Сливен - водопади Футула и връх Голяма Чаталка

Вече сме есен, но с кеф ще ви разкажа за една пролетна разходка от май месец. Целта ни бяха водопадите Футула над Сливен, които очаквахме да са особено пълноводни след снежната зима. Но това далече не беше крайната ни точка. Щяхме да продължим към връх Голяма Чаталка, където да се порадваме на хубави гледки от стръмните южни склонове на Стара Планина. И още не го знаехме, но щяхме да получим пролетен бонус - поляни с цъфнали божури :)

Имахме нужда да направим едно хубаво качване. От онези, които оставят грижи, прах и смог долу зад нас, пренасяйки ни далече в горната земя. Имахме нужда да се качим по бобеното стъбло и така се озовахме в Сливен :)



Отправната точка беше паркинга под лифта. Беше понеделник и нямаше никой, но през уикендите тук става доста фраш. Сливенлии разбират от чист въздух и балкан. Първата част от маршрута ни беше доста популярна и в почивен ден по нея сме си настъпвали краката с всички останали разхождащи се.



Почти в началото минахме през разклонение с няколко пътеки. Почти не познавам тази част на балкана и нямам идея кое къде ходи. Маркировките ми се струват леко объркани. Тръгнахме по жълто-синя, нагоре след Халката цветът се обърна на червен, после преди водопадите - на син, а след водопадите - жълт...



Стръмното започваше. Отвреме-навреме изплезвахме езиците. Въпреки работния ден, не бяхме сами по пътеката. Няколко пъти срещахме групички хора. Някои дори си разхождаха кучетата :) Нормалните хора си имат кучешки градинки - не знам на кой би му хрумнало да си води кучето по тия стръмнотии :)



Движехме се през ниска дъбова горичка. Отвреме-навреме получавахме дупка в сенчестите корони на дърветата и гледки към околните ридове. Скалните образувания околовръст бяха впечатляващи. Може би трябва да им се отдели повече внимание от близо :)



Километър и половина след старта се озовахме на Халката. Интересен природен феномен, където сякаш скална змия се е огънала и захапала опашката си. Втори уау-фактор тук е че това е първата площадка, от която се открива панорамна гледка надолу към Сливен. Място за почивки, цигари, снимки... за повечето хора това е финалът на една бърза разходка :)



Следва малко път през откритото, но скоро отново се вмъкнахме в ниската храсто-подобна горичка. Последва първата чешма по маршрута - заредихме студена водица. Имахме нужда от нея - ако до момента беше просто "стръмно", вече разходката преминаваше в "катерене" :) Пътеката премина в едни безкрайни скални стълби. Имах чувството че повече се движим вертикално от колкото хоризонтално.



Гледките бяха кът, но всяка пролука между дърветата беше хит. На запад се виждаха зелените дипли на Балкана, осеяни с белите бодли на ветрогенераторен парк. Тук-таме назад се мяркаха покривите на Сливен - тази гледка беше с нас постоянно и беше вълнуващо да се проследи как се изменяше докато ъгълът към нея ставаше все по-остър :) Бяхме изморени от голямото катерене, но някак си ми се искаше да не свършва. От колко още по-високо можеше да го видим тоя град? :)



Минахме под спрелите седалки на лифта. Понеделник му е нещо като ден за профилактика и работи само от обяд нататък. А може и просто да нямаше хора за него.






Разклон и табели ни отклониха от хубавата пътечка надолу към дерето. Вече чувахме обещаващо бучене от водопадите Футула! :) Слизането в дерето беше по-леко от колкото очаквах и се озовахме в основата на първия водопад.



Особен водопад беше това. Не е от онези прости места, където водата пада от "горе" до "долу" и това е. Скалите тук бяха толкова сложни, че водната струя сякаш се затрудняваше да намери пътя си. Скачаше през тесни цепки, объркваше се в плитки вирчета. Тръгваше първо на ляво, но се отказваше, връщаше се и опитваше надясно. Когато си помислиш, че си го разгадал се качваш малко по-нагоре и следващия воден пад се движи по абсолютно други закони...



Нагоре трябваше да има още. Тук прическата на гората вече преминаваше в стил "вековен балкан" - букаците се издигаха и изяждаха всичкото небе, а дънерите им не можеха да се обхванат с ръце.



До горния водопад от каскадата Футула намерихме една кифла :)



Оставаше ни малко драпане. Започваха разклонения за горната лифтова станция, за еди какви си поляни и паметници... Продължихме по вградените си нивомери към "високото" :) Скоро излязохме на хубави равни билни поляни. Нашия връх Голяма Чаталка се оказа самотна скална група.



Отгоре положението беше фотогенично.



Отговорихме си на въпроса "колко по-отгоре може да го видим тоя град".



Слизайки надолу попаднахме на туфи цъфнали божури.



Хубава разходка беше, но по надолнището вече не беше интересно :) Хванахме си лифта за прибиране.

Условно можеше да разделим разходката на три части: от паркинга до Халката, от Халката до водопадите Футула, от водопадите до връх Голяма чаталка. Първите две части могат да се спестят с лифта, но препоръчвам кардиото нагоре през гората :) Общото разстояние е към 5-6 км, а денивелацията - към 800 метра. Чувството да видиш гледките от високо и да знаеш че си се изкачил до там на собствен ход е много пълноценно :)