Долна Кула - Водопадът на сътворението

Време беше да посетим един водопад, който гръмна по фейсбук последните няколко седмици. Долна Кула - водопадът на сътворението. Бях виждал снимки на водопада, но си нямах идея за навалицата, която щеше да ни очаква там :)
Асфалтът от главния път през Горна Кула до Долна Кула е без дупки, но тесен и къдрав, където трябва да се внимава с насрещния трафик. Нашата махала беше последната и се казваше Метла. Паркирахме на нещо като малко площадче и хванахме червените стрелки "Водопад". Тук все още живееха хора - виждаха се тук-таме паркирани коли. Или поне така си мислехме, защото май се оказа че всичките коли са на туристи, дошли за водопада :) Пътеката зави покрай няколко развалини и бързо излезе от селото. Пред нас мяркахме една двойка с малко кученце. В последствие това кученце направи 200-300 тигела назад-напред до водопада и май удари златна мина с крайшници от туристите :) От нас успя да си изпроси питка със сирене, която веднага си зарови някъде :) Пътеката към водопада беше лека. В началото имаше едно слабо качване на сипей и на финала имаше едно леко кално слизане. Общата дължина е към километър. Наближавахме и вече виждах в близкото дере характерната скална купа в дъното. Слязохме последните метри и като видяхме тази навалица се праснахме по челото :) Базалтовите колони са много характерна останка от вулканична активност. Често са шестоъгълни и са разделени от финни цепнатини, които се образуват когато горещата лава истива. Доста често ги срещахме в Исландия, но сме попадали и в България. Зад водопада има ниска скална ниша, дооформена от човешка ръка. Тук падна чакане на опашка за селфита, а докато чакахме прииждаха още хора :) Дори срещнахме познати. Хапнахме леко и тръгнахме да си ходим, едвам разминавайки се с пристигащия наплив. Чета стари постове в интернет че водопадът се намирал трудно и до него не е имало пътека. Пътеката вече е ясно прокарана от хилядите обувки, тъпчещи я всеки уикенд. И за съжаление това не е единствената следа от човешката дейност - няколко души хвърлиха по едно пластмасово шише и ей така се образува първото бунище на това място. Там където бяхме спрели вече имаше паркинг от две редици коли със заформяне на трета. Как никой не е изкарал сергия за магнити, сувенири и кафе-автомат. Това си е чист пропуск за местните, чийто асфалт разбиваме... Хубав е водопадът, дано така да си остане и за в бъдеще :)