Lauterbrunnen - долината на Толкин

Този ден щяхме да го посветим на водопади, тишина и спокойствие, далече от Interlaken. Бяхме подготвили три водопада за деня, всеки със специфично излъчване и атмосфера. Първият беше Giessbach, до който щяхме да плаваме с корабче. След това ни чакаше влак до долината на Lauterbrunnen, където се намираха Staubbach и Trümmelbach. Staubbach е най-високият водопад в Швейцария, а Trümmelbach се намира подземно в планината и е достъпен с пещерен асансьор.

Благодарение на Jungfrau Travel Pass, можехме да използваме колкото си искаме от корабчетата плаващи по езерата Thun и Brienz. Така започна деня ни на пристана до жп-гарата Interlaken Ost. Това място щеше да се превърне централна точка във всички пътувания за деня.

Бяхме на кея доста по-рано от часа на заминаване. (Графиците ги има в интернет и по табели на място. Проверете текущите графици, понеже за всеки сезон са различни). Загледахме как персоналът на корабчето му извършва сутрешния тоалет - лъскане, миене, бърсане на стъкла, гладене на знамена... Опашката от пасажери се увеличаваше, но когато ни пуснаха на борда се оказа че места има предостатъчно. Горната палуба беше първа класа, като билети се продаваха в каса на борда.

Корабчето потегли по крайбрежен курс. Маршрутът минаваше през 4-5 спирки докато стигне крайната точка - град Brienz, после правеше обратен тигел. Нашата спирка беше предпоследна - пътуването щеше да ни отнеме към час. Планът ни беше малко амбициозен - да слезем, да видим водопада Giessbach и много бързо да хванем същото корабче в обратна посока :) Имахме 40 минути от слизането от кораба. Друг вариант беше да се върнем със следващото корабче 2 часа по-късно, но дневният ни график беше доста сбит.

Езерото Brienz е дълго и тясно. От двете си страни е заградено от планински била с наредени един след друг двухилядници. Тези алпийски склонове са стръмни и покрити с гъсти гори. Човек има чувството, че земята се е издигнала край него.

Нашата спирка беше Giessbach, където корабчето спря на малък кей. Намирахме се в подножието на Giessbach Hotel, който беше красив сам по себе си, но по-важният факт е че се намираше на 100 метра над езерото :) За взимането на тази височина услужливо ни чакаше фуникуляр, и то - запазена машина от 1879 година. Билети - купете си онлайн. Може да се купят и на място, но е възможно много хора да слезят от кораба точно там и да се образува опашка.

Горната спирка беше точно до хотела и даваше първия изглед към водопада. Няколко алеи, няколко табели, няколко сверки с картата и вече имахме план за действие. От този момент имахме 20 минути до слизането на фуникуляра.

Водопадът е каскада от 14 скока. Имаше маркирани пътеки, които се качваха доста нагоре, но ние прицелихме нещо по-наблизо. Под водопада се виждаха два моста. Първият беше наблизо и минаваше връз водата, а вторият - значително по-нагоре, но изглеждаше много апетитно - минаваше зад водопада :)

Нагоре падна малко тичане :) Трябваше да сме внимателни - пътеката беше стръмна и леко хлъзгава. А ни чакаше и същото слизане след това.

Успяхме и съм много доволен :) Слязохме точно на време да си хванем фуникуляра за надолу, където след 2 минути пристигна корабчето, което щеше да ни върне в Interlaken. Беше време малко да си поемем въздух :)

От Interlaken Ost хванахме влака за Lauterbrunnen. Пътуването беше кратко, но живописно. Lauterbrunnen се намира в дълбока долина, обримчена от върхове високи почти 3000 метра, глетчери и зелени поляни. Дж. Р. Р. Толкин е бил вдъхновен от това място за създаването на елфския град Ломидол. Тук са били снимани редица филми, включително и един Джеймс Бонд. Lauterbrunnen е известен като "меката на wingsuit" скоковете - опасен спорт, при който се скача от височина с костюм на летяща катерица. Годишно тук се извършват около 20 000 скока и дори пред нас няколко души се метнаха от скалите. В долината летят много хеликоптери и цялата зона е забранена за полети с дронове.

Долината на Lauterbrunnen още се нарича "долината на 72-те водопада". От тях бяхме набелязали два - Staubbach и Trümmelbach. От гарата хванахме автобус към далечния край на селището и Trummelbach. Там ни посрещна масивна опашка за вход, която сякаш не помръдваше. И наистина - вътре пускаха само когато някой друг излезе и освободи място.

След 30 минути чакане, най-сетне влязохме - само за да се озовем на втора опашка - за асансьора :) Там поне минахме бързо и това което видяхме изтри всяка следа от раздразнението... Водопадът Trümmelbach е подземен. Към него "гледките" са малко, а "усетките" са повече. Пещерната река не тече, тя ТРЕЩИ.

Водата е неудържима стихия, пробиваща и камъка по пътя си. Урва след урва, дупка след дупка, тонове вода в секунда гъргореха по пътя си - навън към царството на живите.

Асансьорът ни качи до някъде, от където продължихме нагоре по още няколко етажа стълби. Тунелите бяха влажни и мокри, но въобще не бяха хлъзгави.

Титаничния воден отток (не можем да го наричаме "струя" - това нещо създаваше постоянно земтресение!) се разбиваше яростно в скали и в себе си, пръскайки водни атоми навсякъде. Въздухът беше наситен с финна мъгла и тесните слънчеви лъчи, които се промъкваха през цепнатините, създаваха малки дъги.

Усещането от Trummelbach не може да се пресъздаде с 3 снимки или с видео. Тътенът трябва да се почувства с гърдите, всепроникващата мъгла - с мокрите долни гащи.

Пътеката излезе отвън и се спусна по серия от стъпала. На излизане от комплекса видяхме опашката от хора, където бяхме ние преди час. Струваше си - определено!

От тук решихме да се приберем пеша до Lauterbrunnen. Пътеката е супер панорамна, минава през поляни, край малки ферми и къмпинги. Времето беше чудесно и беше пълно с пешеходци и колоездачи. Дължината е към 4 км, повечето от които по открито. Тук усетихме малко слънцето.

Пътеката се виеше около реката излизаща от Trümmelbach. Водата беше със странни цветове - от светло синьо до фрапе. На няколко места имаше чешмички и 5-звездни мохабетчийници за пикник. Барбекютата бяха с капацитет 100 пържоли на час, а дървата - безплатни и нацепени.

Може би с колело щеше да е по-удобно по този маршрут. Не е много къс, равен е и с хубава настилка. Всичките места които видяхме бяха силно достъпни с вело транспорт и много хора шпореха с електрически велосипеди.

Интересни бяха малките ферми край пътя. Имаше някаква система на самообслужване, където продукцията е изнесена навън в малки къщички и вендинг машини. Но или беше късно, или всичко беше изкупено - за нас нямаше нищо.

От скалните откоси започваха да валят водопади.

Staubbach е най-високият свободно падащ водопад в Швейцария. Височината му е 297 метра. Не знам дали е правилно да се нарече "водопад" - водата просто се излива от поляната горе и вятъра я разпилява навсякъде :)

Попаднахме на малко стълпотворение, което се радваше на водопада от дъното на стръмна пътечка. Решихме, че това ще покаже водопада от някоя по-добра перспектива и хванахме по нея. Бая си беше стръмна, а в един момент влезе в тунел и излезе в още повече стъпала изсечени в скалата. Краят ѝ дойде рязко и задънено, където се наложи да обърнем. Гледката оттук беше по-скоро "отвътре-навън" към долината, а не към самия водопад, както очаквахме

Обратно в Lauterbrunnen, вече бяхме навъртели солиден километраж този ден. Слънцето слиза бързо под високите планини и залезът настъпва доста по-рано от официалния час. Уморени, но доволни се добрахме до гарата и хванахме влака за Interlaken. Получи се интензивен ден, в който комбинирахме малко препускане с айляшки разходки. И трите водопада заслужаваха повече от времето, което им отделихме. Не правете като нас :)