Mt. Pilatus - до върха на драконовата планина

Добре дошли в Pilatus, Швейцария! Драконовата планина е една от първокласните туристически атракции в региона на Люцерн. Разходката, която си организирахме беше целодневна и разнообразна. През деня щяхме да сменим пет вида транспорт - лодка, влак, гондола, кабинков лифт и тролейбус! :) Гледките - всеобхватни! Храната - деликатеси! Емоциите - неописуеми! :)

Има много начини да се организира посещение на връх Pilatus. Най-панорамният маршрут се казва Golden Round Trip и може да бъде закупен онлайн. Така изглежда на карта (простете за двете ми леви ръце в рисуването):

Маршрутът може да бъде проведен и в двете посоки - по часовниковата стрелка (Люцерн - лодка - Alpnachstad - влак - Pilatus Kulm - гондола - Frakmuntegg - кабинков лифт - Kriens - автобус - Люцерн) или обратно. Ключовият момент тук е резервацията на влакчето между Alpnachstad и Pilatus Kulm - местата са ограничени и още докато си купувате билета за Golden Round Trip ще трябва да резервирате час на тръгване на влакчето. Ние го направихме по часовниковата стрелка в горния маршрут - това означаваше че имаме запазен час за качване с влакчето и горе можеше да прекараме колкото искаме време. Ако маршрутът се прави обратно, горе на върха ще сте притиснати от времето, което сте резервирали за слизане с влакчето. А там е място, където няма да искате да бързате!

Пакетната цена на маршрутът ни беше 115 CHF (намаля се на половина с Swiss Half Fare Card). Естествено, може да си вземете билети по отделно или само за част от маршрута. Но ползвате ли влак между Alpnachstad и Pilatus Kulm - задължително с резервация! След малко ще видите защо :)

Денят ни започна рано сутринта с търсене на храна. В гарата на Люцерн има супермаркет Coop, където има топла витрина с печива и кафе. Изядохме различни видове баници и принцеси, изпихме по една оцветена вода, която минава за кафе и се наредихме на опашката за лодката. Тя тръгва от кейовете точно зад гарата и макар че тълпата от хора изглеждаше масивна, места на корабчето имаше предостатъчно. Загледахме се по колегите на опашката - една жена ми направи впечатление. Беше прегърнала цяла папка с принтирани билети и документи, разделени в цветни класьори. Ето с такава организация се тръгва в Швейцария! :)

Лодката беше електрическа и пореше водите на езерото Люцерн. Маршрутът включваше спирки на няколко места по двата бряга, така че да се насладим на гледките и по двата бряга.

Край езерото върви двуетажна магистрала, минаваща през няколко тунела. Движението по нея изглеждаше спокойно и видяхме доста колелета. Това е добър начин човек да се наслади на природата и да се пораздвижи здравословно.

Имахме малко притеснения, че времето няма да ни стигне между момента с акостирането в Alpnachstad и тръгването на влакчето, но напразно се безпокоихме. Разписанията са така изчислени (могат да се проверят и онлайн), че транспортите да се напаснат. Въпреки това опашката за влакчето доста ни стресна. Всъщност опашките бяха две - една за проверка на резервацията (която връщаше доста хора, ако не бяха за точния час сега) и друга, за минаване през пропусните въртележки. Имаше хора, които се опитваха да хитруват с часа - не им се получи :)

От самото влакче нямам снимки - бях притиснат без много избор къде да седна, а и бях сигурен че най-хубавата гледка тепърва предстои от самия връх. Технически влакчето е постижение на инженерната мисъл - изкачва се по наклон от 48% (на всеки 2 метра "напред" катери 1 метър "нагоре") и е най-стръмното влакче в света. Движението е с помощта на зъбна рейка в стил "гръбнак с прешлени", която хоризонтално се зацепва за две зъбни колела от влакчето. Първият курс на влакчето (като парно) е 1889 година, а през 1937 г. е електрифицирано. Линията е дълга 4.6 км и изкачва 1635 м с 5 спирки. Курсове се изпълняват от месец май до октомври, което е важно за планирането на посещението.

Горе ни посрещна туристически комплекс с малко повече хора. Имаше кафетерия и ресторант, голяма слънчева площадка с шезлонги, магазин за боклуци, тоалетна. Тоалетните - пръв приятел на туриста - безплатни са, чисти и водата е идеална за пиене.

И да не забравяме - гледката! Планината е на 2132 метра надморска височина и е най-високата в региона на Люцерн. Има няколко панорамни площадки в различни посоки, които ни докараха световъртеж и разногледие.

Езерото Люцерн и самия град Люцерн:

Тук имахме толкова много неща за правене, че просто поехме на където ни видят очите. "Dragon Path" - пешеходна алея, прокопана като тунел в скалите, осеяна с панорамни прозорци в различна посока. Няма да давам определения кое за колко време се взима - тук човек трябва да разполага с колкото време си иска :) Разходката е много повече от гледки и панорами - тя е и нещо за душата.

Един маркиран маршрут, който ми беше много мерак - Blumenpfad - пътеката на цветята. Дължината е около 1.5 км и свързва туристическия комплекс с връх Tomlishorn. По него има над 900 вида цветя, които цъфтят в различно време на годината. Има и информационни табели за всяко цвете. Маршрутът започна със стряскаща вратичка и табелка, обещаваща сигурна смърт.

Смъртта е сигурна - то е ясно, но шансът да се случи точно тук е по-малък от колкото да ви блъсне кола в града. Пътеката е прокопана в камъка, но е подсигурена с хубави парапети, не е стръмна и дори е ... асфалтирана! Без майтап - пътеката е проходима за инвалидни колички. Има пейки и места, където човек да поседне и да се наслади на гледката. Пътеката е отворена обикновено от средата на юни, но най-добре да се провери предварително в интернет.

Няма как да ви предам всичката тази панорама. Искате ли да отидете там? Ако изпитвате и капчица съмнение - значи вътрешно душевно искате и имате нужда! :)

Пътеката беше асфалтирана до средата, а след това започваха камъни, където човек трябваше да си гледа в краката. Финалното изкачване до върх Tomlishorn беше по серпентина, но не беше стръмно. Горе усещах че това е царство на вятъра и птиците - ято гарги обикаляше около хората и се оглеждаше за нещо за крадене.

Височината беше 2128 метра и целия регион се виждаше от него. Така и съответно той се виждаше от всяка точка на региона. Голям кеф беше после долу да го гледаме от различни места и да си мисля - "ето, там бях" :)

Говоря за много видове транспорт, но винаги има вариант и за пешеходен туризъм. Маркирани пътеки за върха има от всяко селище наоколо. И виждахме - хора се възползваха от безкрайните серпентини.

До най-близкия връх се виждаше нещо куриозно - въртяща се радарна чиния. Когато човек се загледа по скалните склонове, забелязва странни метални конструкции и циментирани дупки. Това само загатва за скрития тунелен комплекс, който е недостъпен за туристите. Много може да се говори за военното минало на Швейцария, но да го оставим за друг път :)

Над туристическия комплекс има две панорамни площадки достъпни по стълби. И двете си струва да се изкачат - ъгъла на гледката е доста различен.

В ресторанта пихме по една бира, ядохме планинска пъстърва и странна местна супа от вино. Супата определено беше нещо, което трябва да се опита втори път :)

Виждахме гондолата, с която щяхме да слезем.

Опашката за нея, естествено беше покъртителна :) Отново пропускателна въртележка, отново екран с брой свободни места (нула) :) Но въпреки това чакането не беше голямо - гондолата беше с голям капацитет и на всяка врътка цялата опашка се изтичаше.

Возенето беше кратко и за 5 минути бяхме на Frakmuntegg. Това е по-нисък атракционен парк с въжена градина, тобогани, ресторанти и кафета. Там беше връзката със следващия транспорт - кабинков лифт. За него имаше собствена опашка, още по-голяма - виеше се сто метра отвън.

Този лифт ни свали в Kriens - малко селце тип "квартал" в покрайнините на Люцерн. От лифтовата станция трябваше да слезем до центъра на 10-на минути пеша, от където хванахме моя любим ТРОЕН тролейбус до центъра на Люцерн. Тролейбусът е с номер 1 и минава през целия град, така че е идеален за туристи. В края на деня бяхме стабилно уморени, силно опечени и много доволни :)

Наистина се опекохме. Горе единствената сянка е под покрива на туристическия комплекс. Времето е променливо, може да има дъжд и слънце едновременно. Облеклото - трябва да е подходящо за планина, но и да не е много топло. Шапка и слънцезащитен крем са препоръчителни. Естествено, видяхме и хора по токчета, сандали и дънкови поли - получи им се и на тях :) Ходете както ви е кеф.

Цените в ресторанта горе не са чак ужасни, но ако предпочитате да си носите храна, можете да си направите пикник на някоя от панорамните площадки. Внимавайте за крадливи гарги :) Водата в чешмите на тоалетните е безплатна и прекрасна. Грехота е някой да си купува бутилирана вода в Швейцария.

А къде са драконите, питате? През историята има доста записани легенди. През 1421 г. огромен дракон е паднал ранен толкова близо до местен фермер, че той припаднал. Когато се свестил, намерил до себе си съсирена кръв и драконов камък, който през 1509 г бил законно обявен за лечебен :)

Рано сутринта на 26 май 1499 г. (неизвестен час) в Люцерн се разиграло необичайно събитие. След силна буря от водите на река Reuss близо до моста Spreuerbrücke излязъл огромен, безкрил дракон. Смята се, че буря изненадала гущера и го отнесла от връх Pilatus по потока Krienbach, който се влива в Reuss под църквата на йезуитите. Достоверността на случката била потвърдена от няколко почтени и образовани граждани.

И така, и така, драконите са част от историята на Pilatus. Според мен ги крият в циментираните дупки по скалите и ги хранят с китайски туристи.

Как да опиша с една дума цялото това преживяване? "ЯКООООО!" :) Вихър от емоции! Мързеливото плаване с корабчето, градацията на гледките докато заобикаляхме планината от три страни. Невероятното инженерно чудо с влакчето нагоре. Разходките по чукарите и невероятните гледки във всички посоки. Алеята на цветята, която ме впечатли с усилията които са положени за да стане достъпна за всеки независимо от физическите възможности. И накрая - вечерната бира в Люцерн с поглед към връх Tomlishorn, където бях преди няколко часа.

Безценно е :)