Zermatt - в сянката на Матерхорн

Намираме се в Zermatt, Швейцария - градче сгушено на 1600 м надморска височина, в подножието на величествения Матерхорн. Дълбоко в сърцето на Алпите сме, където въздухът е свеж и в него се носи една особена тишина... Никъде не се чуват коли! :)

За да се запази чистотата на въздуха и гледката към Матерхорн без мараня, в Zermatt не се допускат автомобили с двигатели с вътрешно горене. Ако пристигате с кола, трябва да я оставите в близкия град Täsch, където има голям паркинг. От там има влакче, което за около 12 минути ви отвежда до Zermatt. В града се движат само електрически превозни средства, като таксита, автобуси и велосипеди. Въпреки това, не бива да оставяме с впечатление, че в Zermatt е спокойно! :) Електрическите "багажници" от хотелите фучат навсякъде, уличките са тесни, а знаците "забранено влизането на МПС" имат само препоръчителен ефект :)

Пристигнахме в Zermatt чрез смяна на 3 влака от Interlaken Ost през Visp и Brig. В последният участък се движи зъбчата теснолинейка. Там доста хора си качиха багажите по рафтовете над седалките във влака. Кондукторката като видя това, веднага разпореди всичко да се свали долу - влакът правел "ей-така" (движение с ръка нагоре-надолу). Не вярвахме, но наистина се бяхме озовали в нещо подобно на влакче на ужасите :) Завои с тесни кривини, виражи, резки наклони - швейцарските зъбчати влакчета не признават законите на гравитацията! :)

За да е по-интересно малко преди Täsch влакът се счупи. Както си кара из долината - прихълца и спря. Кондукторката обясни, че имало проблем със захранването, случвало се отвреме-навреме, обаче ако погледнем през прозореца, ще видим млад козирог как се крие в гората :)

Zermatt е китно алпийско градче, въпреки навалицата. Сградите държат автентичния стил на региона, с дървени фасади и покриви от каменни плочи. Намира се в края на дълбока долина, обградена от високи ливади. (Дори името идва от там - коренът "matt" означава "алпийска поляна". Zermatt - "До поляните". Matterhorn - "рога в поляните") Официално населението е около 5000 души, но градът расте с бързи темпове. Опитвах се да скрия крановете от снимките, но накрая просто се отказах. Градът е пълен със строежи и околните баири вече са покрити с нови сгради.

Разходката из Zermatt не е свързана с отмятане на забележителности от списък. Тук няма да намерите грандиозни катедрали или древни руини. Очарованието му се крие другаде – в лутането по тесните улички, в надничането в лъскавите витрини на магазините за шоколад, в аромата на прясно изпечен хляб от пекарните и в постоянното усещане, че планината те гледа.

Хората идват тук в търсене на щаб-квартира за разходки към планините и заради ски пистите. Докато се почива от тези занимания, забавленията в цивилизацията са единствено SPA хотелите и гастрономическите приключения по ресторантите. В градчето има няколко китни църкви и музей на Матерхорн - Zermattlatnis.

Музеят е под нивото на улицата и представя града като серия от разкопки назад във времето. Zermatt става известен през 19-ти век, когато от малко селце рязко се превръща в център на алпийския туризъм. "Златната ера на алпинизма" - десетилетката, през която са качени за първи път повечето алпийски върхове - приключва тук. Първото изкачване на Матерхорн е през 1865 г. и завършва трагично с 4 загинали алпинисти. В музея е представена историята на експедицията, както и на развитието на туризма в региона. Има и интересни експонати от живота на местните хора - инструменти, облекла и снимки.

Има представени вътрешности на сгради от онова време, има много за разглеждане но за съжаление няма много информация за четене.

В Zermatt има имитация на валдхорн, какъвто за съжаление истински не видях никъде в Швейцария.

Учудващо, но доста от къщите имаха малки дворчета с посадени зарзавати. Не изглеждаха особено функционални - 3-4 лехи с общо 5 лука, 2 марули и 1 домат. Интересно ми е какво е предназначението на подобна композиция :) Видяхме и доста ягоди.

Тръгнахме по една табелка "Kulturweg" (път на културата) и се озовахме в нещо като стар град. Попаднахме на интересни дървени къщи с тиклени покриви, кацнали на кокили.

Една табела по реката привлече вниманието ни - "Gornergorge". Снимките обещаваха красив каньон с водопад. Намираше се извън градчето, но на пешеходно разстояние. Решихме да се доверим на инстинкта си и се отклонихме от утъпканите пътеки. Оказа се най-доброто ни решение за деня.

Платихме символична входна такса и се озовахме връз серия от дървени съоръжения. Аромат витаеше из въздуха - на прясно дърводелство, виждаха се доста скорошни сменени дъски и нови парапети. Каньонът не беше доста посещаван, но всичко изглеждаше като ново.

Река Gorner е издълбала каньон в скалите, който се прескача от няколко моста и стръмни стълби. Тук-таме късното слънце надничаше през боровете и се заиграваше със златисти отблясъци върху водата.

Имаше ниско водопадче, което не ни се стори впечатляващо след предния ден в Lauterbrunnen, но беше добро десертче на разходката.

Каньонът се обикаля за 15 минути, а накрая има разклонение. Едната възможност беше да се продължи по безкрайните пътеки на някъде, а другата - завой към Zermatt. Завоят се оказа много приятен с пътека през ливади и гори. За момент се почувствахме като попаднали на истински диво място, контрастиращо с цивилизованите Алпи, в който обикаляхме цяла седмица :)

И някак си тук намерихме най-готините гледки от Zermatt :) Безкрайно зелени склонове, дървени къщички, заснежени зъбери - това си представям когато чуя "Алпийска гледка". Ако идвате в Zermatt, не пропускайте просто да "хванете гората", която се намира на 15 минути в коя да е посока. Видяхме и един обещаващ параклис с кръст, кацнал на надвиснала скала над града. Също добра дестинация, ако имахме повечко време.

Дори успяхме да намерим автентична горска чешма, която - изненада - изглеждаше точно като нашите чешми в Родопите :) Водата беше студена и супер вкусна.

Малко по малко навлизахме в горните части на Zermatt, където вече се прибирахме в асфалтираните улици на цивилизацията.

Започваха съвременните хотели, тълпите и трафика и така приключваше нашия ден. Но май забравих за какво сме тук и какво обещах в заглавието? :) Матерхорн! Всеки хотел претендира, че има гледка към него (естествено - долна лъжа :) ), но през целия ден върхът беше доста срамежлив и се беше наметнал с тежки одежди. Но няма място за притеснение - следете блога, защото в продължението съм ви подготвил не една, а две различни гледки към Матерхорн! :)