С раница без граница

Вкаменената гора

Публикувано на 6 март, 2021
Вкаменената гора беше една от първоначалните причини да почна да си водя карта на интересните места. Този списък с места, които искам да посетя съм го започнал преди 10 години, но така и не идваше ред на гората. Местоположението не е далече - на около 150 км от Пловдив край Момчилград. Но наоколо се намираха толкова много интересни места, че районът искаше поне няколко дни пълноценно обикаляне.
Вкаменената гора е разположена в поддържан резерват Боровец и до нея може да се стигне пешеходно от околните махали - Равен, Биволяне, Татул и т.н. Най-мързеливият, но и пълноценен маршрут, може да се направи от отбивка на шосето между Равен и Биволяне. Кафява табела там ни уведомява че до (оригинален английски превод) "Vkamenenata gora" има 3 км. Може да се направи почти кръгов маршрут с обща дължина от 5-6 км, с разнообразни по денивелация и динамика участъци. На метри под разклона на шосето намерихме голяма беседка като за сватби и кръщенета - Равен Чамлък. Творение на ЛРС "Родопи" и ЛРД "Равен", тук с удоволствие бих победствал малко. Затвореният навес е заключен, но и открития имаше капацитет за изкарване на силни вечери. Чешмата изригваше вода почти хоризонтално и цялата поляна беше подгизнала. Имаше нещо с водата в района - обичайно сухите места бяха мокри, а обичайно мокрите - си бяха тресавища. Поехме нагоре по пътя, който беше стабилно маркиран. Дълбоки и кални коловози ни изкараха през гората. Опитвайки се да намерим сух път в страни от калната магистрала съвсем случайно попаднахме на старо обрасло турско гробище в гората. А калните коловози не бяха шега работа. Ето през какво джвакахме :) Сефтосахме новите обувки и им придадохме по-завършен вид :) За щастие скоро излязохме от ниското - озовахме се на широка (и суха!) поляна, осеяна с малки камъчета. Радвахме се на ранното пролетно слънце и се кефехме на откъслечните минзухари. Тук пътеката се разделя на две и може да се тръгне по единия път и да се върне по другия. Ясният път нагоре води към изоставена махала с няколко срутени постройки, а за интересното трябваше да хванем надолу към реката. Като че ли бяхме насам? :) А калта въобще не беше приключила. Наглед сухата поляна се оказа минно поле - 50% кравешки торти и 50% сочна кал, скрита под подвеждащо сух повърхностен слой почва. До реката не само стигнахме, а трябваше и да пресичаме :) Лятото може би се оформяха хубави бродове, но точно в момента времето беше мокро и пълноводно... очаквах всеки момент ситуацията да се превърне в "да бягаме обратно за резервни дрехи" :) Пътеката продължаваше край реката, като тук-таме струпани купчинки камъни ни напомняха че трябва да продължаваме напред. Пресякохме втори път, трети път, N-ти път. Защо си бях оставил щеката в колата? По-късно щях да се псувам за това си решение :) Разходката до тук беше лека, но щяхме да се уверим че има и "интересни места" напред :) Реката имаше интересен зеленикав цвят. Водата беше прозрачна, но като че ли някоя руда или минерал ѝ бяха в повече. Лятото бих минал от тук със сандалите, но с този цвят малко щеше да ме е страх да не ми се разтворят краката :) След като пресякохме реката за 120-ти път, ми се стори че някаква стрелка сочи нагоре по един сипей. Наистина маркировката продължаваше вертикално по пясъчника. Същевременно крайречната пътека все още беше ясна напред и имаше лека чуденка. Все пак решихме първо да проверим какво има над нас. Драпането беше в категория "дано да не се наложи да се връщаме от тук, че няма начин" (наложи се). Само след няколко метра се озовахме до първия дънер. Вкаменената гора е на около 30 млн години. Има две теории за произхода ѝ. Според едната вулканична дейност е овъглила дънерите на дърветата, а след това придошла вода е запълнила кухините с наноси. Според втората това никога не е било биологична гора, а са просто седиментни скали. Наблюдаваха се много общи черти с побитите камъни край Варна, чийто произход също е под въпрос. Нашият трудно проходим сипей ни докара до втория дънер - почти трон! :) Интересно някой "доброжелател" беше "номерирал" всички дънери с розов спрей. Грозно беше, но без тази маркировка просто бихме подминали повечето вкаменени дървета, гледайки си в пътеката и реката. Дънерите и без това не са толкова много. Видяхме максимум десетина, и всичките бяха разхвърляни на далечни разстояния. Като чуех вкаменена "гора" и си представях повече дървета на едно място. Може би не можахме да намерим същинската "горска" част, но пък за сметка на това разходката имаше още какво да предложи. Скални ниши над главите ни: Стигнахме до много интересен каньон по реката. Къдрав пласт скали образуваше навес в ниското, а горе самотен каменен орел пазеше гледката :) Под каменния навес се намираше дърво №8: Причудливите форми по извивките на реката ме впечатлиха повече от вкаменената гора! :) Получавах някакво усещане за торта от много етажи, глазурата на която се беше разтекла навън :) Скалните ниши бяха на всеки вертикален откос. Скоро бяхме на Орловите скали до Сърница и там падна голямо търсене на скалните ниши, а тук те бяха буквално навсякъде. Следващите няколко дни щеше да ни се завие свят от скални ниши :) Вдругиден щяхме да стигнем това състояние на духа, където дори не спираме за разходка до поредните, а просто отбелязваме снимка в движение от колата и продължаваме напред :) Пътеката на картата като че ли продължаваше още малко по реката, но някак си почнахме да се изкачваме нагоре. Дали грешка на картата, или не бяхме догледали, но се чувствахме доволни че се измъкваме някъде на въздух. Скоро стигнахме до изоставена махала. Недалече в далечината се виждаше скалното плато на Харман кая, което щеше да е следващата дестинация за деня. Но за сега бяхме назад към колата - по широк и ясен път. Споменах ли и - кален? :) Очаквах малко повече от вкаменената гора, но въпреки това разходката беше доволна. Любимата ми част беше изваяният каньон на реката. Голямата мохабетчийница на асфалтовия разклон може да послужи за хубава база за започване или завършване на деня. А в района един ден определено няма да стигне - в това тепърва щяхме да се уверим! :) До скоро!