С раница без граница

Будапеща - остров Маргит

Публикувано на 12 декември, 2019
Остров Маргит (още срещан като "Маргарит") е най-голямата земна маса между бреговете на река Дунав на територията на Будапеща. В миналото - дом на рицари и монаси, а в настоящо време - дом на катерички, хитри свраки и кой каквото доведе да си разхожда :) Ако търсите място за спокойствие и спорт, да се разходите някъде сред природата - но ако може да се стига с градски транспорт! :) - остров Маргит е вашето място! :)
Островът е приблизително дълъг 2.5 км и широк към 500 м. В двата му края се намират двата моста Маргит и Арпад, които са добра рамка на пълноценна полудневна разходка. Мостовете на Будапеща са интересно клатещо се преживяване, всеки от които предлага по 4 различни гледки - в едната и в другата посока в двете отделни платна. Тръгнахме по северната страна на Маргит, но като че ли леко се объркахме - тротоарът всъщност беше велоалея с ниско прелитащи велосипеди, като тук-таме се намираше и по някой бегач за разнообразие :) Слизането по средата на моста надолу към острова си беше цял пътен възел, в който за малко да се изгубим :) Имах чувството че всеки момент ще попаднем в някакъв затворен подземен паркинг или детелина за връзка с долната улица. Е, почти се оказахме прави, но за щастие цялото объркване се дължеше на обхваналата ме морска болест и съвсем нормално си слязохме на пешеходна алея долу :) Озовахме се в парк - доста китен, дори като за началото на зимата. Асфалтови пешеходни алеи - постлани с тънък филм нападали листа. Поляни, тук-таме някоя пешеходна карта на острова, малка уличка за градския транспорт... Така скоро стигнахме до Музикалната чешма. Чешмата свири унгарски мелодии на всеки кръгъл час и надува тромбони на всеки половин час. За съжаление нашето разписание не беше съобразено с тези концерти и не успяхме да чуем нищо :) Чешмата е в списъка на ЮНЕСКО... и в нея няма вода :) Може би вече всички чешми наоколо бяха зазимени, защото в целия парк нямаше нито една течаща. Нито кафе, нито лафка. Зад чешмата пешеходната алея започна да се изкъдря в плавни завои, обгради се в странна екзотична растителност. Езеро, обримчено с малки камъчета, мостчета с арки, бамбуци - бяхме попаднали в Японската градинка. В езерцето имаше червени рибки. Зимата водата се държи топла от минералните извори на Будапеща. Би било интересна гледка да се види в студено време. Минахме през малко по-урбанизирана територия. Няколко спа-хотела, паркинги, спортни площадки... Църквата "Св. Михаил" - разрушена от турците през 1541 г. и възстановена през 1930 г. Църквата е част от историческото минало на острова. До преди турско време тук е имало голям Доминикански манастир, чиито останки могат да бъдат видяни на няколко места. В манастирът е била замонашена Маргарита - дъщерата на цар Бела IV. Още преди раждането ѝ, родителите ѝ са обещали да я посветят на религиозен живот, в случай че Унгария успее да се избави от страшна Монголска заплаха. В днешно време из руините тук-таме живеят бездомници. Натъкнахме се на някои от коренните обитатели на острова. Две катерички се гонеха в трите измерения на дървесните корони :) Окото ми хвана една гарга, която правеше пируети из въздуха. Както си летеше нагоре, изведнъж се отпускаше падайки надолу, разпърхвайки криле в последния момент преди да се размаже в асфалта :) След като повтори тази каскада няколко пъти, забелязах че не го прави за кеф, а понеже се опитва да счупи някаква ядка :) Хитрушата нямаше страх от хора и успях да се приближа почти на една ръка от нея: Хора разхождаха кучета, младежи тичаха за здраве, бабите ги догонваха с бастуните (сериозно! :) ) и въобще спортът се движеше на пълни обороти, въпреки хапещия студ на късния ноември :) Попаднахме и на мини-зоопарк - клетките на животните се намираха досами пешеходната алея. Видяхме орли, лешояди и други кокошки, понита, зайци... имаше разнообразие. В по-топло време (лятно) тук се предлагаха някакви атракции - примерно да нахраниш сам животните, с предварително одобрена от ветеринарите закуска :) След като здравословният зоо-бар беше затворен за зимата, елените на Дядо Мраз нагъваха яко джънк чипс и солети :) Над дърветата се показваше най-отчетливата сграда на острова - Водната кула. През лятото под нея работят ресторант с тераса и кафе, а човек може да се покатери в кулата за да получи хубава гледка от високо. Натъкнахме се на още останки от средновековния манастир. И така лека-полека стигнахме до следващата цивилизована зона - южния край на острова. Паркинги, кафета, сергии... Май ми се мерна и някакъв аквапарк? :) Маргаритеният остров предлага много заигравки за душата и тялото. Сигурен съм че в тези два-три часа не успяхме да обиколим и половината от него :) Парковете много ми харесаха, но трябва да се видят и през пролет или лято, когато всичко ще е зелено. Манастирските руини бяха интересна находка. Ако идвате насам, носете по някой орех в джоба. Катеричките и черните свраки ще ви харесат отдалече :)