Шатива - замъци и екзотики
Шатива е малко градче край Валенсия, което предлага богат набор от забележителности. Ако искате да избягате от големия град, да се потопите в екзотична смесица от европейски и арабски стил, нека ви ви упътя как се купуват билети за влак и да ви разходя до една крепост :)
Шатива се намираше на около час път с влака от Валенсия. Пътешествието ни започна на жп-гара Валенсия-Север. Гарата беше красиво облицована в цветни мозайки. Шарени витражи ни пожелаваха "На добър път" на всеки възможен език.
И тук се сблъскахме с първото препятствие - как да си купим билети за влака? Наоколо се виждаха няколко машини за билети - всичките различни. Дълги опашки се къдреха пред билетните гишета и не помръдваха. А ние започвахме да се въртим в кръг от машина на машина и от опашка на опашка :) Виждали ли сте индианец в Индианополис?
Тук е момента да спомена нещо, което е може би типично за Валенсия или за цяла Испания. Никъде нямаше надписи на английски. За писане ползваха два вида испански и толкова. Ако някъде имаше нещо на английски, то беше с миниатюрни букви или информацията беше супер оскъдна. С говоренето беше същото - по хотели и ресторанти се говореше едно минимално ниво и толкова.
Обикаляхме в гарата като кокошки в курник и се чудехме къде да се денем :) Машините бяха няколко различни типа, уж всичките имаха английски език в менюто, но бутонът беше капан и не променяше почти нищо. Хванахме едно момче с официален бадж и го ползвахме като жокер да ни поръча билети за отиване и връщане до Шатива :)
Хватката е че гара Север обслужваше направления от няколко различни категории - околоградски (commuter rail - означени с буквата С отпред), такива за средно разстояние (може би еквивалент на нашите бързи влакове) и за далечни дестинации (може би еквивалент на нашите УБВ). Билети за всяка категория се продаваха на различен вид машина. На нас ни трябваше линията С2 и правилната машината беше означена с малка диаграма на околоградските линии.
Но! Трябваше наистина да се внимаваме. Една дестинация можеше да бъде обслужвана и от околоградска линия, и от бърз влак. Докато околоградските вървяха през горе-долу половин час, бързите бяха през 2-3-5 часа. Ако бяхме объркали машината тук, щяхме да излезе по-скъпо и да чакаме кой знае колко време...
Въоръжени с билети вече се чувствахме безсмъртни! :) Но съвсем скоро щяхме да се опарим отново на следващата крачка. В огромното фоайе имаше табло - влакът за Шатива тръгваше от 7-ми коловоз. Но в огромното приемно здание коловозите бяха само 6 и нямаше следа от повече :) Айде пак индианците се лутаха около най-близкия жокер - друг официален служител :) Оказа се че останалите коловози са на 300 метра и без питане няма как да забележим малката табелка "7+", която се намираше на половин километър от нас :)
Спринтирахме с все багаж и успяхме да се натоварим на влака една минута преди да тръгне.
Този влак си беше едно мини-приключение сам по себе си. Бавно започнахме да се измъкваме от Валенсия. ЖП линията минаваше квартал след квартал. Жилищни блокове с всякаква архитектура летяха покрай нас. За миг минахме и край миниатюрно циганско гето, опънало се точно край линията. Извън града започваха безкрайни земеделски площи осеяни с опънати редове... портокалови дръвчета :)
Тук беше първия момент, когато се почувствах като в Нарния. Влакът шпореше през градини с мандарини, портокали, маслини, че дори и палми! :) Папурите, които растяха в напоителните канали бяха високи колкото къща. Тук-таме се мяркаха малки крепости или високи стари църкви по хоризонта.
Тази сутрин заради полета бяхме станали в 3 часа и си мислех че във влака ще поспя. Но гледките и впечатленията от пътуването бяха прекалено силни и почти не усетих как пристигнахме в Шатива. Докато приближавахме града, над него започваше да се извисява стабилна планина коронована с крепостни стени отгоре. Това беше нашата главна цел за деня. Височината на тази планина ме плашеше :)
Шатива беш малко градче с население 29 000 души - колкото Смолян или Петрич. Уличките бяха тесни - повечето еднопосочни и в този ранен момент (11 часа по обяд) - бяха почти празни. По няколко кафенета се виждаха хора и - куриозно - горяха огньове за стопляне на клиентелата :) Макар че беше краят на ноември, времето в този климат за мен си беше за къс ръкав.
Шатива предлагаше няколко забележителности из между които доста готически църкви. Но както се убедихме и тук и във Валенсия - църквите се отваряха почти единствено само за литургии. През останалото време бяха недостъпни за туристи и можехме само да ги гледаме отвън.
Но главната ни атракция тук щеше да е замъка без име извисяващ се на 200 метра високата планина. Лесно се ориентирахме - просто трябваше да вървим нагоре :) Табелки също се намираха.
Нагоре водеше тесен път, който извиваше десет серпентини. През туристическия сезон имало някакво влакче, качващо се от центъра на Шатива до крепостта горе, Но в края на ноември трябваше да разчитаме само на краката си :) Наклонът беше доста поносим, но с топлото време нямаше как да не хвърлим малко вода :)
Имаше избор от няколко маршрута, които бяха добре маркирани и можехме да направим качването по асфалтовия път и да слезем през горска пътека.
Минахме край няколко отбивки с панорамни гледки. Но тепърва следваше 200 метра изкачване и от горе гледките щяха да са много по-сладки :)
Първата забележителност по пътя - Слънчевата кула. Най-източната част от стената на замъка - тази която първо се огрява от изгряващото слънце. Строежът е започнат през 1201 г, а в началото на ХХ век е реставрирана в оригиналния си блясък. Строена е в алмохадски стил.
Следващата серпентина на пътя ни изведе над Слънчевата кула. От тук се виждаше друг висок хълм в далечината с малко манастирче на върха.
Лъвската пещера - легендите твърдят че тук са живели лъвове. Според преданието Св. Феликс е бил хвърлен тук, но лъвовете не са го докоснали, което е било неговото чудо.
Подминахме малък паркинг и стигнахме желязната главна порта на крепостта. Веднага зад нея се намираше малък площад с ресторант, тоалетни и каса за билети. Взехме карта на английски, което беше единственият пътеводител тук.
Площадът всъщност беше седловина между два върха. Тук пътят се разделяше на две. Замъкът беше комплекс от две крепости. На ляво от входа се намираше малката крепост, а на дясно - голямата. Масова училищна група деца в голямата крепост предопредели нашия път - към малката! :)
Малката крепост беше по-старата от двете. Построена от иберийци, а по-късно към III в. пр. н. е. била превзета от картагенския вожд Ханибал. След това е паднала от римския генерал Сципион Африкански.
Катерейки се по стръмните проходи ми ставаше ясно че обитателите на замъка никога не са виждали зима, сняг и лед :) Тези проходи в нашия климат биха се превърнали в отлична писта за шейни и тобогани :)
Влизахме във втория етаж на малката крепост. Строен е по-късно - към X в. от арабите. Тук започваше един шаблон, който щяхме да видим още няколко пъти - веднага след портата, коридорът тръгваше под прав ъгъл на страни. Това е била част от защитата - евентуален нападател пробивайки вратата, не виждал каква съпротива го очаква зад ъгъла.
Дворът, в който едно време е имало конюшня. Съвременните стълби водеха към крепостната стена, от която се разкриваха наистина добри гледки.
Скалният ръб Пеня Роха - Червената скала, популярен катерачен обект. Името му говори че от тук биха се наблюдавали доста зрелищни изгреви и залези.
Покрайнините на Шатива и храм "Св. Ана" кацнал на върха отзад.
Цялата малка крепост под нас. Антените са оригинални арабски от XXX век.
Нужниците на крепостта :) В долната им част имаше наклонени улеи, по които "производството" се е отвеждало извън крепостните стени. Максимална хигиена :) Пробвахме отворите - идеално пасваха на съвременните ни анатомии! :)
Малката крепост завършваше с терасата на царица Имилка - жената на Ханибал. По баира срещу балкона беше разплута голямата крепост в пълния ѝ блясък. От тук трябваше да ни стане ясно колко още катерене ни чакаше :)
Слязохме обратно до централното площадче и хванахме пътя към голямата крепост. Детската група беше налягала по голямото церемониално стълбище и слушаше в захлас. Екскурзоводи им изнасяха беседа и ако съдя по тишината - явно беше интересна :) Където и да отидехме тези няколко дни, всичките исторически места и музеи бяха пълни с деца. Похвално!
Параклисът на Св. Джорди.
Край церемониалното стълбище минаваше и малко по-обикновено стълбище. И двете излизаха на площад с фонтан и три топа. Оръдията бяха насочени към малката крепост. Кого ли щяха да стрелят там :)
Последваха още стръмни проходи. Катерехме се все нагоре и нагоре. Навлизахме в по-новата част от крепостта, която била издигната през средновековието.
Тези градини са били построени в по-съвременно време в чест на андалуския поет Ибн Хазам.
Шатива под нас градираше епохите в разстояние - най-близко беше стария град, а отдалечавайки се напред погледът минаваше през новите части и индустриалните зони накрая.
Маланятската порта - отделяла е селскостопанската част на замъка. Зад нея са били домашните животни, осигуряващи прехрана на гарнизона на замъка. Това е било доста стръмна горичка, сигурно не им е било лесно на кокошките... В днешно време районът беше опасан със знаци "Не стъпвайте в страни от пътеката, опасност дебне от всички страни" :)
Четворната цистерна - едно от десетките водохранилища събиращи дъждовна вода за напояване на крепостта. Наистина десетки. По картата, която ползвахме за пътеводител бяха маркирани много водохранилища. на всяка крачка стъпвахме покрай поредната дупка с решетки по земята.
Продължаваме все по-нагоре с портата на Санта Мария - третата поред до тук. Имало ли е нужда от всичките тези порти, криви коридори и други защитни системи? Да! Крепостта далече не е била просто богаташко украшение - видяла е доста бой и военни действия. През 1244 г. замъкът е бил 5 месеца под обсада от Хайме Арагонски. В античността от тук са минали битките на Ханибал и Сципион. През XVII в замъкът е участвал и във войната за испанското наследство.
Параклисът на кралица Мария. Семпла готическа гробница, приютяваща останките на Хайме Втори, граф на Урхелия.
Покоите на губернатора - за съжаление от тях са останали само подпорните арки. Останалото е съборено от земетресение през 1748 г.
Тук-таме беше загатнато изгубеното аристократично великолепие от едно време...
Визитата ни в Шативския замък свърши в затвора му. Майтап - успяхме да се измъкнем :)
Толкова бяхме изгубили представа за времето, че училищната масовка вече не се виждаше никъде. Стомасите ни къркореха, а слънцето падаше все по-ниско. Времето за обяд отдавна беше минало, но все пак решихме да седнем в ресторанта в замъка. От терасата на ресторанта се разкриваше прекрасна гледка надолу към града.
Когато сервитьорът ни донесе платнени кърпи за скута хлъцнахме че сега ще ни одерат яко :) Но тук беше едно от местата с най-евтина и вкусна храна, които ядохме за целия ни престой. 17 евро беше четиристепенно меню. И пак - английският им е под всякаква критика :) За английското меню ни дадоха QR код, който не работеше и до ден днешен не знаем какво точно ядохме :)
Доволни и наядени решихме да слезем по друг път. Имаше няколко маркирани маршрута наоколо и един такъв ни отдели от асфалтовия път. Движехме се по стръмна каменлива горска пътека. Не бяхме сами в гората - срещнахме задъхани хора, които се качваха срещу нас.
Куриозен бункер по средата на нищото. Куха и празна вътрешност, издълбана 12 метра надолу. Това е било построено в края на XVII в. и се е ползвало за съхранение на лед. Т.е. - средновековен хладилник :) От къде е идвал леда в този почти африкански климат - не знам.
Повечето погледни места бяха със снимки на по-интересните места по хоризонта.
Слизахме още по-надолу по пътеката и се озовахме пред широка скална ниша. Гълъбовата пещера беше висока 24 метра, а по цялата скална стена отвън имаше наковани катерачни маршрути.
В пещерата се помещаваше скален параклис, в който горяха истински свещи. Така и не разбрах кой е светеца - никакви табели, никакви надписи...
Дърво с интересна маркировка наподобяваща лепенка за мазоли. Това щеше да е знак какво ме очаква след 20 000 крачки всеки ден тази цялата седмица :)
Озовахме се в основата на стените опасващи хълма отдолу. От тук нашия път слизаше обратно през градчето, към гарата и с влака към Валенсия.
Шатива ни очарова. Ако имате един допълнителен ден, понеже полетът ви за Валенсия е отменен и се е наложило да хванете по-ранен... Шатива е вашето място :)
До нови срещи! :)