Лъки - Комин дере

Публикувано на 10 ноември, 2022

Панорамна площадка Комин дере над Лъки предлага хубава разходка с възнаграждаваща гледка за финал. Това е място, където човек с кеф да отдели два часа време. Щяхме да се убедим, че маршрутът е незаслужено подценяван.

Информацията за панорамната площадка Комин дере в нета е много оскъдна. Това са 4-5 реда общи приказки, които се преписват от всеки сайт с претенции за "туристически журнал". Тук-таме се среща по някой коментар - повечето негативни. Площадката и беседките били на 20 метра от пътя. Да - ако отивате за едното селфи - до там може да се стигне с кола. Ако си падате по измъчване на коли и шофьори - пътят е към 3 км - тесен, разбит, на места ужасно стръмен с тесни завои. Но ако тръгнете пеша от Лъки - разходката е супер тонизираща и ще се качите за не повече от час.

Другото което липсва в интернет е описание на маршрута. Маркировка няма - по картите няма нищо, по сайтовете въобще не става ясно къде над Лъки се намира тази панорамна площадка. На мапса има точка с координати, но не и как се стига до там. По улиците на града се виждат само 1-2 оскъдни табелки, но те стигнаха да се ориентираме за приблизителната посока.

Общата дължина на маршрута от центъра на Лъки ни излезе към 4 км, денивелацията - 280 м, но тя се взима неравномерно. В началото почва равно, а нататък имаше участъци с наклон от по 10-20%.

Тръгнахме по пътя за с. Здравец. Чуден широк и хубав асфалт с голям тротоар, по който ти е кеф да ходиш. Зелени градинки с нови катерушки украсяваха олющени блокове, които изглеждаха сякаш са надживели с поне век гаранционния си срок.

Цялото Лъки има излъчване на изкуствен град, създаден покрай дърварските или миньорските индустрии наоколо. Имам чувство че доста хора са се изнесли когато тези индустрии са затворили.

Жилищни блокове, къщи, коли пред къщите - всичко това беше замръзнало като един музей на социализма на открито.

Но от друга страна се виждаха много санирани блокове, нови къщички, работеща шивашка фабрика... Наоколо въздухът е хубав и има много материал за разходки. Лъки лесно може да се превърне в туристически център.

Но малко за нашия маршрут, който може да видите на картата по-горе. Продължихме по хубавата голяма улица. Подминахме джамията, подминахме хотел Brod Lucky от долната му страна, но след малко щяхме да го видим от горната. На шивашкия цех се отделихме от главния път и тръгнахме стръмно нагоре. Подминахме пак хотела и продължихме все нагоре и нагоре. Тук някъде видяхме единствената табелка след началото.

Жилищните площи на Лъки преминаваха в по-селски постройки. Движехме се покрай високи родопски плевни и кошари за овце.

Асфалтът все още беше читав, но вече се стесняваше до ширина като за една кола.

След малко стигнахме Назърова чешма с беседка. Тук е единственото малко по-широко място. Ако искате по пътя си към Комин дере да пропуснете Лъки и да се насладите единствено на природа - може да оставите тук колата. Ще си спестите към 1.5 км.

В дясно се откриваше гледа към връх Станчов камък, който от тази посока изглеждаше зловещо остър :) Пътят ни криволичеше и този връх го обиколихме така че постепенно можеше да го огледаме от няколко посоки.

Пътят следваше извивките на планинския рид. Есенното ноемврийско слънце беше ниско и всеки завой или ни скриваше на сянка или ни извеждаше обратно на топло. Срещнахме няколко разхождащи се семейства.

Подминахме гробището, което беше разположено на един стръмен склон точно край пътя. Подминахме няколко чешми. Вече виждахме в далечината нашата крайна цел - панорамната площадка. До тук взимахме солидна височина, което ако не спреше скоро щяхме да гледаме връх Станчов камък отгоре надолу :) По острите завои си настъпвах езика и си казвах че въпреки асфалта, тук въобще не е за коли, а само за кози :)

Влизахме в махала Брайковица. Къщи от различни епохи бяха разхвърляни наоколо. Въпреки отдалечеността си, имаше живот. Къде се строеше нещо, къде се чуваха моторни триони. Дали от някъде ми миришеше на скара? :)

На един обратен завой видяхме указателна табелка за Комин дере.

От пътя се отделяше не много забележима пътека, но вече бяхме толкова близко, че нямаше как да се объркаме. Излязохме на право и равно билце, където ни посрещна вятър. На мястото имаше тоалетна и чешма, а напред се виждаха строени цели три (!) беседки.

Мястото имаше силен мохабетчийски потенциал, който сигурно взимаше хляба на всяко потенциално заведение наоколо :) Но въпреки хубавото време и слънчевата събота - липсваха скараджии.

Зад беседките пътеката продължаваше да се врязва в гледката. Някой беше набил железни огради, да не вземе някой от толкова много гледка да се пребие от неравните скали по терена :)

А панорамата наистина беше всеобятна... От този му ъгъл връх Станчов камък беше непознаваем :)

Хвостохранилището под Лъки:

В далечината се виждаше село Борово. Изглеждаше кацнало доооста високо над стръмните дерета около него.

Центърът на град Лъки:

Скалите към връх Боровско градище:

Мястото беше много хубаво за такава панорамна площадка. Но трябваше да направим място на следващата група, която ни застигаше отзад :) Уважихме за малко беседките, където се подкрепихме и хванахме обратния път надолу.

Решихме днес да пробваме разходката до Комин дере, въпреки отрицателните коментари и липсата на информация в нета. Въобще не останахме разочаровани. Напоследък преоткриваме района около Лъки и все попадаме на скрити диаманти. Колко ли още места седят скрити наоколо и чакат да бъдат посетени... Освен да разберем - следващия път :)