С раница без граница

Лястовичият вир

Публикувано на 7 юни, 2020
Тази събота щяхме да се разходим до един от близките до Пловдив водопади, станал много популярен в последно време - Лястовичия вир.
Там съм ходил два пъти преди години. И двата пъти тръгвахме отдолу по реката. Първият път беше тотален провал - грешни пътеки, катерене и спускане на сипеи в режим 5х5 (2 ръце, 2 крака, 1 гъз). Пътеката няколко пъти свърши в отвесни пясъчни каньони и това беше. Вторият път - отново отдолу по реката, с леки корекции на маршрута - стигнахме,. Доста газене падна, признавам - опитвах се да унищожа обувките, които вече бяха тръгнали да си ходят, но накрая стигнахме и се насладихме на Лястовичия вир. След това сдружение Устремени са маркирали друга пътека - от към конната база. Онзи маршрут беше толкова удобен, че популярността на мястото експлодира в следващите месеци :) Но въпреки това чувам че някои хора имат проблем с ориентацията, така че решихме да опитаме зорлен да се заблудим :) Официалната пътека тръгва някъде около конната база Wild City, но ние щяхме да тръгнем надолу от асфалтовия път за Добростан. На Google Streetview там се вижда черна отбивка, която е най-близо до водопада, който освен това е с абсолютно грешни координати в Google Maps ;) Не можахме да спрем точно на набелязаната черна отбивка. Бяхме с ниска кола, а ни се стори че пътят е прекалено черен. Но нищо - спряхме на следващото удобно уширение на асфалта и се върнахме 300 метра назад. И наистина някои хора ползваха тази отправна точка - малко по-нататък под едно дърво имаше спряла кола. На дървото имаше табелка: Слизахме надолу в посока към конната база. В далечината имахме хубави панорами към язовир Сушица, Тополово и далееечеее зад тях - връх Драгойн. В дясно и зад нас се къдриха родопските ридове пред Белинташ. Това слизане леко ме притесняваше - после трябваше да го качваме :) Щраках панорами, докато все още бяхме на високо. Лястовичият вир беше закътан някъде из дълбоките дерета. Общото слизане от асфалта беше около 150-200 м, а разстоянието - малко над 1.5 км. Хубаво време хванахме като за началото на юни. Леко слънце (бяхме забравили 50-тия фактор слънцезащитни кремове, естествено, кой да ти съобрази при първото излизане от 3 месеца насам :) ) с лек дъждец на различни места през деня. Стотици бръмбазъци също се радваха на времето и облитаха цветните поляни. Няколко зелени гущера, дебели като ръката ми, мързеливо и пренебрежително се завираха под тревичките. Скоро оставихме хубавия път към конната база и свихме по малко по-затревен път в дясно. И двата щяха да ни изкарат на официалната пътека, но този беше малко по-кратък. Как познахме официалната пътека ли? По керванът от хора, който се изсипваше в двете посоки :) Тук започнахме да си ходим по краката с останалите :) Добре де, не беше толкова зле. Разминавахме се с хора тук-таме, по-големите тълпи са на Сливодолското падало. Пътеката се движеше почти равно по релефа на дерето. Направи един обратен завой и ни изведе на рекичката над Лястовичия вир. Тя се провираше из живописен каньон с няколко дълбоки прозрачни вирчета и малко водоскоци. Тук трябваше да я пресечем. Има маркиран брод, но е по-лесно да го видите в обратната посока. Ние минахме по едно малко по-терсене място, но без драма. От тук започваше поредица от няколко казана, в които бълбукаше чиста и прозрачна водица. На всяко уширение на пътеката бяха насядали хора на пикници. Кучета, малки деца и... бебешка количка ли видях? Купонът беше пълен :) На едно място имаше пейки и масичка. На друго - скована самоделна люлка, за съжаление - пред разпад. Последното слизане към водопада беше малко гадно. И преди тук си беше стръмно, но сега стотиците маратонки бяха загладили прахоляка в едно доста изнервящо 45-градусово спускане... Но с хващане по храстчета и тревички и най-после бяхме долу :) Водата скачаше от около 10 метра височина и се разливаше в широкото и не много дълбоко езерце отдолу. Защо се казва Лястовичи вир ли? Можете да предположите колко достъпен е бил водопада преди :) Тук в дясно се вижда добре отвесното спускане на последните метри. Бях със сандали и не издържах на изкушението. Охладих малко спирачките в ледената водица :) Обратният път не беше толкова зле колкото очаквах. Естествено, всички зверски сме изгубили форма след два месеца седене по домовете. Но разходката до Лястовичия вир е лека и е идеална дестинация за постепенно възвръщане на тренировката :) До скоро!