Кърпачево - пещера Стълбицата

Съществуват места, които сякаш са създадени да ни напомнят за магическото в природата. Някои от тях са съвсем леко скрити от погледа, достъпни само за любопитните и дръзките - хора, които все държат да проверят какво има зад "онова храстче", след "този баир" и на дъното на "следващия дол". Такъв е случаят с пещера "Стълбицата" - гледаш отвън - кър. А като надникнеш в една малка дупка в земята и - лелеее... :)

Пътят ни започна в ловешкото село Кърпачево. На близко са Крушунските водопади, Деветашката пещера и още няколко пещери по Деветашкото плато. Съвсем спокойно по-интересните от тези обекти могат да се обиколят за един ден.
Пътят до Стълбицата е към 3км чакъл, малко кал и плитки коловози. Ако сте с ниска кола, по-добре не я мъчете и я оставете на сянка в селото. Срещу кметството има прохладен парк, където може да разгледате и параклиса "Св. Богородица".



На запад край парка продължи улица, която съвсем скоро премина в черен път за нивите около селото. Имаше забит дървен кол с табелки. Намирахме се на разклонение за Футьовата пещера и Футьовия гьол. Сигурно са интересни, но искаха ден с по-лека програма :)



Пътят продължи леко да сваля и вдига нагоре-надолу. Вече сме забелязали че в Дунавската равнина няма нищо равно :) Ходенето по остри чакълчета не беше много леко за стъпалата, но отвреме-навреме теренът се сменяше с щадяша почва. Разклонения почти нямаше, но все пак за успокоение за правилната посока - тук-таме изникваха още колове с указателни табелки.
След половин-един час стигнахме тясна полянка с останки от дървени постройки. Каквото и да е имало тук - вече отдавна е заминало. Огледахме се - пещера в ляво? Пещера в дясно? Никъде - нищо. Вече си мислехме че жестоко сме се прецакали, когато през голям храст с драки видяхме леко утъпкана пътечка. Тръгнахме по нея и само след два метра уцелихме Стълбицата :)



Желязната стълба беше леко дежа-вю от Мусинските Понори - влажни и хлъзгави стъпала, покрити с един пласт био-материя :)
Слизах надолу и очите ми трудно привикваха с тъмнината. Рязко се озовах от яркия слънчев ден горе в подземното царство долу. Слънчевите лъчи трудно пробиваха гъстия шубрак горе.



В пещерата не видях типичните образувания. Но пък поради острите слънчеви лъчи дори и краката си не виждах :) Подът беше неравен на няколко нива, на места - хлъзгав. Пипешком се придвижвах наоколо. Никаква направена от човека светлина не можеше да се състезава с изгарящото слънце, бляскащо през дупката горе :)



Влагата в пещерата беше изпълнила въздуха с милиони миниатюрни водни капчици. Всяка от тях се превръщаше в ярък светлоизточник, разпръскващ доза слънце.



Чудно беше колко е близък подземния свят до нищо неподозиращия пътник отгоре. В един момент си ходиш по къра, в следващия - вече те няма :)



Една Стълбица ни делеше от скучния ден горе, до като излязлата от декор за филм пещера. Ако замисляте път на там - съветвам ви да изберете слънчев безоблачен ден и да идете около обяд. Носете си вода, тъй като наоколо няма никаква. Вземете си и силно фенерче, с което можете да се заиграете вътре :)