да пием по една бира в елитната селска кръчма. Но, греда - кръчмата отваряше след поне половин час :) А до тогава щяхме да сме вече далече. Тръгнахме да слизаме към чешмата на входа на селото, от където щяхме да хванем добре познатата пътечка към Аязмото. Някъде из селото ни посрещна този изстрадал Рамбо да ни нагледа какво правим: От въпросната първа чешма в селото можеше да слезем надолу и по асфалта. Времето все още беше прохладно и меко, а от там щяхме да имаме още някоя хубава гледка. Но вече бяхме минали 10 км, оставаха ни още много и краката ни искаха по-мека настилка :) Така че избрахме - зеления тунел към Аязмото. Хубава и сенчеста пътечка е тази. В дерето под нас се чуваше ромон на слабото поточе, чиято вода неведнъж изчезваше някъде надолу между почва и камъни. След половин час бяхме до изоставената детска градина. Тук до няколко тухлени барбекюта започваше (или свършваше, в зависимост от гледната точка) асфалта. Направихме обедна почивка на генералската чешма. Хапнахме, заредихме със студена водица. От тук имахме много варианти за прибиране, но ни привлече възможността за най-близката бира - барчето до бадминтон игрищата. Вече започвахме да виждаме тук-таме хора и цивилизация :) На места се откриваха още панорами към града. Шумолене отгоре ни привлече погледите към втората рунтавелка за деня. Очакваха ни още няколко километра и бяхме вкъщи. Хубава тренировка се получи, изгорихме и доволни калории :) Около Стара Загора могат да се направят интересни разходки - друг път ще ви разкажа повече :)