С раница без граница

Брястово - х. Аида

Публикувано на 4 февруари, 2021
Има някои райони, където са събрани доста места, които искам да посетя, но винаги са ми убягвали от радара. Такъв е случая с Хасковските минерални бани. В близост наоколо се намираха доста крепости, тракийски светилища, скални ниши, и просто много природни забележителности. Ентусиазирани от хубавото време през седмицата направихме стабилен двудневен план за целия уикенд. Но не бяхме взели нещо предвид... :)
На пук на слънчевото и сухо време, в момента в който излязохме от минералните бани и буквално се натресохме в стена от сняг! :) За миг се телепортирахме в Лапландия! :) Колата забуксува, грейнаха лампи по таблото... и до там бяхме :) За щастие точно това беше и нашата изходна точка - завоят над село Брястово. Първият заплануван маршрут беше екопътеката към Айкаас: Брястово, Шарапаните, Калето, тракийски златни рудници, хижа Аида, Айкаас, връх Аида и едно кале на километър от там. Общо се очертаваха към 10-12 километра отиване и връщане. Но целия този план въобще не предвиждаше толкова много сняг :) Ама хич :) Екопътеките и забележителностите покрай Минералните бани са хубаво уредени и достъпни. На всеки завой има информационни табели на два езика, маркировки, изградени места за почивка и пикник, чешми... Така се прави туризъм, цяла България може да се поучи от Минералните бани! :) Поехме нагоре по девствен сняг. Прогнозите за топло и приятно време нямаха нищо общо с реалността :) Ръсеше се ситен дъждец, а вятъра зловещо разбягваше ниските облаци, препъващи се на кълбета по околните планински ридове... Още от първите стъпки се наложи да преосмислим живота си - скъсахме обувка! Но ентусиазмът ни беше повече от акъла и решихме да пробваме все пак до където можем напред. Бързо попаднахме на едно от многото уредени местенца "за бедстване" по пътя - Мазълова чешма. С удоволствие бих "бедствал с подготовка" тук. Барбекюто беше стабилно, чешмата шуртеше жизнерадостно, а разхвърляните маси дори предлагаха и уединение в сепарета на този 5-звезден мишелин-ресторант :) Дървените съоръжения из целия регион са вадени по калъп. Тези бесилки са люлки :) От някъде изникна едно изгубено кученце. То пък веднага ни прие като част от стадото и тръгна да ни "води" нагоре :) Всъщност не бяхме сами тук - още от началото се движехме почти заедно с още една малка група туристи. Те бяха моралната ни подкрепа, че не сме си изгубили акъла :) Пътеката поемаше леко нагоре, но въобще не беше стръмна. Температурите наистина се покачваха и белият сняг се редуваше с кафява кал. Където стъпвахме - оставаше хлъзгава киша. Качването не беше от най-приятните, но вървеше без почивки и скоро излязохме до следващото готино място в местност Чучките. Барбекюто беше с капацитет 300 кебапчета в час, а при хубаво време гледката от тук би била страхотна. В момента по откритите места вятърът жулеше болезнено, та не избързахме да влзем отново в гората. Следва широк разклон, където трябваше да се отклоним леко. На близко беше следващият обект - шарапаните. Това са издълбани в камъка вани, различни по нива, свързани чрез чучури. Едната теория е че шарапаните са имали участие във винопроизводството по тракийско време. В тях се е тъпчело с крака гроздето, а гроздовия сок е изтичал надолу и се е събирал в по-долните нива. Интересен факт: траките са пиели виното си неразредено с вода, което пък "модерните" гърци са считали за варварско поведение :) От тук последва драпане нагоре. Наклонът беше малко по-стабилен. Докато съседният асфалтов път за хижа Аида виеше полегати серпентини, пътеката взимаше целия наклон твърдо напреки. Тук-таме имаше наковани дървени стълби - в момента - дървени ледени пързалки :) Качването продължи докато изведнъж не излязохме на открито място в местността Калето. Изведнъж излязохме от целия завет на този свят и ни блъсна ревящ вятър! За малко да ни върне обратно :) Напред бързите ниските мъгли жулеха следващия баир, а ние рязко се усъмнихме дали въобще ще стигнем до там! :) Поглед назад разкри първата по-обширна гледка за днес. Тук имаше малък завет под формата на поредното барбекю с покрив. Информационна табела, споменаваше нещо за тракийски златни рудници и крепости. А точно в подножието на нашето баирче попаднахме на гледка, която ни накара да зяпнем :) Някои доста се забавляваха в този сняг! :) Деца се пързаляха, татковци влачеха, мами бутаха...! :) Това беше асфалтовия път, а малко по-нагоре се беше образувал голям паркинг. Имаше и доста трафик нагоре-надолу... детската игра беше прекъсвана от минаващи коли. Слава богу, не може да стане играчка-плачка. Продължихме напред. Имахме избор дали да караме по пътя, или да дръпнем нагоре по горската пътека. Но ураганния вятър предизвика у нас неистово желание да бъдем в какъвто завет намерим, така че продължихме по пътя. Там си беше пързалка. А споменах ли че трафикът беше сериозен? Поднасящи БМВ-та, ледена мъгла, ревящи пориви на вятъра... скъсана обувка... наближавахме към ръба на желанието си за разходка :) Ходеше се мъчно, хлъзгахме се и през 2 минути трябваше да бягаме от връхлитащи коли, които сякаш нарочно бяха чакали да заснежи за да излязат по детските пързалки. Стигнахме до хижа Аида. Пред нея се беше заформил паркинг на черни джиБове и компанията разтоварваше туби с ракия и чували със свинско за "бедстване". Ние се наканихме да пием по един чай и да хапнем някоя топла чорбичка в хижата... Но фира! Хижата работела само по заявка, и определено не се готви нищо нито топло, нито течно :( Нищо хижарско не е останало в хижа Аида... Другата групичка с нас също остана разочарована. На връщане срещнахме още една стабилна туристическа група. По пързалката висяха стотици деца и мами, които също биха хапнали нещо след тежък следобед на пързаляне. И в хижата да няма една лафка дори :( Фира, пълна фира... Хапнахме каквото си носим и тук преосмислихме живота си за пореден път. Върхът беше близко, но след него бяхме прицелили и едно кале. Но пък самият връх беше заграден с огради. Нито можеше да стъпим там, нито щяхме да видим нещо в тази мъгла. Но пък вятърът щеше да ни обрули сериозно. Зарязохме тези идеи и обърнахме посоката обратно :) Някой по-хубав ден щяхме да обиколим тук както си трябва. Но това което правихме в момента си беше мизерстване. На пук пък по пътя на обратно мъглите се вдигнаха :) Поне получихме доста хубави гледки към равнината. И температурите се вдигаха осезаемо, тъй като кишата взимаше превес над снега. Напред зад Брястово се виждаше скалния комплекс на Гарваница. При хубаво време тук с удоволствие бих изгубил цял ден. Очите се чувстват добре с такива гледки. Интересно е да се видят тракийските артефакти из региона. Но януари все още денят беше къс и времето - темпераментно. Слязохме обратно за час и дадохме газ към щаб-квартирата в Минералните бани. Самото градче там също има какво да предложи. Дали многобройни СПА комплекси с топли води. Дали още туристически дестинации... Крепост "Св. Дух", Стъпката, топлата река, терариума, Ангелов камък, от който Ангел войвода е стрелял по турците... но тези неща заслужават повече отделено време от един параграф. Някой следващ път :) До скоро!