Безводно - връх Чиляка
Ако денят се познава от сутринта, тази разходка щеше да е чист апокалипсис :) Предния ден колата ми прегря и влезе в сервиз - трябваше бързо да намерим алтернативен превоз. План Б беше на Жоро голфа. Лили се включи с по-голямата ѝ Вектра, която щеше да е добре дошла в събирането на 4 човека + бивачен багаж. Но тя веднага намери една хондичка от брат си, която стана план Г :) И всичко това отиде на кино, когато същата вечер Лилито се разболя и се върнахме 3 плана назад :) План Б се првърна в план Д - на Жоро голфа на нов глас. Така броени часове преди разходката най-после превозът беше уреден :) Но апокалипсисът не свърши. Още сутринта ми се счупи каишката на часовника. И за да е пълна мизерията - счупи ми се и шапката. Как се чупи шапка? Подбрадникът явно се е изпекъл от слънцето и беше изгубил всякаква гъвкавост, направо се изрони на много части... С леко закъснение събрахме пловдивското звено и газ към Асеновград - Тополово - Комунига - Безводно. Софийското звено бяха подранили 20 минути пред нас и им писна да ни чакат, та с тях щяхме да се съберем по-нататък. Аз за първи път пътувах в голф двойка и самото придвижване си беше приключение. Голфът беше лукс изпълнение с шибедах, който беше съществена част от мексиканския климатик. Въздушният поток събаряше шапката ми, останала без подбрадник, която за щастие попадаше в ловките ръце от задната седалка :)
Карахме по живописния път след Комунига. Тесничък асфалт, но с добра видимост и пейзаж като излязъл изпод четката на художници. Минахме по стената на язовир Боровица, където има бариера. Но там само казахме че сме за Безводно и ще катерим връх Чиляка и пазачът махна да минаваме.
12 часа на обяд бяхме на "центъра" на Безводно. Посрещнаха ни две големи чешми, от чиито чучури водата се изстрелваше с хоризонтална струя. Не знаехме че тази вода щеше да е последната за много време напред.
От сега ще разваля съспенса и ще ви кажа че вода напред почти нямаше. Към връх Чиляка има две маркировки - червена и синя. Червената е изцяло суха, а по синята се намират няколко поилки и чешми, повечето - сухи. В това лятно време много села заслужаваха името "Безводно"...
От този център нагоре нямаше никакви табели или маркировки. Катерихме се по карта и GPS и малко по малко излизахме от селото. Попаднахме на нещо:
Заблуда за противника! Стрелката водеше към обрасла с тръни пътечка за някаква частна градина.
Ходехме по мрежа от тесни и успоредни пътечки, изровени от животни и дъждовни води. Тук-таме се скривахме в постни горички, за да излезем от тях само минути по-късно. Беше стръмно и почивките с поглед назад ни показваха колко нагоре бяхме дръпнали.
Качихме няколко малки скали, напредвайки към все по-добра гледка. Куриозната маркировка продължаваше - кеф ти на ляво, кеф ти на дясно - все пропасти :D
Бяхме тръгнали с много лек багаж, което много помогна. Може би единственото което носехме беше вода, която и тя не стигна. Но поне времето беше с нас, обсипвайки небето с пухкави чадъри, пазещи от слънцето. Точно днес жегата въобще не беше на убийственото ниво от преди няколко дни.
От тази осрана от крави поляна нагоре най-после съзряхме маркировка - червена модерна светлоотразителна плочка. Все още без никаква табелка или надпис. Не знаехме, но от тази поляна тръгваше също и синият маршрут, който поне според мен беше много по-подходяш от червения.
Влязохме в първата по-стабилна гора, от която скоро нямаше да излезем. Пътеката пое доста стръмно нагоре. Маркировката къде беше от червените плочки, къде - от каменни пирамидки. Скалата на Цар Лъв:
Два часа след старта излязохме на първото малко по-равно. Хубава поляна, разкриваща първите гледки зад нашия баир - демо версия на гледките които ни чакаха от върха :)
От тук пътеката навлизаше в голямо парче изсъхнала гора. И тук захапахме хурката. Земното равнище беше покрито с по-висок от мен слой малини, шипки, тръни, КОПРИВА и нападали дървета. Плътен слой папрати скриваше всичко това, за да може човек хубаво да се надере.
До тук бяхме качили 400 метра за около 3км. Бях почнал леко да капвам и това препятствие не ми дойде много добре :) Пробивахме наляво, пробивахме надясно... озовавахме се сграбчени от трънака като мухи в паяжина. Неуспешните проходи изискваха връщане стъпка по стъпка назад. Тук-таме някой "откриваше" пътека, която ни нахендряше в още по-големи трънаци :) А виждахме червената маркировка - тя минаваше точно през центъра на този Виетнам...
20 минути заобикаляхме един 100-метров участък. На края голите ни крака приличаха на географски карти :) Някак успяхме да се доберем до маркировката, но това далеч не бяха единствените трънаци до финала...
Връх Чиляка вече се виждаше и изглеждаше много близко. Не знаехме още колко малинаци ни чакаха нататък - тези 700 метра по права линия, спокойно можеше да ни изядат час или два, ако въобще бяха проходими. Свършвахме водите и в този момент много съжалявах че не бях направил номера от Дяволската пътека с ледените бири в раницата... Имах нужда от течно вдъхновение :)
Последва поредната гора с изсъхнали нападали дървета. Последва поредната слънчева поляна обрасла с шипести малини. Поне да имаше нещо за ядене от тях :) Малките кисели малинки си бяха разочарование. Влязохме най-после в стабилна широколистна гора, където дойде облекчението. Яката сянка тук задушаваше всички ниски храсталаци.
Но тук захапахме друг пиниз - морени :) Целият финален склон беше покрит с малки плаващи камъни и сипеи. По-големите искаха катерене с ръце... Беше си приключение подобаващо за финал.
Издрапахме! След това катерене за първи път в живота ми ме хвана шубе от високо :) Имах чувството че сме се качили по-високо от възможното за човешки същества :) По-високо от "необходимото". Кой нормален човек ходи там където не му е работата?! :)
Една мисъл се опитах да набутам по-назад в съзнанието си - как ще се връщаме през това? Но планът беше да слизаме по съвършено друга пътека. Която беше неизвестна и можеше да се окаже още по-терсене и от първата :)
Утешителна гледка беше разлялото се под нас зелено родопско море. Къдравият хоризонт все едно беше изтъкан от замръзнала в един момент безкрайна морска шир.
Изненадващо откритие под каменната пирамида на върха - къща на калинки :)
От тук надолу имахме пътеката на картата, но от мястото където бяхме тя не се виждаше. Последва стръмно слизане по камъни, навлизане в друга гора и малко по-малко намерихме утъпкана пътека. И изненада - стара синя маркировка :) Бяхме на прав път.
Тази пътечка надолу ми се стори много добра. Не много стръмна (е - на места с щеки си беше по-добре), нула трънки, копириви и препяствия. Дори имахме няколко чешми на картата, които щяха да ни дойдат много добре, ако съществуваха.
Първата "чешма" се оказа разкаляна поилка за добитък. Водата беше застояла и щеше да иска филтър, какъвто не носихме. Интересна постройка на два етажа с изстрадал покрив.
По-късно надолу в селото срещнахме един дядо, чийто прадядо е бил строил това нещо преди 100 години. Покривът се бил срутил съвсем наскоро.
Продължихме по надолнището, пресичайки широки и чисти панорамни поляни. Мдаа, тази синята пътека определено е по-добра от червената, и за качване и за слизане.
Следваща чешма - този път човешка - с чучур, но - суха. Разочарование. Следващата - отново поилка - суха. Вече почти ги бяхме отписали, и без това до колите ни оставаше не повече от час, когато Жоро проверявайки следващата напред по маршрута - "Ми... църцори леко" - разочаровано. Разочаровано ли?! Само това чакахме :)
Залостихме се на този чучур като Ламята Спаска на извора и капка не оставихме да докосне повече земята :) Веднага я кръстихме "Чешмата на надеждата", а водицата която излизаше беше студена-студена :)
Така вече по-биваше :) Още надолу пресякохме останките от едно поточе - в момента - едвам различими гьолчета от неподвижна вода. Това поточе образува водопад малко по-надолу, но естествено - никаква надежда за водопад в това сухо време :)
Вече не бяхме далече от селото. Започнахме да излизаме на стръмните скали над него. След минути бяхме долу при колите, където се изкъпахме под яките чешми с хоризонтално излизащата вода :)
Цялата разходка може да се разбие на 3 часа качване и 2 часа слизане. Общото разстояние по кръговия маршрут, който направихме е към 9 км с 600 м денивелация. Общо количество извадени тръни след прибирането - 34923212. Общо количество изпити бири и високо-октанови ваксини в последствие, измиващи спомена за всичката коприва, трънак и прахоляк - литри и литри... :)
Радвам се че успях да се кача на връх Чиляка, за да не ми се налага никога повече да се качвам там :) Но май пак ще се наложи когато водопадът се съживи :)Архив
- 2023
+ 2022
+ 2021
+ 2020
+ 2019
+ 2018
+ 2017
+ 2016
+ 2015
+ 2014
+ 2013
+ 2012
+ 2011
+ 2008