Първенец - Храбрино
Лесно паркирах в крайните улички на Първенец и хванах по реката. Този участък преди ресторантите беше маркиран като "парк" на картата. Тази табела вероятно е лепната от ресторантите, за да привлекат повече клиенти - мястото си е просто речен храсталак :)
Още от Първенец хванах стабилна зелена маркировка, която щеше да ме закара чак до Храбрино. Учудващо, наоколо нямаше никой в хубавото време. Есента се беше леко пообъркала с пролетта - бях с единия крак в месец декември, а още се виждаха зелени листенца. Някои от тях - прясно свежи.
Ресторантите изглеждаха вървежни и в други месеци сигурно биха били яко фраш. Районът покрай реката действа много отпускащо на психиката. Макар че ако си представя пет комина бълващи пушек от кебапчета и двеста мами всяка гонеща комплект деца :)
"Частен ловен кът" на сред реката и туристическа маркировка лепната връз масата. Просто идилия :) Слава богу, пътеката скоро хвана стръмно нагоре и си рекох че всички тези следи от цивилизация са останали зад мен. Но не би :) Някой беше измъкнал цял вагон пейки нагоре по тази пътека! Това му се вика ентусиазъм :)
И чудно, но всяка пейка си имаше надпис с предназначение - "За смели баби", "За добри хора" :) Аз не се вписвах в тези категории, така че си дадох газ нагоре :)
Нещо дали ме накапа по главата? Даваха времето следобед да се разваля, но поглед към Пловдив ме увери че тази прогноза може да подрани. Нищо - точно щях да тествам противодъждовното яке :)
15 минути след като пресякох реката и тръгнах нагоре и вече излязох на малка седловинка. Параклис "Св. Богородица" вече беше съвсем близо.
Хубава и поддържана поляна и местенце за пикник. И изненада - на масата някой беше оставил цяла библиотека фантастична литература, затисната с голям камък! "Дългият изгрев на Ена" беше една от любимите книги в тинейджърския ми живот :) Искрено се надявам някой да не ги ползва за разпалки на барбекюто...
Бърз поглед обратно към Пловдив показа приближаващ апокалипсис :) Определено щеше да има тест на яке.
Обратно през седловината и пак нагоре - към "Св. Спас" - отново стръмна пътека, която скоро се разшири и полегна. Може би до тук може да се стигне с джип при хубаво време отгоре.
И наистина - скоро излязох на по-широк горски разклон и там наистина имаше паркиран джип :) Надявах се да няма лов... Така се бяха провалили вече няколко разходки :(
Този участък беше по-влажен. Широката папратова растителност не беше просто в следствие на последния кратък дъжд, а на нещо по-постоянно. Учуден съм от липсата на отбор родопоски чешми тук :)
Половин час по-късно излязох от гората на продълговата поляна. "Св. Спас" беше съвсем наблизо, естествено с прилежащата му мега-мохабетчийница със сепарета, дансинг, тройно чеверме-барбекю, джип-паркинг и джакузи :)
Самият параклис беше сгушен леко встрани от целия този ресторант.
Бърза почивка и хванах широкия път, слизащ надолу към Храбрино. Ето това се казва къща с гледка:
И като приближих зуум-а към Пловдив ми се стори че... мдаа, долу определено градът си взимаше душ :)
Падна доста слизане към селото. По калдаръмените улички се разминах с двойка, тръгнала нагоре на разходка. Имаха проблеми с дишането и очите им бяха изцъклени - разбирам ги :) От тази страна на реката селото е разположено на стръмен склон с денивелация от 200 метра...
Интересни къщи има в това Храбрино... Няма да ви показвам снимки, понеже някои хора скачат на бой и престрелка, като тръгнеш да ги снимаш... Но да видим мога ли да ги опиша :)
От една страна имаме скосените ъгли и стъклените фасади на ултра-модернистичната архитектура... в задния двор - зелена тревичка, подкастрена с нокторезачката.
От друга страна имаме бетонни неизмазани коптори с дузина пристройки и присадени етажи. Всеки прозорец - различен... в задния двор - същия коптор, ама в насипно състояние за части, или приготвен за още пристройки и присадки :)
Интересен сблъсък на архитектури и култури :)
Слязах до интересен каменен мост, надвиснал над реката. През него можех да стигна до асфалтовия път, но целта ми беше да се върна през гората. Подминах го и продължих през съвсем нов пресен асфалт, водещ до нещо като пречиствателна станция. Там подминах още един бетонен мост и продължих през лозя и овошки.
Половин час и няколко лозя по-късно бях в подножието на баира на "Св. Богородица".
По картите тук имаше пътека, която продължава към ресторантите до Първенец. По права линия те се намираха на половин километър. И както винаги картите се оказаха стари :) Пътека и да беше имало някога, преди много, много лета се е била превърнала в храсталак... Храстите бяха от онзи вид където не само са целите в тръни, а дори и тръните им си имат собствени тръни... Разузнах наоколо, но нямаше абсолютно никаква пролука.
Нагоре към "Св. Богородица" беше алпийски-стръмно и дума не можеше да става. В другата посока надолу беше широката Тъмръшка река. Може би можех да намеря някакъв брод там? Но от другата страна на реката беше Старата изба, където сигурно причакваха кучета :) Никакъв шанс - оставаше само обратният път назад към Храбрино и после прибиране по асфалта...
И за да е по-интересно, предупредителните капки бяха свършили и ред дойде на истински порой :) Якето издържа геройски! Следващият час не беше особено приятен - обратно по следите си до Храбрино, мачкан от здрав дъжд и прибиране по асфалт. А там все едно всички коли бяха излязли на мокро рали по завоите... :)
Хубава разходка се получи, но другия път нека вземем друг маршрут :)
Архив
- 2024
+ 2023
+ 2022
+ 2021
+ 2020
+ 2019
+ 2018
+ 2017
+ 2016
+ 2015
+ 2014
+ 2013
+ 2012
+ 2011
+ 2008