Археологически резерват Яйлата
Публикувано на 10 септември, 2020
Яйлата е скална тераса с дължина над 1 км и височина 10-15 м над морето. Между нея и вътрешността на сушата се намира втори отвесен ред скали с височина 20-30 м. Общата площ на защитената зона е към 300 декара. Входната такса за обекта беше 3 лв. Инструкциите които получихме бяха "вървите и четете, пътя е ей това и няма как да го объркате, дължината е към 3 км и се взима за към час". Сега след като се прибрахме, трябва да добавя няколко неща към това. Най-важното - сянка и вода няма! Вземете си шапки, слънцезащитен крем, много вода! Ако правите посещение през летния сезон, третирайте обекта като един-два бонус плажа :)
Разходката не се прави за час. Ние я взехме сравнително на бърз ход за час и половина. Ако искате да разглеждате и четете, лесно може да се добави още половин-един час. И пътят не е "ей това дето няма как да го обърате", тъй като има поне 2-3 паралелни пътеки със съмнителни разклонения между тях. Ширината на "ей това" в което се върви е 200-300 м и е относително в една посока - поне маршрутът наистина е кръгов. Но ако се подлъжете да хванете някоя пряка пътека - има двусмислени табели, заради които може да пропуснете нещо и да се връщате.
Информационните табели са поставени отдавна. Но са четливи и все още не са избеляли до неузнаваемост. Имат снимков материал и текстов материал на два езика. "Картите" са по-скоро рисунки. Но и по-лоши сме виждали :)
Яйлата се състои условно от няколко части, в които могат да бъдат видени различни неща: некропол, ранно-византийска крепост, скални жилища и пещерна църква.
Още веднага след информационния център попаднахме на некропола. Той е възникнал около II - V в. около светилище. Всички съоръжения са ориентирани на изток по посока изгряващото слънце.
Някои от гробовете имаха стъпала, други - не. Някои от по-големите имаха втори отвор към повърхността, който е бил затварян с дялани каменни плочи. В тях са погребвани цели семейства - в някои са намерени до 15 скелета. Всички гробове са ограбени още в древността.
Продължихме до малка панорамна площадка. Куриозна каменна стела, която повече приличаше на паметник изреждаше забранените дейности на територията на резервата. На първия нос пред нас се издигаше следващия обект от комплекса - византийската крепост, а 10 км отзад на хорзинта виждахме нос Калиакра.
Пътеката се спусна надолу под скалния венец и през гора от храсталаци стигна до стената на крепостта. Повечето от това което се вижда е възстановка, но ако се вгледате надолу си личат първите оригинални редове камъни.
Крепостта е ранновизантийска от края на V в. Отвесните 20-метрови скали към морето са използвани като естествена защита, така че стена е градена само от запад и юг. По западната стена има 4 правоъгълни кули, а портата е била на южната стена.
Във вътрешността е имало укрепено селище от което са разкрити улица и голяма постройка. Сградата вероятно е било караулно помещение на два етажа. Портата е с две врати една след друга. Вътрешната е била двукрила, а външната - спускаща се - "катаракта".
Крепостта е била използвана за кратко. Преживяла е нападения на славяни и прабългари и към края на VI в е била опожарена напълно. По-късно през IX в. около нея възниква старобългарско селище. И то не е изкарало много - към XI в. е било унищожено от печенегите.
Следващото интересно нещо по пътя ни бяха скалните жилища. В района са открити 101 пещерни жилища, от които видяхме може би 4. Ако хванете грешната пътека, минаваща през вътрешността на Яйлата, може да не видите нито едно. Ние се движихме по ръба на скалния откос и тук-таме виждахме по някоя малка ръждясала табелка.
Пещерите са различни по големина, но почти всички са с правоъгълна форма. В по-големите си личат оформени стаи, долапи, ниши, стъпала... Ако Фред Флинстоун е имал лятна отпуска, сигурно тук я е прекарвал :) С условието че животът тук е съществувал доста хиляди години след Флинстоун, естествено.
Някои жилища делят общ достъп през малки тераси. Трябва да се внимава с придвижването тук, понеже не са слагани никакви обезопасявания. Повечето са трудно забележими от степта горе, понеже не са маркирани с нищо. Само 1 или 2 имаха от малките табелки "Скални жилища".
Във вътрешността на Яйлата се намира малка късноантична винарна от IV - VI в. Тя представлява каменно корито с изгладено дъно. В горната част се е поставяло гроздето, а сокът се е извличал чрез тъпчене с крака или с дървена преса. Гроздовият сок е текъл през улеи издълбани в камъка и се е събирал в съдове за ферментация.
Някои от скалните жилища бяха внушителни по размери. Учуден бях че птиците не са превзели тези така удобни места. Може би местата са прекалено удобни - биха станали лесна жертва на хищници, туристи или хипита.
Тук някъде трябваше да хванем път, който малко по малко обръща нагоре и назад и се изкачва над вътрешната скална тераса на Яйлата. Пътеките продължаваха навсякъде. Може би и напред имаше нещо интересно, но нямаше да разберем. Пътят пое леко нагоре широк като магистрала. По едно време от него се отдели по-стръмна пътека, водеща към скалната църква. Отклонението беше не повече от 30 метра.
Скалната църква "Св. св. Константин и Елена" се помещава в три отделения, едното от които с отдушник на тавана. По стените са изсечени кръстове и прабългарски рунически знаци.
Вероятно през ранното средновековие пещерата е била използвана като църква. През късното средновековие някои от скалните жилища може би са били обитавани от монаси.
В днешно време местното население празнува тук деня на "Св. св. Константин и Елена".
Широката горска магистрала излезе над скалите. От тук ни чакаше над километър прахоляк и пек до паркинга на обекта.
Яйлата е интересно място, което може да предложи разнообразие от археологически находки. Некрополи, крепост, скални жилища и пещерен параклис. Но препоръчвам посещаване в по-хладната част от денонощието. Изгревите тук сигурно са красиви. През останалото време бъдете готови за пек и жега. Ако комбинирате Яйлата с почивка на някой от околните плажове, препоръчвам да си обуете нещо по-стабилно от плажни джапанки. Има ходене и щъкане нагоре-надолу по скали и пресечен терен.Архив
- 2023
+ 2022
+ 2021
+ 2020
+ 2019
+ 2018
+ 2017
+ 2016
+ 2015
+ 2014
+ 2013
+ 2012
+ 2011
+ 2008