Асеновград - Анатемата - Св. Илия

Публикувано на 18 октомври, 2020

Подобни: Анатемата Асеновград параклис пикник пътепис туризъм фото

С Жоро отдавна си говорихме за една разходка над Асеновград. Маршрутът беше Асеновград - Анатемата - параклис Св. Илия - богат на гледки и изкъртване. Накрая на параклиса ни чакаха барбекюта и чевермета, където щяхме да възстановим малко от изгубените калории.

Та така събрахме се рано сутринта събота с колеги и приятели в Асеновград и хванахме нагоре. От града може да се подходи по различни пътеки. Първата ни цел беше параклиса Св. Петка, където да направим кратка почивка и да заредим малко вода. Но... увлечени в лафчета, объркахме пътеките и някак си го пропуснахме :) Озовахме се право на стръмната пътека за Анатемата.

Веднъж излезли от първата гора и за нас започнаха яките гледки надолу към Асеновград и Пловдив. Тук е първия момент в който човек си казва "че, кога се качихме толкова високо" :) Но високото тепърва предстоеше...

Ако вече ни бяха излезли джигерите, това до тук се счита за "равната част от маршрута" :) Следват няколко пейки, където човек трябва да събере сила, защото ще му трябва. Следващия километър ни чакаха над 200 метра денивелация, на места с такива наклони, където човек не може да спре за почивка, освен ако не седне :)

За да е пълно изкъртването - предните 2 дни беше валяло стабилно и някои от "по-интересните" участъци бяха все още мокри... Физиономиите ни говорят достатъчно :)

Почивките бяха необходими и желани :) В началото на тази година - точно след като разрешиха пътуванията извън града, имах един първи опит за качване на Анатемата. Този опит беше толкова позорно неуспешен, че никой няма да прочете за него... :)

И изведнъж нагорнището свърши :) Излязохме на скална площадка, от която се разкриваше супер панорама. Гледахме Асеновата крепост отгоре-надолу. Бяхме достигнали първия чекпойнт за деня - Анатемата. Повод да си сипем по едно бързо мотивиращо! :)

Гледките към низината бяха изкъртващи. Поглед към Асеновград, от където бяхме тръгнали - момент в който човек пак може да си каже "ама това цялото как го качихме, бе?!" :)

Имахме още малко път. Параклис Св. Илия беше на две баирчета разстояние по билцето на изток. Издигнатите там байраци се виждаха от тук, но имахме още километър и половина.

Това малко било между Анатемата и Св. Илия е известно като Асеновградското конче. Имаше места, където от двете ти страни едновременно тръгват надолу стръмни склонове. Но не беше толкова страшно и въпреки каменистия терен, бързо се преминава.

Тук се среща защитеното цвете Родопско лале. Виждал съм цъфнали лалета тук май месец и преживяването е странно. Лалета по тия чукари... :)

Скоро бяхме на параклиса. Очаквах в това хубаво време тук да гъмжи от хора и да няма къде да си намерим място. Но днес нямаше почти никой и всички барбекюта и чевермета бяха само за нас :)

А мястото е добре поддържано и постоянно се обгрижва. Цветя се засаждат, навеси се строят, слънчеви панели за осветление и видеонаблюдение...

Ето това е тераса с гледка :)

Отдадохме се на гастрономия. Бяхме качили отдолу дървени въглища, мръвки, мезета, пиене. Единственият недостатък на мястото е че няма течаща вода.

Заковахме обеда точно в 12 часа. Заформи се мързелив следобед. Кой се опъна по пейки да дремне, кой се изпъна на слънце да събира витамин Д... Загледахме се в гледката от "терасата". Като че ли на хоризонта виждахме нещо?

Справка с картите по-късно - това бяха Гълъбовския ТЕЦ и ТЕЦ 3 от Марица Изток - отстоящи на 85-95 км по права линия! В ляво от тях би се виждала и Стара Загора и Средна Гора при маааалко по-ясно време. Е това се казва широка панорама!

Почнаха да се появяват следобедни облачета, носещи влага от Родопите. Шансът за валежи беше минимален, но все пак трябваше да се прибираме. Събрахме со боклуците и - обратно по същия път. Последни погледи към задните родопски ридове:

И в индианска нишка обратно към Анатемата. Сниженото следобедно слъце и леките бели пуканки и захарен памук по небето придаваха голяма фотогеничност на пейзажа...

Поглед на дясно към язовир "40-те извора". По посока, точно зад него мнооого назад към хоризонта трябва да се намира Стара Загора.

Добре ни беше тук на високото и хич не ми се слизаше там надолу.

Следобеден поглед към Пловдив. Това не е само гледка, това е чувството да оставиш проблемите си далеч под теб. Хората трябва да изпитат това отвреме навреме, но за съжаление през повечето време сме стегнати в оковите на ежедневието и работата...