С раница без граница

Харман Кая

Публикувано на 14 март, 2021
Понякога в процеса на планиране на многодневната екскурзия хвърляме някое случайно място-плънка на картата, а то се окаже абсолютен хит. Така стана с Харман кая - не го бях чувал до предната вечер, когато преглеждахме мързеливо финалния вариянт на логистиката, натъмънявахме километрите и някак си това място се появи на картата. А то какво излезе - скални олтари, праисторически обсерватории, култови комплекси, леле мале...
Отбихме до разклон на шосето от Момчилград малко преди село Биволяне. Паркирахме до кафява стрелка с разстояние 1км и това беше единствената маркировка там. Посоката беше ясна, така че тръгнахме без идея какво трябва да намерим :) След качването на едно ниско баирче, отзад се откри гледка и внезапно осъзнахме че сме на правилното място. Рязко пейзажът беше нарушен от прошарена с линии равна скална площадка. Уха! От далече се виждаха детайли, които трябваше да усетим от близко. Улеи? Изсечени форми? Нямахме търпение :) Минахме покрай интересна система от шарапани. Три каменни вани, съединени чрез канали. В горната и долната - кръгли - имаше вода, а средната - правоъгълна, беше суха. Дали водата някога беше преливала от един в друг? Местното население на долната шарапана: Движехме се без обособена пътека, просто в пространствата между околните скали. Табели нямаше никакви. Изследванията са сравнително оскъдни, информация няма дори в интернет. Според учените в околностите тепърва ще бъде намерен "най-големия тракийски град". Датировката е VI - I в. пр. н. е. Насреща ни се извиваше сърповиден скален венец, а руините под него ни се струваха познати. Там бяхме преди малко - това е баирчето над дерето с Вкаменената гора. Зооморфни профили дебнеха от всяка скала. Крокодили, костенурки, гущери и змии... Малък процеп привлече вниманието ни. Основата му беше преградена с импровизиран модерен олтар. Бяха поставени свещичка, плодове и някаква картичка. Картичката беше с индийска богиня :) Нямам идея кво е ставало тук :) Някой да ми обясни, моля?! :) Виждаха се няколко изсечени в скалата правоъгълни помещения. Стълби, тронове, прагове с жлебове за затваряне с врати. В няколко дълбоки изкопа се белееше зидария. Имаше малки купчинки с невъзстановяеми фрагменти от керамика. Интересни находки и красиво местоположение, но нещо като че ли ми се губеше? Къде беше голямата скална площадка, която ни беше впечатлила още от началото? А, ами - оказа се в началото :) Някак си я бяхме подминали и се улисахме от камък на камък... :) В скалната тераса бяха изсечени концентрични окръжности пресечни с други линии. По високата стена като че ли се виждаха водостоци. Някак си цялата обстановка ми изглеждаше като леген за вода. Може би едно време валежите са се стичали във вътрешността. При едно определено водно ниво, може би се е виждала картинка, оформена чрез улеите и островчетата... Чудна мисъл :) Съвсем неочаквано попаднахме на втора кръгла площадка. Отново концентрични окръжности, този път повече напомняше на амфитеатър. На няколко места като че ли имаше изсечени и седалки и поне един трон на малко възвишение. Втората площадка беше заобиколена от още шарапани, щерни и кладенчета. Чудно ми е, дали е имало начин водата от резервоарите да бъде източена в площадките с геометричните форми... Много интересно място с покъртителено слаб интерес към него. Събирам от тук, от там трошици информация и гледам че е имало още неща, които могат да се видят. Изсечени скални ниши, няколко утробни пещери. Учени са намерили съвпадение между определени каменни форми и астрономически събития. Дано да доживеем да видим повече от бъдещето на този обект от миналото :)