С раница без граница

Сърница - Орлови скали

Публикувано на 11 февруари, 2021
Много неща бяхме набелязали в околностите на Хасковските минерални бани. Но прогнозите за времето ни излъгаха - ураганен вятър и сняг вместо сухо и спокойно време :) Допълнително обстановката беше усложнена от една разпорена обувка. Внимателно обмислихме комплекта от възможности пред нас, но решихме да се придържаме към основния план. Този ден го бяхме отделили за Орловите скали. Тръгнахме се от село Сърница.
Неделното време нямаше нищо общо със съботните снегове, бури и хали около хижа Аида. Небето - синьо и широко, слънцето - топли галещи лъчи, въздухът - ароматно лайнян! :) Даа - стартирахме покрай овчарници и гъскарници в края на село Сърница. Минахме край олямо масивно основно училище - по настоящо му - цигански катун... Онзиденшният сняг се беше превърнал в днескашна кал :) Абсолютна романтика :) Но за щастие колкото повече се отдалечавахме от селото, толкова по-снежна и чиста ставаше обстановката. Точно зад края на селото нашата пътека пресичаше международният пешеходен маршрут Е8 тръгващ от Ирландия и стигащ до Турция. Туристическата инфраструктура в този регион е добра с информационни табели на два езика и изобилие от карти и подробности за всеки етап от маршрутите. А маршрутите са бол! Тракийски светилища, калета, скални ниши, природни куриозности и географски чудатости... Много неща са разположени сравнително близко едно до друго и направо е трудно човек да си избере маршрут :) Винаги оставаше "все по нещо" което е "наблизо", но тръгнеш ли на там, след това пак ще има следващото "нещо друго", което е "съвсем ей тука, само на още половин час"... :) Лятото може да се направи многодневен маршрут с преспиване някъде по средата на пътя. Или просто да се заложи щаб-квартира в някое от околните села и да се кръстосва назад-напред. Голям кеф ще е :) Движехме се по стабилен черен път, почти пригоден за коли. Нямаше коловози или камъни. Калта и леда бяха леки и се ходеше без почивки. Паралелно на нас ромолеше ситно ручейче, почти поток - именувано на картата Узундере. Стигнахме до голяма мохабетчийница в стил "празнуваме сватба и кръщенка едновременно". Пещ за теле, масивни навеси, бетонни пейки, собствен кладенец за изстудяване на бирата... Идилия :) Помните ли как разправях за това че маршрутите не са еднозначни и "все още нещо допълнително" може да бъде намерено навсякъде? Е, така беше за нас връх Купена с неговото тракийско кале. Но на фона на скъсаната обувка и на това че зверски ни мързеше да катерим, май този път щеше да му се размине :) Разклонът за Пробития камък. И на този щеше да му се размине :) Но там пътят е малко повече и за да се включи в хубава комбинация с всичко останало, би искало по-дълъг и сух летен ден... Стигнахме до поредното разклонение. Куриозно беше странната посока от табелата  за Орловите скали. А някой със спрей беше драснал правилната посока. На картата имам още една успоредна пътека, та кой знае, може и двете да ходят там... Нашата пътека сви в една борова горичка, където за първи път ходехме по сухо :) И след съвсем малко време излязохме на финалния снек-бар :) Романтиката с дървените съоръжения беше голяма. Наблизо имаше и хубава чешма. И някъде наоколо вече трябваше да са въпросните Орлови скали, където трябваше да видим изсечени скалните ниши. Наистина - няколко големи камъка привличаха вниманието. Но ниши никъде не виждахме. Пообиколихме колкото можехме, но дебели шипкови храсти пазеха тайните на Родопите... Между скалите се виждаха следи от каменни градежи. Но нищо солидно. Освен... това в далечината стълба ли беше?... С нещо издялкано зад нея?... Орловите скали са официално обявени за природна забележителност и защитен обект. Според археолозите канарите са обработвани с каменни инструменти още от каменно-медната епоха. Мястото било само част от култов комплекс, състоящ се от други обекти по околните била. Не е известно предназначението на скалните ниши. Ужас, тази стълба изглеждаше все едно изплетена от коса на самодиви :) Пратих една птичка да разузнае. Да, определено това беше мястото. Но за съжаление не се виждаше как се стига до там, а на пешеходното равнище шипките бяха гъсти и лакоми за кръв. Поглед наобратно - към нас на мохабетчийницата - показваше че ниши има и в скалата, върху която преди малко бяхме стъпили :) Гледката към тях не е особено добра. От долу не намерихме пътека, но честно казано не сме се престаравали. Снего-кишата си беше хлъзгава и хищните шипки само чакаха да се хлъзнеш в прегръдките им :) Починахме малко и хванахме наобратно. Да - наоколо имаше още места които можеше да посетим :) Но не бързаме за никъде и пак бихме се върнали тук :) До скоро!