Jungfraujoch - Top of Europe

Днес ще ви разходя из чудните щвейцарски Алпи - до върховете Jungfrau, Mönch и Eiger. Нищо няма да катерим - ще се качим с влак до най-високата гара в Европа - Jungfraujoch, на 3 454 метра надморска височина. От там ще се насладим на гледки към ледниците и върховете, ще направим снежен човек в края на юни и ще посетим ледена пещера.

Веднага отварям с едно уточнение - "Top of Europe" се казва сградата на туристическият комплекс. Знаем че в Европа има и по-високи точки, дори скоро ще ви покажем и тях :)

В плана за деня бяхме включили и посещение на малкото курортче Grindelwald, където има интересна панорамна площадка - First Walk. Всичко това беше логистично предизвикателство, понеже през деня щяхме да сменим 10 вида влака, лифтове и автобуси. И тук се намесва Jungfrau Travel Pass, с който пътуваме неограничено в региона. Единственото, което трябваше да се купи допълнително беше билет (и задължителна резервация) за последния влаков участък Eigergletscher - Jungfraujoch. Цената му е 160 CHF, но с намалението от Half Fare Card (или с Jungfrau Travel Pass - което от двете имате, а тук важат и още карти за намаления), платихме по 85 CHF на човек. За резервацията трябва да се сложат фиксирани часове за качване и за слизане, така че предварително трябва да си сметнете колко време ще ви трябва за Top of Europe. Туристическият комплекс има маршрут, който отнема около час и половина. Освен това се излиза няколко пъти навън, където може да прекарате повече време. И задължителните ресторанти и магазини за боклуци - там вече всеки си преценя :) Когато си правите резервация през сайта на Jungfrau, там има ориентировъчен калкулатор за времето, което ще ви трябва, според нещата които искате да правите горе.

Нашият ден започна на гара Interlaken Ost, където трябваше да хванем влак за Lauterbrunen. Вече си бяхме патили с претъпканите влакове, за това се явихме по-рано надявайки се да успеем да си намерим добри места. Успяхме! И за по-интересно - оказа се че бяхме уцелили предния влак преди този, който бяхме прицелили :) Lauterbrunen е близко градче и влакове до там има на всеки половин час. Нищо - малко хлабина във времето никога не е излишна.

Куриозен момент във влака - този влак имаше две различни дестинации :) По средата на пътя някои вагони се отделяха и продължаваха за Grindelwald. Така от един коловоз трябваше да внимаваме в кой сектор се качваме, за да не объркаме пътя. На масичката във влака беше разпечатана карта на региона. Тук определено имаше мегдан за изкарване на много дни, нооо гонехме стриктна програма.

В Швейцария има няколко различни системи за междурелсия и зъбно задвижване на влаковете. На Lauterbrunen ми направи впечатление, че всичките коловози са тесни (1000 мм) и имаха зъбчатки. Нещата ставаха сериозни :)

От Lauterbrunen се прекачихме на следващия влак - за Kleine Scheidegg. Влакчето почна да катери височини и завои все едно ги няма за нищо. Малко по малко започваха гледките... Тези Алпи... На където се обърнеш - навсякъде картички...

На Kleine Scheidegg имахме ново прекачване - това с резервацията за Jungfraujoch, за което имахме точен час. Бяхме подранили, така че имахме половин свободен час да разгледаме. Наоколо имаше няколко хотела и ресторанта, а също така и магазин за боклуци и туристическа екипировка. Цените на кебапчийниците изглеждаха съвсем нормални като за Швейцария. Виждаха се и жалони за пешеходни маршрути, а и самата гара свързваше няколко различни места. Линията за Grindelwald изглеждаше все едно пропада в земята :)

Обратно пък - като погледнехме нагоре и вече виждахме крайната ни дестинация - комплекса Top of Europe.

Прикачанията по тези туристически маршрути са сметнати така че да не се чака много. Пристигаше нашия влак за най-високата гара.

Този влак прави една необичайна спирка. От Kleine Scheidegg нагоре влиза в дълъг тунел под връх Eiger. Спирката Eismeer (превод - "море от лед") е в този тунел и е подземна, но в скалата са избити панорамни прозорци, от които може да се наблюдава глетчера Ischmeer. Както говори името - пред нас се беше разширило безкрайно море от лед и сняг... Влакът спира за 5 минути, които са достатъчни за няколко снимки на бързо. Спирката се прави само в посока нагоре, така че ако се чудите - не я оставяйте за слизане.

От там вече почти не остана път и за нула време бяхме на най-високата гара в Европа - Jungfraujoch. За това последно пътуване влакът беше качил около 1400 метра денивелация. Гарата беше подземна, както и по-голямата част от туристическия комплекс. Информационни табели помагаха да се ориентираме.

Хванахме 100-метровия асансьор за панорамната площадка Sphinx. Тук за първи път излязохме навън и почувствахме алпийско слънце и въздух на 3 500 метра височина. Важна необходимост за Jungfraujoch са слънчевите очила. През повечето време се движехме в сумрачни тунели и излизането на открито с целия този сняг беше все едно ми забиват горещ нож в очите. Слънцезащитен крем също е задължителен, особено ако ще се излагате на слънце повече от 10 минути. На тази височина слънцето е много силно и може да ви изгори за нула време.

Площадката има гледка във всички посоки, но погледът ни веднага беше привлечен от най-големия глетчер в Алпите - Aletsch. Той е дълъг 23 километра и е част от обектите на ЮНЕСКО.

Връх Monch (4 110 м) и зад него - връх Eiger (3 967 м) се издигаха наоколо.

В далечината микроскопични фигурки на хора се бяха запътили нанякъде.

Виждахме гарата на Kleine Scheidegg, откъдето беше започнал последния ни влаков сегмент.

Снежното плато, където след малко щяхме да почувстваме истински сняг под краката си :)

Обратно в тунелите на комплекса ни чакаха още няколко атракции. Хоризонтален ескалатор ни преведе през дълъг тунел, в който бяха изложени исторически снимки от миналото на Jungfraujoch. В тунела имаше и ледена пещера, в която бяха изрязани различни фигури от лед. Групи китайски туристи се снимаха с катерицата от Ice Age :)

На снежното плато се снимахме с швейцарския флаг и внезапно чухме страшен вой около нас. Без да искаме бяхме прередили цяла опашка от 200 човека, които чакаха за тази снимка :)

Обратно в комплекса намерихме магазин на Lindt, където имаше 5 пъти повече видове Lindt, от колкото бях виждал. Цените - нормални. Магазинът за сувенири също не беше скъп. Дори уискито горе (специална матерхорнова бутилка) беше по-евтино от това в кварталния магазин в Пловдив. Снабдихме се с шоколади за обратния път и за съжаление - трябваше да гоним влак... Съвет: ако ползвате калкулатора за време от сайта на Jungfrau, добавете поне още половин час за спокойствие. Мястото е такова, че човек има нужда да се потопи за момент в него и да пусне мислите си на широко... Заснежените върхове, зелените долини, глетчерната река от лед... Всичко е толкова различно, че трябва да се почувства, вместо само да се отбележи на бърза снимка.

На слизане имахме малка изненада във влака - кондукторът мина, но не за да ни провери билетите, а за да подари на всеки по едно малко шоколадче :)

Тук не слязохме обратно до Kleine Scheidegg, а на предната спирка - Eigergletscher и хванахме лифт до Grindelwald. Лифтът беше огромна гондола с панорамни стъкла. От тук имахме гледка към северната стена на връх Eiger, която е известна със своите алпийски маршрути. Времето беше започнало да се разваля и поставяше под леко съмнение бъдещите ни дейности.

Мислехме да се разходим из Grindelwald, но се опитахме да изпреварим облаците и хванахме автобус към лифтовата станция за First. Тя се намираше в другия край на курорта и не съжалявахме за това си решение.

Нагоре заваляха ситни капки, а в далечината започваха да бляскат светкавици. Колкото повече се изкачвахме, толкова повече намаляха шансовете ни. А пътят беше дълъг - лифтът катереше ли катереше. Смени няколко станции, направи няколко завоя и накрая стигнахме до First. Тук вече времето толкова се скапваше, че си мислех че просто ще се врътнем и направо ще слезем. Но ни изненада 100-метровата опашка за слизане с лифта... Явно щяхме да се мокрим, така че поне да разгледаме :)

Горе имаше няколко панорамни площадки. За съжаление най-атрактивната - First Walk - беше затворена преди минути заради опасността от гръмотевици. Метална скара е - направо гръмоотвод.

В Алпите дори и лошото време е красиво. Черни облаци пълзяха по върховете, слънцето ту пробиваше, ту се скриваше. Места в далечината бяха замъглени от локален дъжд, а други - осветени от слънцето. Времето се менеше всяка минута. Вятърът духаше и ни носеше мирис на свежест и гръмотевици.

Горе имаше задължителните ресторанти и магазини. Виждахме и малка хижа, където можеше да се пренощува. От към атракциони - от някъде се взимаха под наем лагерни колички, които се караха по алеята по надолнището чак до долната лифтова станция. За нас нямаше време за нищо, понеже вече започваше да ни брули ситен град :) Опашката за лифта експедитивно се изниза и след половин-един час вече бяхме обратно долу в Grindelwald.

А долу стана страшно. Проливен дъжд ни блокира в долната лифтова станция. Хванахме претъпкан автобус до гарата в Grindelwald. Там пък трябваше да пробягаме голям наводнен площад, докато дишахме през шнорхели за да не се удавим :) И на гарата естествено се беше събрал целия Grindelwald, който искаше да слезе надолу. Влакът беше пълен, пътувахме прави. Представете си звука от тази снимка:

Равносметката за деня: 4 влака, 3 лифта, 3 автобуса, безброй спомени. Времето не беше точно с нас, но друго си е да остане спомена как ни вали град в Алпите :) Jungfraujoch е нещо невероятно, което трябва да се изпита. А за Grindelwald и First Walk - ще ги вземем на поправителната сесия следващия път :)