Брястово
Брястово ми изглеждаше като малко селце, но пълно с атракциони. Къщи за гости, конна езда, старовремски ресторанти - усещаше се че се намираме в периферията на курортните Минерални Бани. Но в същото време атмосферата въобще не беше като на бетон и тълпа, дори напротив - посрещна ни тишина и спокойствие. Дори от никъде не се чуваше песента на моторните резачки, характерна за малките населени места през съботните сутрини :) Още по пътя с колата минахме покрай няколко табели за туристическите маршрути в региона. От Минералните Бани тръгва маркирана пътека, която стига до нашите места за деня, така че този маршрут може да се подхване и от там. В самото Брястово обаче не попаднахме на карта или табло. На един циментов стълб видяхме малко синя и червена маркировка и това беше. Но за това сме подсилени с GPS карти :) Първата цел за деня беше Гарваница - височък баир, който се виждаше отвсякъде. И това горе - като че ли се виждаше кръст и някаква сграда?
Тръгнахме от северния край на селото. Тясна пътечка се вряза вертикално нагоре по баира. Предните две седмици дъждове бяха вдигнали треволяците до плашещи височини. Но съвсем скоро се скрихме в гората и оставихме зад себе си ливадите.
И съвсем скоро започнахме с почивките :) Атрофиралите след 3 месеца извънредни положения мускули скърцаха и протестираха срещу това зверско нагорнище :) Следващите 300 метра ги взехме с 300 почивки :) Наклонът надвишаваше 30% и беше трудно да намерим равно място дори за почивка :) Край нас започваха да изникват скални зъби, все едно влизахме в устата на гигантско чудовище :)
Някои от тях носеха интересни белези. Дали творение на природата или човешка ръка - кой знае?
След този геройски напън излязохме на малко по-полегато и хоп - оказа се че сме горе! Превзехме баирчето! :) Скромни стотина метра височинка, които ни изпиха силиците :) Отгоре попаднахме на малка мохабетчийница с огнище.
Гледката надолу към Брястово си струваше пъхтенето.
Но имахме още малко пред нас - дървена наблюдателна площадка беше кацнала на връз скалата.
Определението "паянтова" щеше да е хвалба в случая :) Не се задържах много тук - от другата страна можеше да се мине по солидна скала и да се стигне до същата гледка. Но камъкът беше леко прекалено остър и тясен за моя вкус, така че слязох обратно на пейките за малко почивка :)
Гарваница е връхна точка на голям култово-сакрален тракийски комплекс, намиращ се навсякъде около нас. Споменах ли че около Брястово имам сложени сума ти места за посещение на картата? :) Шарапани, мегалити, кромлехи, некрополи, калета... Много неща се намираха в радиус от няколко километра наоколо.
Край нас намерихме края на една хубава синя маркировка. От тук нататък следвахме нея и се оказа че това е пътеката от Брястово - Гарваница - Голямото градище. Това е царският път за полегато качване на този баир. Е, винаги може и през стръмната гората, както се убедихме... :)
А от тук надолу пътеката беше наистина царска. Широка, полегата, отвсякъде обримчена с дървени парапети. Защо? Кой ли знае :)
Срещнахме десетки табели с карти и описващи местната фауна.
Цветна туристическа маркировка? Неее, тук маркировката е на съвсем друго ниво - стрелки-указатели от масивно дърво :) Всичко това изглежда много хубаво, но аз съм тежко предубеден към такива съоръжения. Първите години след като се изградят всичко изглежда скъпо и холивудско и следващите години внезапно дървоядите и атмосферните влияния ги унищожават.
Доста пъти срещнахме странни бетонни блокчета с нарисувани животни и цифри? Никаква идея какъв им е смисъла. Малко имах усещане все едно ми липсва аудио гайд с приложение, което да ми пуска някаква информация през слушалката :) По големите табла и карти не се споменаваха никакви номерации.
Слязохме от Гарваница и пред нас виждахме следващият баир който трябваше да качим. Изглеждаше толкова малък и в същото време толкова стръмен... :)
Седловината между двата баира беше широка поляна. На сянка беше изградено голямо сватбарско барбекю с навес. Приличаше на онези мохабетчийници, където на човек му иде да прекара цял уикенд с деца, кучета, палатки... :) Чешма, поляна, кеф ти слънце, кеф ти сянка... Красота :)
Напред по маркираната пътека започнахме да се спъваме в маси, пейки, пък и цели дивани и миндери! :) На всяка крачка.
Имаше и други странни съоръжения. Тук-таме набити стълбове, някой с напречни разпънки. Друг вид често срещана конструкция беше голяма П-образна рамка с по-малка П-образна рамка в нея. Какво ли беше това? Рамка за карта, която още не е поставена? Рамка за красиви панорамни снимки? Гледката определено беше добра.
Някога усещали ли сте как зъбните колела в главата ви внезапно зацепват и идеята сама захваща и излиза от главата ви?! Това бяха люлки! :D
Ей това се казва рядка находка :) Скоро не бях сядал на люлка, която да ме издържи и да ме събере без да си влача краката по земята :)
Следващата цел беше леко в страни от царския път.
На върха на малко хълмче в дясно се забелязваше самотно дърво с някакъв градеж. Това беше Градушката църква.
До колкото намерих информация, ритуалите тук нямат дълбоки корени и произлизат от съвсем ново време. Местните жители раздават курбан за здраве по Спасовден под младото дъбово дръвче.
Поглед напред към следващото баирче. Източният му склон изглеждаше страшно озъбен. За съжаление нашата пътека днес нямаше да ни заведе чак до там.
Продължихме разходката през още няколко съоръжения. С люлките вече бяхме запознати, с навесите и масите - също. Но новото беше гигантско циментирано барбекю, пригодено за капацитет поне 1000 кебапчета в минута :) Голям мохабетчийски потенциал има целия регион. Учуден съм че при това хубаво време не си ходехме по краката с гладни и жадни хора :)
Тук царският път свърши, но пътеката си беше все още стабилно маркирана нагоре. След този навес се срещнахме с няколко изненадващо любопитни шипки. Не можахме да дадем кръвно приношение, макар че заплахата на места беше сериозна. Пътеката започна леко да се губи и тук последната голяма табела малко ни подлъга. Но, нищо страшно - пътеката просто беше свила нагоре с изненадващ завой малко по-назад.
Но красотата не беше само за очите. Поляните бяха обрасли с късни пролетни билки и дъхави цветенца, които придаваха букет от различни аромати на различните етапи от разходката ни.
От тук нагоре почваше обрасъл буланак. Може би изпуснахме някъде маркировката, или просто всичко беше яко обрасло след последните две седмици дъжд. Минахме в режим "кой както види" и скоро срещнахме тази баба-костенурка:
Тук-таме се мяркаше някоя гледка надолу, но нищо от Голямото градище, за което бяхме тръгнали. Около нас теренът беше силно обрасъл с нещо което може да се нарече "дебели храсти" или "тънка джунгла", които правеха продължаването трудно. Но успяхме да се промушим от някъде си и внезапно се озовахме в подножието на голям сипей. Но този сипей не беше просто чакъл, а по-солидни каменни павета.
Характерно за тракийските калета е че рядко се е използвала спойка между камъните. Почти от всичките постройки са останали само разпиляни камъни, с тук-таме някой зид под земята. Но всичко отгоре обикновено беше срутено. Така и тук се различаваха каменни купчини подредени в линии и квадрати, но нищо по-съществено.
Опитахме се да намерим по-сгоден път надолу, но вероятността за пречукване по клатещите се камъни нарастваше. Рекохме да се върнем по стария и изпитан път през джунглата.
Тук-таме излизахме на някоя по-открита площадка. Гледки надолу не липсваха. Аз и траките сме на едно мнение че мястото е хубаво и за крепост, и за сакрален комплекс :)
Слязохме до един от последните навеси и хапнахме малко. На юг облаците в небето започваха да оформят нещо. Далечните върхове започваха да се губят в плътно сиво-синя стена от дъжд. Прогнозата беше за валежи по-късно следобед, но решихме да не си насилваме късмета. А и споменах ли че вече бяхме капнали? :) 6-7 км царска пътека с две къси баирчета ни взеха здравето :) Тази година май ще иска доста повече тренировка преди да се предприемат разни летни занимания (*кашлюк* *кашлюк* Пирин *кашлюк*)
Определено районът около Брястово ми хареса. Тук може да се намери богатство от скални форми. Кромлехи, менхири, каменни зъби - всичките преплетени с хилядолетен сакрален елемент.
"Туристизирането" на пътеките в момента също ми хареса. Не знам след 10 години какво ще е останало от съоръженията, но за момента определено са си атрактивни. Така че - какво чакате? :)Архив
- 2023
+ 2022
+ 2021
+ 2020
+ 2019
+ 2018
+ 2017
+ 2016
+ 2015
+ 2014
+ 2013
+ 2012
+ 2011
+ 2008