Interlaken - стратегическа база за приключения

Днес ще ви разведа из едно градче в Швейцария, разположено между две езера и обградено от безброй планини. Тюркоазено-сини води, зелени поляни и снежни върхове. Това е Interlaken :)

Самото име - Interlaken - означава "между езерата" - Thun и Brienz. Nаоколо се издигат величествени върхове като Eiger, Mönch и Jungfrau. Самото градче по официални данни наброява около 5 500 жители, но поради масовките от туристи имахме чувството че са поне 10 пъти повече. Interlaken е известен със своите възможности за приключенски спортове, като парапланеризъм, скално катерене и ски.

През горещите летни месеци, хората обичат да плажуват по бреговете на езерата или просто по мрежата от канали, които ги свързват. В града има и голям плувен комплекс, за чиято кула за скокове се чака на опашка :)

Interlaken е транспортен хъб. Има две гари (Interlaken Ost и Interlaken West), които имат връзка както с междуградските влакове така и с планинските влакове. А планинската ЖП мрежа е нещо, за което повечето хора идват тук. В следващ пост ще ви кача на Jungfraujoch - най-високата гара в Европа :)

Двете гари са в двата края на града - близо до бреговете на езерата. Из града има много хотели, но логистично е по-добре да се настаните близо до Interlaken Ost - там са повечето транспортни връзки, които се ползват за качване в планините. Самата гара е интересна - тя е крайна спирка за три различни линии, които се събират тук. Всяка от тях ползва различно междурелсие и електрическа система, което ги прави несъвместими.

До всяка от гарите има кейове за корабчета за разходки. Те са добра възможност да се насладите на гледките от водата, или просто да стигнете някъде другаде. По-късно ще ви разкажа за страхотния водопад Giesbach, до който стигнахме с корабче.

В града има и обществен транспорт, но не останахме с много добро впечатление от него. Един път хванахме автобус и той пропусна 5 спирки. В града масово се карат велосипеди или се ходи пеша - обикаля се за половин час.

Наистина - ако тръгнете на разходка, за нула време може да се окажете извън града :) А това също не е възможност за изпускане. Река Aare тече през тучни зелени поляни, постлани с алеи и мрежа от туристически маршрути. Видяхме табели за различни дестинации. Направи ми впечатление, че някои от маршрутите са маркирани като подходящи за инвалидни колички.

Никой не идва в Interlaken, за да разглежда забележителности - такива няма. Градът е просто отправна точка за планински преходи и спортове. Дори името не бива да ви заблуждава - самото градче е далече от езерните брегове и няма да видите крайбрежна алея, освен тези по реката.

Във връзка с многото пътуване, което ни чакаше всеки ден, си взехме карта за неограничено пътуване, покриваща целия регион - Jungfrau Travel Pass. Тя важи за всички влакове, автобуси и корабчета, включително и за фуникулярите и кабинковите лифтове до планинските върхове (с изключение на последната връзка до Jungfraujoch, но за там ще разкажа отделно). Цената беше сериозна - 3-дневна карта ни излезе по 165 CHF на човек (с частично намаление от Half Fare Card), но все пак пътуването е едно от скъпите удоволствия в Швейцария. Ако вземете карта за повече дни, цената стига до 255 CHF (с намалението) за 8-дневна карта.

В Швейцария май няма река без ВЕЦ на нея. И тук попаднахме на такъв и дори успяхме да се разходим по дигата му. Видях и рибен проход, който позволява на рибите да плуват през съоръжението - направен както трябва, за разлика от имитациите по нашите реки.

В града има църква и малък манастир. Интересна беше разликата в архитектурата на църквата - отвън в готически стил, а вътре - съвсем скромна по бели стени.

В архитектурно отношение, видяхме много традиционни алпийски къщи с дървени фасади и кепенци на прозорците. Някои от тях са превърнати в хотели и ресторанти, но все още има и много частни домове.

Най-популярното "нещо за правене" в Interlaken е качването с фуникуляр до близкия връх Harder Kulm. Бяхме си го вкарали в графика с една бележка до него - "Внимание: ОПАШКИ!!!" :) Бяхме наплашени от ревюта на други туристи в интернет, но за щастие прогнозите не се сбъднаха (дали?! :) ). Фуникулярът тръгва близо до Interlaken Ost и качва 755 метра височина. До върха има и пешеходни маршрути, които също биха били приятни. На върха има ресторант и панорамна площадка с гледка към езерата и планините. Бирата там на върха, с гледка за милиони, беше на цена сравнима с центъра на Пловдив - 6 CHF.

Горе имаше и детска площадка, от която тръгваха билни маршрути, предлагащи високи гледки над езерото Brienz. За съжаление - извън бюджета ни за време... На слизане усетихме защо са необходими всичките предупреждения за опашки. Наближаваше златния час около залез слънце и всеки искаше да е горе по това време :)

В града и региона усетихме силно присъствие на индийски туристи. И наистина - попаднахме на поне 7 индийски ресторанта, а в супермаркетите продаваха и готова индийска храна за навън. Видяхме доста хора да се възползват от това и да си правят пикник по пейките и поляните край реката.

По дегустационния фронт ние имахме списък с неща, които искахме да опитаме в Швейцария - и най-отгоре в него беше фондюто :) Това е огромна тенджера с разтопено сирене, бяло вино, черешово бренди и подправки, в която се потапят парчета хляб и други мезета. Това къкри на поставка над спиртена лампа, която държи сместа разтопена. Напукахме се като прасета, не в добрия смисъл :) Честно - не знам кой би си причинил това втори път. Това те надува и те нокаутира с мазнини и калории. Опитахме веднъж, никога повече. Вече ми се повръща от миризмата на загорял кашкавал :)

Общото ми впечатление от Interlaken - идеално разположение, врата към Алпите. Градчето служи за спане, ядене и транспорт. Има уютен чар, предлага гледки, с които човек да става и да си ляга. В една друга реалност без мутризъм, може би и нашето Банско щеше да е такова.